Определение № 2375 от 15.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500807 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е от ищеца в първоинстанционното производство – „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. М. К., частна жалба вх. № 2051/07.04.2026 г. по описа на РС – К. срещу Определение № 120/13.03.2026 г., постановено по гр. д. № 597/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което съдът, е върнал исковата молба и е прекратил производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. С. Д..

В жалбата се поддържа, че с Определение № 47/02.02.2026 г. и с Разпореждане № 313/19.02.2026 г. първоинстанционният съд е дал на страната указания да заплати 200,00 евро за особен представител на ответника. Сочи се, че във връзка с тези указания, процесуалният представител на ищеца няколко пъти е уточнил пред съда, че установителното производство по чл.

422, ал. 1 ГПК, каквото било производството срещу ответника И. Д., е продължение на заповедното производство срещу същото лице, по което на длъжника И. Д. е била редовно връчена издадената Заповед за изпълнение и срещу нея същият е подал възражение, именно във връзка с което е предявен и установителният иск пред РС – К.. Счита, че след като веднъж вече са му връчвани книжа в заповедното производство, за ответника е възникнало задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК, при неизпълнение на което, на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, последващите съобщения следва да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е върнал исковата молба. С оглед на горното, моли съдът да отмени атакуваното Определение № 120 от 13.03.2026 г. по гр. д. № 597/2025 г. по 1 описа на 2-ри състав на РС – К..

На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Окръжен съд – София, като съобрази възраженията в подадената частна жалба, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по ч. гр. д. № 19/2025 г. по описа на РС – К. е образувано по подадено от„А1 България“ ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 338862/24.10.2024 г. по описа на СРС, въз основа на което срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение № 33/24.01.2025 г., с която е разпоредено И. С. Д. да заплати посочените в заявлението суми, дължими по договор № ...../......

Съобщение за издадената заповед за изпълнение е било изпратено по настоящия адрес на длъжника в гр. К., ул. „Д. Д.“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., като видно от разписката, връчителят е удостоверил, че по данни на живущата на адреса М. М. лицето е напуснало адреса преди 15 години. Съобщение до длъжника е било изпратено и по постоянния му адрес, съвпадащи и с адреса, посочен в заявлението, в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., на който също не е бил намерен никой, който да получи съдебните книжа поради което съдът е изготвил справка за трудови договори и е разпоредил съобщението да бъде връчено чрез работодателя.

Видно от наличната по делото разписка, заповедта е била връчена на служител на работодателя на 08.05.2025 г., като в законоустановения едномесечен срок по делото е постъпило възражение вх. № 2782/19.05.2025 г.

Във възражението длъжникът не е посочил адрес, а единствено телефонен номер.

Предвид постъпилото в срок възражение по чл. 414 ГПК, с разпореждане № 840/20.05.2025 г. съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК може да предяви иск относно вземането си.

Препис от разпореждането е бил връчен на заявителя на 04.06.2025 г., видно от разписката по делото, като в законоустановения едномесечен срок са представени и доказателства за предявяване на иска.

Производството по гр. д. № 597/2025 г. по описа на РС – К. е било образувано именно по повод така предявения от „А1 България“ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. С. Д..

С разпореждане № 1446/18.08.2025 г. съдът е администрирал исковата молба за отговор по реда на чл. 131 ГПК, като съдебните книжа били изпратени до ответника по регистрирания му настоящ адрес в гр. К., ул. „Д.

Д.“ № 23, вх. В, ет. 1, ап. 33. Видно от върнатото по делото съобщение в цялост, находящо се на л. 140, същите не са му били връчени, като връчителят е удостоверил, че по сведение от майката М. М. на лицето същото е напуснало адреса преди 10 години, а тя не е съгласна да получи съобщението.

По делото е разпоредено изготвяне на справка от НБД „Население“, 2 видно от която регистрираният настоящ адрес на ответника съвпада с този, на който са били изпратени съдебните книжа, като съдът е разпоредил да бъде направен нов опит за връчване на исковата молба за отговор по постоянния му адрес в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., съвпадащ и с адреса по исковата молба.

По делото е върнато съобщение в цялост (л. 145), видно от което постоянният адрес на ответника е бил посетен от връчителя многократно – на 17.09, 04.10 и 21.10, но не е бил намерен никой от домакинството или друг, който да съдейства, като на оставено съобщение никой не се е свързал с връчителя.

С разпореждане № 2106/17.11.2025 г. съдът на основание чл. 47, ал. 1 ГПК е разпоредил да се залепи уведомление, както и да бъде изготвена справка за трудови договори на името на ответника. Видно от справката към 18.11.2025 г. с ответника няма сключени действащи трудови договори.

Същото се установява и от служебно изготвената от въззивния съд справка за трудови договори, видно от която сключеният на 23.10.2025 г. между ответника и работодателя „Топ 17“ ЕООД трудов договор е бил прекратен на 01.11.2025 г.

Съобразно дадените указания (макар и да не е бил изрично посочен адресът на който да бъде изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК) по посочения в исковата молба постоянен адрес на ответника в гр. София на 12.01.2026 г. е било залепено уведомление, като в разписката е удостоверено единствено, че връчителят е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на ап. 43, но не са посочени каквито и да е обстоятелства около връчването, в т.ч. къде е било залепено уведомлението.

По делото са правени и три опита за уведомяване на ответника по посочения във възражението телефонен номер, но нито един от тях не е бил успешен, видно от удостовереното от съдебния служител.

Приемайки, че са налице условията по чл. 47, ал. 6 ГПК, с Определение № 47/02.02.2026 г. съдът е изискал от Бюрото за правна помощ при Софийски адвокатски съвет определяне на адвокат, който да бъде назначен като особен представител на ответника, като е определил и дължимото от ищеца възнаграждение за особения представител в размер на 200,00 евро и му е указал неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания в посочения в определението едноседмичен срок.

Препис от определението е бил връчен на юрисконсулт на дружеството ищец на 10.02.2026 г., като в указания от съда срок по делото е постъпила молба вх. № 975/18.02.2026 г., подадена по ССЕВ на 17.02.2026 г., с която юрк.

К. моли за отмяна на определението, доколкото в случая била приложима разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК и не следвало да се утежнява положението на ищеца чрез назначаване на особен представител, тъй като ответникът е бил надлежно уведомен в хода на заповедното производство, но не е изпълнил задължението си по чл. 41 ГПК.

3

Така подадената молба е оставена без движение с разпореждане № 313/19.02.2026 г., като на ищеца е указано отново в едноседмичен срок да внесе определения депозит за особения представител, доколкото обстоятелството, че длъжникът е бил открит в заповедното производство не оказва влияние на исковото, което е отделно производство. С разпореждането ищецът отново е предупреден и за неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания.

Това разпореждане, видно от наличната по делото разписка, е било връчено на юрисконсулт на дружеството ищец на 05.03.2026 г., като по делото е постъпила молба вх. № 1459/12.03.2026 г., подадена по ССЕВ на 11.03.2026 г., с която юрк. К. отново моли да бъдат отменени указанията за заплащане на сумата в размер на 200,00 евро, представляваща възнаграждение за особения представител.

С атакуваното определение съдът е приел, че въпреки дадената му възможност ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт (определение по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на частната жалба поради неизпълнение на дадените от съда указания по чл. 47, ал. 6 ГПК), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство – юрк. М. К., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (съобщението за определението е връчено на представител на жалбоподателя на 31.03.2026 г., а жалбата е подадена по ССЕВ на 06.04.2026 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно ТР № 6/2017 г. на ОСГТК производството по частна жалба е пълно въззивно производство. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Съдът дължи произнасяне по жалбата при условията на чл.

278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Тази разпоредба въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е 4 дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Поради това ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Несподелими са доводите, съдържащи се в частната жалба, че редовното връчване на съобщението в заповедното производство поражда за длъжника задължението по чл. 41 ГПК да уведоми съда за промяната на адреса си.

Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. първо ГПК „Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес“.

Разпоредбата говори за адреса „по делото“, т.е. формулировката е обвързана с конкретното дело. Макар по силата на чл. 411, ал. 1 ГПК искът да се счита предявен от момента на подаване на заявлението, ако е спазен срокът по чл.