Определение № 2425 от 30.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2425 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.ОВА в присъствието на прокурора А. Ж. Х. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120203505 по описа за 2026 година

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 (изм., бр. 32 от 2026 г) НК: „В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.“ Индивидуализираното МПС лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „159“ с рег.№***** предвид събраните в досъдебното производство доказателства е изключителна собственост на осъдения С. В. Ф..

Безспорно с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК се създават предпоставки за създаване на ограничения в имуществената сфера на водачите на МПС, които са извършители на престъпления по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК.

На отправения от вносителя РС-Велики Преслав въпрос СЕС се е произнесъл с решение от 10.09.2026 г. по дело С-655/2024г., като теоретично изяснява въпроса относно същността и пределите на приложение на Директива [2024/1260], [Хартата] и Рамково решение [2005/212] , формирайки заключение в т.47, че управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, не попада в материалния обхват на Рамково решение 2005/212. В решението си СЕС е достигнал до краен извод, че конфискацията на превозното средство във връзка с наказването на такова престъпление не се урежда от правото на Съюза и Хартата също не намира приложение.

По отношение на приложението на Директива 2024/1260 , която заменя Рамково решение 2005/212, съгласно член 37 от тази директива, тя влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз. В т.25 от Решението се обобщава,че съгласно член 33, параграф 1 от тази директива обаче срокът за нейното транспониране е 23 ноември 2026 г. В т.27 се уточнява,че по отношение на правната сила на директивите, по принцип в приложното поле ratione temporis на дадена директива попадат само правните положения, възникнали след изтичането на срока за транспонирането

(решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander

(Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 38 и цитираната съдебна практика).

Съгласно т.28 и в настоящия случай, правопораждащите юридически факти, а именно управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, са настъпили преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2024/1260,а към момента на тези факти Република България не е транспонирала тази директива в националното право, поради което и Директива 2024/1260 не е приложима ratione temporis към правното положение в производството по реда на чл.306,ал.1,т.1,вр.чл.343б,ал.5 НК.

В т.31 и т.36 на Решението на СЕС се приема,че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 1 предвижда, че всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги, а освен това и съгласно съображения 1 и 7—10 от него следва, че именно с цел ефективна превенция и борба с организираната престъпност законодателят на Съюза е сметнал за необходимо в рамките на трансграничното сътрудничество да постави акцент върху проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на облагите от престъпления. За тази именно цел Рамково решение 2005/212 е въздигнато в инструмент за борба с тази престъпност, като гарантира, че всички държави членки разполагат с достатъчно ефективни норми относно конфискацията на облагите, генерирани от подобна престъпност.

Ето защо, след като не попада в обхвата нито на организираната престъпност, нито на вид престъпност, която може да има трансгранично измерение или да бъде тежка, престъпление по транспорта сред категорията на чл.343б,ал.1-ал.4 НК не представлява „престъпление“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 и не попада в материалния обхват на рамковото решение.

По отношение приложимостта на хартата, в т.40 от Решението, СЕС аргументира отговор, според който приложното поле на Хартата, стриктно следва ориентира, зададен с член 51, параграф 1 от нея, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:T:2019:981, т. 42 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно постоянната съдебна практика основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза (решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 43 и цитираната съдебна практика). т.41 от цит.Решение.

С тези правни съображения СЕС е формирал разрешение, в т.42, според което престъпленията по транспорта чл.343б.ал.1-ал.4 НК, не попадат в материалния обхват на Рамково решение 2005/212, следователно конфискацията на превозното средство във връзка с наказването на такова престъпление не се урежда от правото на Съюза и Хартата също не намира приложение в настоящия случай.

При това положение въпросът с правната регламентация и приложението на гражданската последица на чл.343б,ал.5 НК от извършване на престъпления по чл.343б,ал.1-ал.4 НК попада изцяло в обхвата на остатъчната компетентност на РБ като държава членка. Касае се за фундаментален принцип в правото на Европейския съюз, според който всички правомощия, които не са изрично предоставени на Съюза от учредителните договори, остават в полза на държавите членки. Този принцип произтича директно от принципа на предоставената компетентност, регулиран в член 5, параграф 2 от Договора за Европейския съюз - ДЕС, който гласи,че по силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите-членки. Член 4, параграф 1 от ДЕС изрично регламентира:

„ В съответствие с член 5, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки.“

Предвид това установяване съвкупността от фактическите предпоставки, относими към осъществяване на престъпление по чл.343б,ал.1-ал.4 НК е единствената валидна предпоставка, обуславяща приложението на националния закон в чл.343б,ал.5 НК, респ. конкретизацията на предмета на изследване в настоящото производство се извършва от една страна на базата на установено реализиране на наказателна отговорност за престъпление, квалифицирано по материално-правната норма по чл.343б,ал.1-ал.4 НК, от една страна и конкретиката на фактите по случая - от друга.

Независимо от това настоящият съд счита,че държавата трябва да спазва принципа на пропорционалност, дори когато действа в своята изключителна остатъчна сфера, което означава,че съдът дължи индивидуално обсъждане на евентуални фактори, обуславящи риск от явен дисбаланс / прекомерност/ на отнемането на МПС/ респ. възлагане паричната му стойност спрямо установената типична или тривиална степен на обществена опасност на конкретното престъпление, и възлагането на която парична стойност би надвишила драстично нивото на противоречието на престъплението с интересите на обществото. В този см. е и практиката на въззивния съд, 2 обективирана в Определение Рег.№ 1080 / 22.07.2026г. по ВЧНД 720/2026г. на ОС-Бургас, според която във всеки индивидуален случай при приложение разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съдът следва да извърши изрична и самостоятелна преценка относно съответствието на конкретното отнемане/присъждане на равностойност с принципа на пропорционалност.

С Определение за одобряване на споразумение по НОХД3505/2026г. на БРС С. В. Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от Ф. е използван лек автомобил, марка „Алфа Ромео”, рег.№*****, който е послужил за осъществяване на изпълнителното деяние.

В случая следва да се подложи на необходим внимателен анализ степента на противоречие между общественоопасното деяние и интересите на обществото, обективно измеримото негово отрицателно въздействие върху обществените отношения, характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му обществената опасност и др. Изводът за съразмерност на имуществената последица по чл.343б,ал.5 НК с фактически измеримата степен на социална опасност на престъпното посегателство, следва да се извърши чрез преценка, дали нейната относителна тежест и значение не създават прекомерно по своя характер имуществено продължение на наказателно-правната репресия, което да дебалансира комплексния отговор на държавата от гледище тежестта на извършеното престъпление. Съдът следва да преценява конкретно, дали националният закон на чл.343б,ал.5 НК в конкретния случай не създава риск от произволно и несъразмерно на легитимната цел превишение в ограничението на субективни материални права, което да поставя третирането на отделното деяние в един несъответстващ на антисоциалната му същност имуществен контекст.

Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, намесата в правото на собственост е допустима, когато е предвидена в закона, преследва социална цел, която е фундаментално значима за интересите на демократичното общество и съществува оправдана пропорция между използваните средства и постижимостта на преследваната цел. В случая по мнение на този съд обществените последици от извършването на престъпления по чл.343б,ал.1ал.4 НК са фактори, съобразени от законодателя при определянето на вида и пределите на приложимите за такива престъпления наказания. Но противодействието на антисоциалната същност на извършеното се разгръща в пълнота чрез комплексното приложение на наказанието и мярката за въздействие върху имуществената сфера по чл.343б,ал.5 НК. Наложените на осъдения наказания са определени в рамките на тези предели, като според настоящия състав липсва обоснована в доказателствата силно минимизирана степен на обществена опасност на извършеното, или специфично съчетание на смекчаващи отговорността фактори, в т.ч. материален, семеен или здравословен статус на дееца, които да обуславят извънредно смекчено третиране на случая чрез отказ от приложение на чл.343б,ал.5 НК.

В случая по надлежния ред /чл.3 Наредба № 1 ОТ 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г./ , е установена наркотична употреба на високорисковите наркотични вещества кокаин, метадон и метамфетамин.

Несъмнено наркотичната злоупотреба с високорискови наркотични вещества преди управление на МПС създава потенциален риск от силно нарушаване свойствата на психиката за възприемчивост, повишено внимание и координирано поведение, което изключва способността за извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е без съмнение управляването на МПС. Следва да се има предвид,че установената с техническо средство употреба на кокаин, метадон и метамфетамин, указва на остро противоречие между поведението на осъдения и интересите на обществото от гледище на установената в закона двустепенна забрана, както да се употребяват такива вещества, така и да се управлява моторно превозно средство след тяхната употреба. /в т.см. виж Решение № 58 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 141/2021 г., III н. о., НК/ Изложеното несъмнено характеризира конкретното поведение като застрашаващо във висока степен обществения ред и сигурност при извършване на транспортна дейност и безопасността на движение по пътищата. Поведението на Ф. се вписва напълно в представата за водач с рисков профил и изявена висока степен на обществена опасност при упражняване на транспортната дейност. Следователно изводимата, присъща на деянието степен на обществена опасност позволява формиране на извод за изявени негативни личностови черти на осъдения, свързани с професионално безотговорно поведение, и с цел да бъде адекватен показател за неговата укоримост 3 е наложително да се приложи предвиденото вътрешно-правно средство по чл.343б,ал.5 НК.