Решение № 23 от 08.02.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Поморие, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100518 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба от П. Н. К. от гр.Каблешково, общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П. М., против Ж. В. К., с посочен в молбата за защита адрес на ответника с.Оризаре, ул. „Я.А.", №*, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника.

В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителката и ответника са майка и син, като молителката обитава жилище в гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**, а ответникът живее на адрес в с.Оризаре, общ.Несебър, ул. „Я.А.", №*.

Твърди се, че отношенията между страните са влошени, като през 2020 г. срещу ответника било образувано друго производство по ЗЗДН, за осъществено психическо насилие по отношение на молителката, изразило се в обиди и заплахи, както и физическо посегателство по отношение на автомобил, нейна собственост, изразило се в спукване с нож на двете предни и задна гума на автомобила.

Твърди се, че на 04.08.2022 г., ответникът опитвайки се да влезе в жилището на молителката в гр.Каблешково, общ.Поморие, счупил ключ в патрона на входната врата на жилището, че на 05.08.2022 г., отправил обиди и заплахи по телефон към молителката, че „ще тръгне с рогата напред“, на 07.08.2022 г. чрез техническо средство – дрелка, направил опит да разбие патрона на входната врата на жилището на молителката, след което през заден вход влязъл на първия етаж на жилището, възпрепятствал достъпа на молителката до него и изнесъл вещи, а на 09.08.2022 г., молителката отново нямала достъп до жилището си, поради счупен ключ във входната врата. Твърди се, че молителката многократно е подавала жалби до 1 органите на МВР, които предупреждавали ответника по реда на ЗМВР, да не оправя заплахи и да не тормози физически и психически молителката, но насилието от страна на ответника продължило.

Прави се искане, за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спромя молителката, забрана на ответника да приближава пострадалата, жилището, автомобила и, местоработата и местата и за социални контакти и отдих на пострадалото лице, както и да притеснява пострадалата, както и нейни близки и познати с телефонни обаждания и по какъвто и да е друг начин да се намесва в личния живот на молителката. Към молбата са представени писмени доказателства, както и декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адвокат. Поддържа молбата за защита. Ангажира доказателства.

Ответникът също се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител адвокат.

Изразява становище за неоснователност на молбата за защита и моли същата да бъде оставена без уважение. Също ангажира доказателства.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, пред компетентен съд по чл.7 ЗЗДН, от активно легитимирано лице, заявило твърдение, че спрямо него е извършено насилие от субект по чл.3, т.5 от ЗЗДН – низходящ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Както бе посочено, в производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото. В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

По делото не се спори, а и се установява от приложения по делото заверен препис от удостоверение за раждане от 15.05.1989 г., издадено от ОНС – Бургас, горепосочената родствена връзка между страните, която обуславя активната правна легитимация на молителката в производството, респ. пасивната такава на ответника.

По делото е представена служебна справка вх.№ 3954/25.10.2022 г., издадена от РС – Поморие, от която се установява, че в съда е образувано гр.дело № 349/2020 г., по молба от П. К. против ответника Ж. К., производството по което е прекратено поради оттегляне на иска.

Видно от представената справка за съдимост от 25.10.2022 г., издадена от РС – Несебър, ответникът Ж. К. е осъждан както следва:

2

- Със споразумение № 63/08.07.2020 г. по НОХД № 454/2020 г. на РС – Несебър, влязло в законна сила на 08.07.2020 г., за извършено на 14.03.2020 г., престъпление по чл.343б, ал.3 НК, му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право на управлява МПС за срок от шест месеца.;

- Със споразумение № 260017/03.02.2021 г. по НОХД № 103/2021 г. на РС – Несебър, влязло в законна сила на 03.02.2021 г., за извършено на 27.01.2021 г., престъпление по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 НК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим, както и наказание глоба в размер 450 лв., а така също наказание лишаване от право на управлява МПС за срок от петнадесет месеца. С определение по същото дело е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 454/2020 г.

Видно от справката за съдимост ответникът е изтърпял наказанието по НОХД № 103/2021 г. на 19.08.2021 г., на която дата е освободен.

По делото са приети като доказателства материалите по преписки вх. № 320000-4972/2022 г. и вх. № 320000-5014/2022 г. по описа на РУ – Поморие, двете обединени в преписка вх. № 12 608/2022 г., по описа на РП – Бургас.

Съгласно приложената към преписките докладна записка от 08.08.2022 г., изготвена от В.

Николов И. – мл.експерт в РУ – Поморие, на 07.08.2022 г., И., заедно с мл.инспектор Полина Г., двамата в състав на автопатрул, били изпратени по сигнал на адрес гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**. На място полицейските служители заварили молителката, същата подала сигнал за лице, опитващо се да разбие входната врата, което посочила като ответника и установили, че в патрона на вратата има дупка, а на земята стружки.

Изслушан от съда в съдебно заседание в качеството на свидетел В. Николов И. потвърждава обстоятелствата, изложени в горепосочената докладна записка, сочи, че достъпът до жилището на молителката бил ограничен, а тя силно притеснена от случилото се.

В приложеното по преписките сведение от 19.08.2022 г., дадено от ответника, последният сочи, че с молителката са във влошени отношения от около две години, поради което се е изместил от дома му в гр.Каблешково и живее в с.Оризаре, но периодично посещава дома, за да си вземе собствени вещи. Твърди, че след смъртта на баща му е негов наследник, каквито са брат му и молителката, която сменя патрона на вратата и възпрепятства достъпа му. Сочи, че на 07.08.2022 г. е посетил жилището на молителката, последната не му отворила, поради което ответникът решил да разпробие патрона на входната врата, което и направил, но не успял да отвори вратата, тъй като молителката сложила ключ от вътрешната страна на бравата. Ответникът минал от задната страна на къщата, през прозорец на първия етаж отворил вратата и влязъл в дома, взел необходимите му вещи – стол и телевизионен приемник, след което си тръгнал.

В горепосоченото сведение, както и в друго такова по преписките от същата дата ответникът сочи, че е посетил дома на молителката и на 04.08.2022 г., опитал се да влезе в 3 него, но установил, че патронът е сменен и ключът не съвпада, като счупил ключа си и част от него останала в патрона. Твърди, че на другия ден изпратил съобщение до молителката да го допусне до жилището, но тя не му отговорила.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В разглежданият случай страните са майка и син, отношенията на които безспорно са влошени в период от повече от две години, от когато датира гр.дело № 349/2020 г. по описа на съда, с предмет искане за защита по ЗЗДН от молителката.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че на посочените в молбата дати – 04.08.2022 г., 05.08.2022 г., 07.08.2022 г. и 09.08.2022 г., ответникът е извършил по отношение на молителката прояви на психическо и физическо насилие, изразили се в опит за влизане в жилището на молителката в гр.Каблешково, общ.Поморие и счупване на ключ в патрона на входната врата на жилището, осъществени на 04.08.2022 г., отправяне обиди и заплахи по телефон към молителката, осъществени на 05.08.2022 г., опит чрез техническо средство – дрелка, да разбие патрона на входната врата на жилището на молителката, влизане в жилището, възпрепятстване на достъпа на молителката до жилището и изнасяне на вещи, осъществени на 07.08.2022 г. и възпрепятстване на достъпа на молителката достъп до жилището, поради счупване на ключ във входната врата, осъществени на 09.08.2022 г.

ЗЗДН предвижда провеждането на спорно съдебно производство, с предоставена на страните възможност за събиране на доказателства – чл.13 от ЗЗД, като така се охранява правото на защита на ответника в производството, но с оглед специфичния характер на защитените от закона отношения, на търсещия защита е предоставен улеснен ред за постигане на такава, като с нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, е придадена самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в случай, че по делото липсват други доказателства.

В конкретния случай авторството от ответника на процесните прояви на домашно насилие, посочени по-горе в решението, се установява не само от декларацията от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но и от събраните по делото писмени доказателства, в това число посочената докладна записка и свидетелски показания на полицейски служител, непосредствено възприел последиците от конкретни прояви на ответника, предприети при опитите му да проникне в жилището, обитавано от молителката, като ответникът на свой ред е потвърдил извършването им в дадените от него обяснения пред органите на реда.

Поведението на ответника е противоправно и в нарушение на морала, независимо от собственото му убеждение, че като наследник, респ. съсобственик има право на достъп до жилището, обитавано от молителката, съответно при отказан такъв, разполага с 4 възможността да реализира правото си посредством взломяване на врати на жилището.

Несъмнено, съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, но по силата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, за останалите възниква право на обезщетение за ползата, от която са лишени и то от деня на писменото му поискване, като законът не само не предвижда, но и с разпоредбата на чл.323, ал.1 НК, запретява под страх от наказателна отговорност самоволното, не по установения от закона ред, осъществяване на оспорвано от другиго свое, дори и действително право.

По горепосочените аргументи е неоснователно и възражението, че извършеното от ответника не съставлява домашно насилие, тъй като с действията си същият е искал да вземе свои движими вещи, държани от молителката без същата да има основание за това, в която хипотеза на разположение на собственика е искът по чл.108 ЗС.