Решение № 624 от 21.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Видин, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100522 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Е. Г. Е. от с. ******, общ. ******, чрез А. Б. против „Вивус. БГ“ ЕООД – София, с която са предявени искове при условията на евентуалност за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП или отделни клаузи.

Твърди се в исковата молба, че на 23.11.2024 г., ищцата е сключила Договор за кредит № ******, по силата на който ответникът е предоставил в заем сумата от 1300.00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.99 % и ГПР от 49.7 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 343.80 лв., като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие с анекс от 28.12.2024г. била представена допълнителна сума от 270.00 лева., като било вменено да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 319.49 лева и така общо задължението станало 1984.66 лева.

Поддържа се, че сключеният договор е нищожен и съдържа неравноправни клаузи.

ГЛП е 40.99 % и същият е прекомерен.

ГПР е 49.7% и по скрит начин е увЕ.чен, тъй допълнителната такса. като не е включена в него

Липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как е формиран същия.

Кумулирането на такса за експресно разглеждане на документи в анекса към договора за кредит води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР 49.7 % нараства допълнително и обогатяване 1 неоснователно кредитора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договора за заем и анекса към него за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

В условията на евентуалност се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че клаузата в т. 3 от Анекс за допълнителна сума от 28.12.2024г. към договора за заем от 23.11.2024г. , която предвижда заплащане на такса за бързо разглеждане на искането е нищожна.

Ответникът чрез упълномощен процесуален представител в срока за отговор е предявил насрещна искова молба, в която е инкорпориран отговор на исковата молба. Не е оспорено сключването на процесния договор за кредит. Оспорени са наведените от ищцата твърдения за нищожност на договора за кредит.

Предявен е насрещен иск за заплащане на сумата от 1069.38 лева – непогасен остатък главница, от който е приспадната и таксата, заплатена във връзка с Анекса за удължаване на срок, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане на сумата.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв. С отговора е признато единствено, че ответницата по насрещния иск дължи сумата от 1069.38 лева – незаплатена главница.

Не се оспорва сключването на процесния договор от страните при посочените условия.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 23.11.2024г. между страните е сключен Договор за кредит № ******, по силата на който „Вивус. БГ“ ЕООД е предоставило в заем на ищцата сумата от 1300.00 лева при ГЛП 40.99% и ГПР 49.70%. Съгласно уговореното, ищцата е следвало да върне отпуснатия заем в срок от 30 дни на 23.12.2024г. като общо дължимата сума по кредита е в размер на 1343.80 лева.

Със споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от 23.11.2024г. страните са се съгласили кредитополучателя да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 268.20 лева със срок до 23.12.2024г.

С анекс от 23.12.2024г. към договора за кредит, страните са се съгласили преструктуриране на договора за кредит, про което кредитополучателят дължи на кредитора еднокартно възнаграждение в размер на 225.47 лева и датата на връщане на кредита се удължава на 22.01.2025г. като размерът на общата дължима сума по кредита не се променя.

С анекс от 23.12.2024г. към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга 2 дза бързо разглеждане на искането за кредит е уговорено кредитополучателя да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 268.20 лева в срок до 22.01.2025г., която сума включва всички възнаграждения от предходни споразумения, сключени между страните.

С анекс от 28.12.2024г. за допълнителна сума по договора за кредит, страните са уговорили, че кредиторът отпуска допълнителна сума на кредитополучателя в размер на 270.00 лева, като размерът на кредита преди отпускане на допълнителната сума е 1024.85 лева. Така общият размер на кредита е 1294.85 лева при лихвен процент 40.93% и ГПР 49.70% или общо дължимата сума по кредита възлиза на 1346.22 лева със срок на плащане – 22.01.2025г.

С анкес от 28.12.2024г. към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от дата 23.11.2024г. страните са се съгласили кредитополучателя да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 319.49 лева със срок до 22.01.2025г., която сума включва всички възнаграждения от предходни споразумения, сключени между страните.

Видно от представената по делото на лист 70 разписка за извършено плащане, на 23.11.2024г. в полза на ищцата е преведена сумата от 1300.00 лева.

Видно от представената по делото на лист 78 разписка за извършено плащане, на 28.12.2024г. в полза на ищцата е преведена сумата от 270.00 лева.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно –счетоводна експертиза е посочило, че на 23.12.2024г. ищцата е платила чрез Изипей сумата он 500.62 лева, с които са погасени 225.47 лева – такса удължаване на кредита и 275.15 лева – частично погасяване на главница по кредита . След направеното плащане задължението по кредита е както следва: неплатена главница по договора за кредит – 1024.85 лева, договорна лихва в размер на 43.80 лева, такса бързо разглеждане- 268.20 лева или общо дължима сума на падеж е била в размер на 1336.80 лева.

Според заключението на вещото лице, след сключване на анекса на 28.12.2024г. към договора за кредит, общо дължимата сума, която ищцата е следвало да заплати на падеж е била в размер на 1665.71 лева, от които 1294.85 лева –главница, формирана от неплатения остатък по договора за кредит в размер на 1024.85 лева и допълнително отпуснатата сума от 270.00 лева., договорна лихва в размер на 51.37 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 319.49 лева. Новата падежна дата е изменена на 22.01.2025г., съгласно сключения анкес, но на падежа ищцата не е направила погасяване на задължението и е изпаднала в забава.

Според заключението други плащания не са извършвани.

Вещото лице е посочило още, че исковата сума в размер на 1069.38 лева- непогасен остатък от главницата по предявения насрещен иск от ответника, формирана от главница в размер на 1294.85 лева с приспадната такса за удължаване в размер на 225.47 лева.

Според заключението, преизчисленият ГПР с включени допълни такси 493.67 лева, е 6268.4926%, основният лихвен процент на БНБ към 23.11.2024 г. е 3.22 %, а към 28.12.2024г. е 3.04%.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 49.7% и не над законоустановения максимален размер.

Безспорно е, че между страните по делото са сключени анекси с уговорено възнаграждение в полза на кредитора за предоставена услуга бързо разглеждане на искането за предоставяне на кредит и на допълнтелен такъв, съответно от 23.11.2024г. и от 28.12.2024г. Тези допълнителни възнаграждения не са включени при формиране на размера на ГПР, което се установява от заключението на вещото лице.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния 4 кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключените анекси към договора за кредит и визира задължение за плащане на определена сума. Макар договора да е с изтекъл срок, ответникът може да се позове на тази клауза и да претендира плащане на процесната сума.

С оглед на посоченото по-горе, настоящият съдебен състав приема следното:

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона. Съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.