Решение № 9551 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9551 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110144635 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. П. Н., в качеството на законен наследник на С К.а П, срещу „Т С“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.08.2003 г. по гр. д. № 4807/2003 г. по описа на СРС, 67 състав поради изтекла погасителна давност и поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, както следва: главница в размер на 2321,28 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.03.1999г.- м.02.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2003 г. до окончателното плащане, сумата 605,29 лв., представляваща мораторна лихва, както и разноски в размер на 58,53 лв., за чието събиране е образувано изп. д. № ***** по описа на ЧСИ М Б, с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че към датата на образуване на изп. дело № 1571/2008 г. вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. При условията на евентуалност сочи, че дори да не са били изминали повече от 5 години от издаване на изпълнителния титул до образуването на изпълнително дело, то последното валидно изпълнително действие било от 02.08.2013 г., като следващите изпълнителни действия годни да прекъснат давността били предприети едва на 18.06.2020 г. След още пет години по молба на взискателя от 30.06.2025 г. ЧСИ Б налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Излага твърдения за настъпила перемпция на изпълнителното дело и за бездействие от страна на взискателя по изпълнителното дело, поради което било погасено правото на принудително изпълнение по процесния лист. Претендира за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски за производството.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Т С“ ЕАД, с който оспорва предявения иск при твърдението, че погасителната давност по отношение на процесните вземания не е изтекла, доколкото взискателя регулярно е депозирал молби, съдържащи искания за предприемане на изпълнителни действия – 18.06.2020 г. и 30.06.2025г. Поддържа, че в следствие на депозираните молби било установено, че праводателката на ищеца С П е починала на 11.11.2003 г. Поддържа до конституирането на ищеца като длъжник по изпълнителното дело давност да не е текла. Навежда, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и че е налице процесуална активност на кредитора на вземанията, чиято недължимост се твърди. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2003 г. по гр. д. № 4807/2003 г. по описа на СРС, 67 състав срещу наследодателката на ищеца С К.а П въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "И" ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД за следните суми: 2321,28 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.03.1999г.- м.02.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2003 г. до окончателното плащане, сумата 605,29 лв., представляваща мораторна лихва, както и разноски в размер на 58,53 лв.

По делото е приет препис от удостоверение за наследници от 12.10.2011 г., от което видно, че наследодателката на ищеца М. П. Н., С К.а П-Н.а е починала на 11.11.2003 г.

С определение № 36665/02.09.2025 г. е спряно изпълнението по изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М Б.

От приетото в препис в хода на производството изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ М Б, с район на действие СГС се установява следното:

Въз основа на молба от 08.09.2008г. по искане на ответника за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ М Б срещу С К.а П-Н.а. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като е упълномощил същия да определи начина на изпълнение.

По същото с изпращането на ПДИ до М. Н. последният е конституиран като длъжник на мястото на починалата С П-Н.а.

Със запорни съобщения от 04.03.2010 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Н. по банкови сметки в „У Б“ АД и „Ц****“ АД.

С напомнително писмо от 04.03.2010 ищецът е уведомен за насрочен опис на движими вещ на 15.04.2010 г., към който ще се пристъпи, в случай, че не се яви в кантората на ЧСИ и не внесе задълженията си.

На 14.04.2010 г. от сметка на ищеца в ЦКБ АД е преведена сумата от 160,08 лв. с основание по изпълнителното дело № *****.

На 02.08.2013 г. до СВ гр. Т е изпратено искане за вписване на възбрана върху ½ ид. част от имот на длъжника Н., вписана на 08.08.2013г.

С молба от 18.06.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, респективно върху трудовото възнаграждение на същия, както и извършване на опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична 2 продан.

С молба от 30.06.2025 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, респективно върху получаваната от същия пенсия, както и извършване на опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

Със запорно съобщение от 15.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.

С молба от 01.08.2025 г. длъжникът Н. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция.

Издадената по настоящото дело обезпечителна заповед № 771/05.09.2025 г. е представена по изпълнителното дело № ***** по описа на ЧСИ М Б.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата 2321,28 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.03.1999г.- м.02.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2003 г. до окончателното плащане, сумата 605,29 лв., представляваща мораторна лихва, както и разноски в размер на 58,53 лв., за които суми в полза на ответника срещу наследодателката на ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.08.2003 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "И" ГПК (отм.), в приложимата редакция, а именно преди ДВ бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г., по гр. д. № 4807/2003 г. по описа на СРС, 67 състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело ***** по описа на ЧСИ М Б, поради погасяване правото на принудително изпълнение.

Предвид обстоятелството, че спорът е относно съществуването на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което и правната квалификация е 124, ал. 1 ГПК (така решение № 88/08.01.2020 г. по т. д. № 2056/2018 г. по описа на ВКС, I т. о, Решение № 33/6.03.2013 г. по т. д. № 1178/2011 г., на ВКС II т. о., Решение № 45/19.03.2021 г. по гр. д. № 1281/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Предмет на производството е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК следните обстоятелства, че 1) срещу наследодателката на ищеца С К.а П е издаден изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД по гр. д. № 4807/2003 г. по описа на СРС, 67 състав за следните суми: 2321,28 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.03.1999г.- м.02.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2003 г. до окончателното плащане, сумата 605,29 лв., представляваща мораторна лихва, както и разноски в размер на 58,53 лв.; 2) въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М Б КЧСИ, с район на действие СГС.

3

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124 ГПК е да установи, че ответникът претендира от него заплащането на сумите по процесния изпълнителен лист.

При доказване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че има подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и наличие на обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането.

Съобразно константната съдебна практика, вкл. застъпена в решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на I т. о., решение № 42/26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г. на IV г.о., решение № 438/03.07.2024г. по гр.д. № 1639/2023г. на III г.о., решение № 132/14.05.2025г. по т.д. № 1314/2023г., II т.о. и др. на ВКС, по отношение на вземанията по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) изпълнителен лист, приложима е давността, с която се погасява съответният вид вземане. Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК (отм.) не се прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Молбата по чл. 242 ГПК (отм.) следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б.

„в“ ЗЗД. От прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

По горните мотиви приложима по отношение на задължението за главница за неизплатена топлинна енергия за периода м.03.1999г.- м.02.2003 г., каквото е процесното вземане по изпълнителния лист, е 3- годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото вземането е периодично такова по смисъла на ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Кратката давност е приложима и за вземанията за лихви.

При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, 4 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД.