Решение № 124 от 06.10.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Габрово, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20214200500298 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу постановеното решение по гр.д.

№346/2020г. на Дряновски районен съд.

В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение на РС – Дряново , с което частично са отхвърлени предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника по Договор потребителски кредит № 3035719184 - Р. П. Д..

Твърди се ,че съдът неправилно е отхвърлил вземането на дружеството за договорно възнаграждение като неоснователно и недоказано. Неправилно е приел, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния и заблуждава кредитополучателя, тъй като в уговорения между страните ГПР, следва да бъде включено и дължимото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Съдът неправилно е прихванал платените по договора суми от дължимата гланица. Оспорва се правилността на извода на съда,че кредитополучателят по процесния договор не дължи претендираното от 1 дружеството договорно възнаграждение в размер на 130.58 лв., тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Жалбоподателят счита, че кредиторът не е посочил понисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази възможност пред клиента се явява опционална. Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1, ал.4 ЗПК. Има изрична регламентация и в чл.10а, ал.2 и ал.3 ЗПК. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. След промените в Закона за потребителския кредит, обнародвани в ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014г., „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е извършила промяна на цялата договорна документация в процеса за потребителско кредитиране. Действително, в бланката на Стандартния европейски формуляр има нов раздел, който обаче няма характер на допълнителна информация по смисъла на чл.5, ал. 7 от ЗПК. По този начин кредиторът дава детайлна информация по всички различни услуги, които се предоставят от компанията, като това е единствено в интерес на потребителя, с цел той да е информиран за общия размер на неговите задължения по договора за кредит и по пакета от допълнителни услуги, в случай че се е интересувал от такъв. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД предоставя на своите клиенти пакет от изчерпателно изброени допълнителни услуги, в случай че желаят да се възползват от тях. В качеството си на отговорен кредитор и с цел максимална яснота и откритост към потребителя, компанията е включила в Стандартния европейски формуляр и преддоговорна информация не само за общото задължение по потребителския кредит, но и за задължението в случай на избран пакет от допълнителни услуги. По този начин потребителят е напълно наясно с пълния размер на задълженията си по кредита, на задълженията си по пакета от допълнителни услуги, когато е пожелал да получи информация за такъв, както и на общия размер на задълженията си. Добавената информация за общия размер на месечната вноска и за общия размер на задължението по сключения кредит и по поискания пакет от допълнителни услуги е продиктувано от желанието на компанията за информиране на потребителя и за предоставяне на пълния обем информация и разяснения. Съгласно т. 4.3 от раздел III „Разходи по кредита" от Приложение №2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички разходи, които са свързани с кредита, но не са задължително условие за предоставянето на кредита или за предоставянето му с конкретни условия. В т.4.3 от стандартния европейски формуляр са описани всички разходи, които 2 възникват за потребителя в резултат на изразено от негова страна желание да се възползва от допълнителни услуги, като например застраховка по кредита, получаване на кредитна карта и др. В тази връзка и с оглед на допълнителните услуги, които компанията предлага на своите потребители, е добавен раздел IV „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, в случай, че такъв е избран, който раздел да дава информация на потребителя за общите параметри на предлаганите от кредитора кредитни и други услуги, като по никакъв начин не е нарушена структурата на стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2 от ЗПК.

Относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В своята съвкупност предоставената информация не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение, т.е. не е налице съществено изменение на икономическото му поведение, тъй като към момента на сключване на договора за кредит потребителят разполага с пълна информация относно характеристиките на кредитните продукти на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с която е разполагал и на преддоговорния етап.

Допълнително информацията относно отношенията по конкретния договор се разяснява на потребителите от кредитните експерти на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. При цялата налична информация, всеки потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за кредит и конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да заплаща и дали има обстоятелства, при настъпване на които размерът на лихвата/ГПР може да бъде променен.От представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит, и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството, в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал.

Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.Договорът е съглашение, което 3 изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полета са попълнени. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. В процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите.

Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41.17 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния кредит е в размер на 49.89 %, като годишния лихвен процент е 41.17 %.Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора 4

/14.11.2016г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред – ЗПК, предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване" на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.Съгласно чл.