Решение № 760 от 26.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 399/2022
- Вид
- Решение № 760
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 760 гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500399 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение от 21.04.2022г по гр.д. № 399/2022г САС, ГО, 1 състав е потвърдил решението на СГС, постановено на 15.10.2021г по гр.д. № 8168/2016г по описа на съда.
Решението на САС е съобщено на ЗК“Уника“АД на 04.05.2022г, редовно.
С молби от 13.05.2022г ЗК“Уника“АД иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното решение и допълване на решението с произнасяне по отношение на размера на дължимото се обезщетение за забава.
Ответникът по молбата, ищец в производството А.С., представлявана от адв. Е. депозира отговор на молбите, с който оспорва същите и моли да бъдат оставени без уважение.
Молбите по чл.247 и чл.250 от ГПК са депозирани в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което производството по тях е процесуално допустимо.
Разгледана по същество молбите са неоснователни.
Съдът в решението си от 21.04.2022г ясно е посочил, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от 01.07.2013г до 22.12.2016г в размер на 21 189.93лв, с което се е произнесъл по всички заявени пред съда с въззивната жалба 1 искания.
Като съобразява, че очевидна фактическа грешка може да има само в диспозитива на постановеното решение при разминаване между формирана и изразена воля на съдебния състав, съдът намира, че молбата по чл.247 от ГПК се явява неоснователна. В същото време намира за необходимо да разясни отново,че с предявяване на исковата молба , по която е образувано гр.д. № 8168/2016г спира да тече давностния срок, погасяващ вземането на ищцата за лихва за забава. От момента на спирането – 01.07.2016г - за период от три години назад вземането за лихва за забава не е погасено по давност. След като исковата молба е депозирана на 01.07.2016г следва извод, че за периода от 01.07.2013г вземането на ищеца за лихва за забава не е погасено по давност , а е погасено по давност за периода преди 01.07.2013. Вземането за лихва за забава се дължи до плащането на обезщетението за неимуществени вреди – 22.12.2016г. Ето защо вземането на ищцата за лихва за забава е за периода от 01.07.2013г до 22.12.2016г, както се е произнесъл първоинстанционния съд и както е потвърдил решението на СГС настоящият съдебен въззивен състав.
По отношение на размера на лихвата за забава за посочения период въззивният състав изрично е посочил, че по отношение изчисленията на първоинстанционният съд, касаещи размера на предявения иск няма развити въззивни оплаквания и съдът не дължи служебно проверка на решението на СГС в тази част. В този смисъл е и произнасянето на въззивният състав, с което се потвърждава първоинстанционното решение.
При действието на ограничения въззив въззивният състав няма право да проверява изцяло обжалваното съдебно решение, а само по отношение на развитите въззивни оплаквания. Служебна проверка въззивният съд дължи само за спазване на императивни материалноправни разпоредби. Изчисленията на първоинстанционния съд не касаят приложение на императивни материалноправни разпоредби . Във въззивната жалба застрахователят не е навел въззивни оплаквания относно изчисленията на СГС , касаещи размера на предявения иск. Ето защо и въззивният съд не дължи служебно проверка на решението на СГС в тази част.
Депозираните молби по чл.247 и чл.250 от ГПК следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбите по чл. 247 и чл.250 от ГПК, депозирани на 13.05.2022г по делото от ЗК“Уника“АД, като неоснователни.
2
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3