Решение № 51 от 19.02.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Перник, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100374 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. И. Д. срещу Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: 121446665 за заплащане: 1/ на осн. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ сумата в размер на 80 000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на *** около 13:00 часа в гр. ***, на ул. „***“ и ул. „***“, настъпило с участието на: Участник №1 - лек автомобил неустановен към настоящият момент и Участник №2 - пешеходец Е. И. Д., ЕГН:**********; законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ на осн. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ сумата в размер на 2 213, 00 лева представляващи обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП за извършена операция, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др.; законна лихва върху посочената погоре сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

С отговор по чл. 131 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва изцяло исковите претенции по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорва механизмът на настъпване на ПТП - не са представени никакви документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие; не е съставен КП за ПТП с пострадали лица в съответствие с чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13- 41/12.01.2009 г., като данните за ПТП са единствено по данни на ищцата. Не са налице основание за отговорността на ГО поради 1 случайно събитие на твърдения водач на МПС, тъй като ищцата е пресякла внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от водача на л.а./т.а. Позовава се на т. 5, б. "б" от ТР № 106/1982 г. на ОСНК на ВС и на т. 5 на ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, тъй като е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Оспорва всички елементи от непозволеното увреждане - не са налице доказателства за водача на МПС да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата. Вина за процесното ПТП има единствено ищцата, която, пресичайки коридора на движение на л.а. и/или се е движела неправилно по пътното платно. Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, която се е движела неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Не са налице основания за отговорността на ГФ, тъй като процесното ПТП е настъпило при самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на пострадалата за настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ.

Оспорва, че ищцата търпи болки и страдания, като посоченото в ИМ е твърде общо и без конкретика - при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от който претендира обезщетение, като съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Оспорва размерите за имущ. и неимущ. вреди, като прекомерно завишени съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и с практиката на съдилища. ГФ е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция от 04.10.2023г. е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Оспорва искането за законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер, тъй като неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за законна лихва. Съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят не дължи лихва за забава, ако лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение не представи данни за банкова сметка.

Ищцата не е изпълнила императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което липсва правно основание за присъждане на лихва. Ищцата не е представила данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия представител писмо с изх. № 24-01- 526/23/06.02.2024 г., съдържащо искане за представяне на банкова сметка. Ищцата не е представила към претенцията си КП за ПТП с пострадали лица, поради което по арг. от чл.

496, ал. 3 КЗ, ГФ не е изпаднал в забава и не следва да се присъждат лихви от датата на уведомяването му - 04.10.2023г. В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, то оспорва началния момент на законната лихва и ГФ да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2024г.

2

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от взаимно непротиворечащите си и допълващи се писмени /ДП № 458/2023г. на 01 РУ - ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023г. на РП Перник и мед. документация/ и гласни доказателства /свидетелските показания и обясненията на ищцата по реда на чл. 176 ГПК/, както и от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ). От заключенията на приетата КСМАТЕ се установява следният механизъм на ПТП: На *** , в светлата част от денонощието, при добри общи пътни условия, неизвестен автомобил се движи в гр. ***, по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към кръстовището с ул. „***“. Найвероятно, достигайки линията на кръстовището, водачът на неизвестното МПС, с оглед организацията на движението при преминаване през кръстовището, е установил автомобила в покой, изчаквайки преминаването на евентуалните участници по пътя с предимство - ул.

„***“ или е установил за кратко МПС, за да се увери, че може да извърши маневра завиване наляво към ЦГЧ по ул. „***“. В същото време, пешеходката Е. Д. предприема напречно пресичане на платното за движение на ул. „***“ с посока към ул. „***“, пресичайки частта на ул. „***“, която се явява от страната на централната градска част. В резултат от предприетите действия на двамата участници, траекториите им на движение е следвало да се пресекат около средата на платното за движение на ул. „***“ и на около 1 метър вдясно от мисленото продължение на десния тротоар на ул. „***“, гледано в посока от ул. „***“ към ул. „***“. При тази ситуация, ако МПС е преминало по обичайната за маневрата траектория, лявата страна на автомобила и лявата страна на тялото на пешеходката са установили контакт, който предвид масите и скоростите на участниците, не би следвало да се е отразил на скоростта и траекторията на МПС. Противоположно, под действието на автомобила, тялото е придобило импулс, при който последното би следвало да е реализирало ротация обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, при която е достоверно контакта му след падане върху пътната настилка, да е бил в областта на коляното. Представеният анализ определя, че при приетите условия, МПС е било на 7,35 метра от мястото на удара, когато водачът е потеглил към мястото на удара и към момента, когато пострадалата се е насочила към платното за движение, МПС отново е било на 7,35 метра от мястото на удара. Липсват данни за каквито и да било обекти, които да са намалявали или ограничавали видимостта на двамата участници един спрямо друг, считано от момента на потегляне на МПС, като водачът на МПС е разполагал с физическата възможност да забележи пострадалата още към момента, когато първият е положил началото по процеса на потегляне към мястото на удара.

Възможната скорост на МПС, към момента на удара с пострадала, при хипотеза за потегляне от състояние на покой около линията на кръстовището е 16,92 км/ч. При данните от пострадала за начина по който тя се е придвижвала, нормативно определената стойност за скоростта й се явява 1,14 м/с, като липсват данни за внезапно навлизане или промяна в траектория на пострадалата непосредствено преди ПТП. Наличните данни от сателитните заснемания и ДП определят, че в страни от платната за движение на двете улици, спрямо 3 всичките им посоки, има изградени тротоарни площи, които са с варираща ширина. По технически път се доказва, че още към момент, когато МПС е било статично, водачът му е разполагал с видимост към пешеходката. В този смисъл, при нулева скорост на движение липсва и дължина на опасна зона. Водачът на неизвестния автомобил е разполагал с възможността както да не потегля, докато пешеходката не напусне платното за движение, така и да се придвижи до мястото на удара с едва 0,44 секунди закъснение спрямо действителното си поведение, като по този начин траекториите на участниците не биха се пресекли и ПТП не би настъпило.

Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от КСМАТЕ. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка причинно следствена връзка с ПТП от ***: Счупване на големия пищял на лява подбедрица в областта на колянната става; Контузия в лявата поясна област. На 10.05.2023г., ищцата е претърпяла оперативно лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица в областта на колянната става. Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. При ищцата е поставена метална стабилизация в областта на лява колянна става- 6 дупкова L-плака. Тази метална остеосинтеза се отстранява в два случая- по медицински показания и по желание на пациента. При прегледа, извършен на 11.11.2024г., не се установени медицински показания за отстраняване на металната остеосинтеза. При този вид счупвания и проведено оперативно лечение, възстановителния период е около 6-8 месеца, като 45- 60 дни след операцията, пациента се придвижва с помощни средства, без натоварване на оперираният крайник, след което се провежда рехабилитация с постепенно натоварване на крайника. При прегледа, извършен на 11.11.2024г., ищцата съобщава, че след операцията, 40 дни не е стъпвала на левия си крак. След това ходила 2 месеца с патерици, след което с бастун, с който ходи и сега. При прегледа, извършен на 11.11.2024г., се установява наличието на S образен оперативен разрез по външната страна на лява колянна става с дължина 17см, на нивото на кожата. Ограничен обем движение в лява колянна става, при свиване от 100 градуса, при норма 120 градуса.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са налице предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение в полза на ищцата. Настъпилото ПТП – в частност механизма му, също както и уврежданията, и причинно-следствената връзка между двете, се установяват безспорно от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Действително, че липсват очевидци на инцидента, но от комплексното заключение на вещите лица безспорно се установява, че получените увреждания могат да настъпят по посочения от ищцата в обясненията й по реда на чл. 176 ГПК и свидетелите начин. Техните твърдения са отразени и в материалите от приетото като част от доказателствения материал по делото досъдебно производство. Не се събраха други доказателства, които да сочат в друга посока и да установяват нещо различно, както е видно и от приетото по делото досъдебно производство, образувано по подадения сигнал по повод 4 процесния инцидент с ищцата. Другият участник в ПТП е неидентифицирано МПС, което е напуснало местопроизшествието, а досъдебното производство е спряно поради неустановяването на извършителя. Ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, причинено от неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, поради което за причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а уврежданията от своя страна са довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане. След като деликтът е причинен от неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, то ответникът Гаранционен фонд е длъжен да заплати на ищцата обезщетение за причинените й вреди, вследствие ползването на това неидентифицирано моторно превозно средство (чл. 519, ал. 1, т. 1, пр. първо КЗ).