Решение № 183 от 08.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. В.П., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100244 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозиран е регресен иск с правно осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Г.Ф. срещу И. Й. А. за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. (частичен иск), представляваща изплатено от Г.Ф. по щета № 210139/18.04.2017г. обезщетение за неимуществени вреди на физически лица, наследници на пострадал от ПТП, настъпило на 09.02.2016 год., присъдено по влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В настоящето производство се претендира сумата от 5000 лв., представляваща частичен иск от общ такъв в размер на 237925,96 лева.

Ищецът излага, че е изплатил по щета № 210139/18.04.2017 год. и по влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в, по което дело ответникът е бил трето лице - помагач на страната на Г.Ф., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 237 925.96 лева на А. И.ов Й., А. М.А. и Р.Н.А. , причинени от смъртта на В.А. А.а (майка на А. Й. и дъщеря на А. и Р.А.), настъпила в резултат на ПТП, причинено на 19.02.2016 г. от ответника И. Й. А. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра", с рег. № В 4664 КМ. Сочи, че вина за настъпване на инцидента имал ответникът в настоящото производство, което обстоятелство било установено с влязла в сила присъда № 2/18.01.2017 г. на ОС - Ш. по НОХД №486/2016г.

Ищецът излага, че катастрофата настъпила при следния механизъм: На 19.02.2016 год. около 21:30 часа. в гр. С., на ул. „П.В.” е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от И. Й. А. лек автомобил „Опел Вектра" с рег. № В 4664 КМ със скорост над допустимата излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво. При удара починала на място В.А. А.а - пътуваща на предна дясна седалка на лекия автомобил.

Допълва, че наследниците на починалата В.А. А.а - А. И.ов Й., А. М.А. и Р.Н.А. поискали обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие загубата на техния 1 близък, но ГФ постановил отказ за изплащане на обезщетение във връзка с претендираните неимуществени вреди от претърпения инцидент.

По искова молба на пострадалите лица било образувано гр.д. № 12504/2017г. по описа на СГС, 13 с-в. Ищецът акцентира, че СГС е приел, че с поведението си В. А.а е допринесла за собственото си увреждане, поради което е възприел за основателно направеното от Фонда възражение за съпричиняване, като определил размера на 40%. Съдът в решението си е застъпил становището, че при установени 2.75 промила алкохол в кръвта, водачът на автомобила е бил в средна към тежка степен на алкохолно опиянение и това е било очевидно за пострадалата, която въпреки това се е качила в автомобила. С влязло в сила съдебно решение Г.Ф. бил осъден да заплати следните суми: на А. И.ов Й. - обезщетение в размер на 78 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.3017 год. до окончателното и изплащане; на А. М.А. и на Р.Н.А. – обезщетение в размер на по 48 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.3017 год. до окончателното и изплащане; на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер от 2870 лв. за първия ищец и по 1970 лв. за втория и за третия поотделно, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 5040 лева (внесена с платежно нареждане от 20.03.2019 год.).

Сочи се в исковата молба, че въз основа на съдебното решение по посоченото гр.д. наследниците на пострадалата се снабдили с изпълнителни листи, въз основан на които били образувани ИД № 185, 186 и 187 от 2019г. по описа на ЧСИ, вписан под № 784 на КЧСИ, с район на действие СГС. По ИД 185/19 Г.Ф. изплатил Главница в размер на 48 000.00 лева, законна лихва - 9 800.00 лева и разноски от 5 504.40 лева - общо 63 304.40 лева. По ИД 186/19 Г.Ф. изплатил Главница в размер на 48 000.00 лева, законна лихва, възлизаща на 9 800.00 лева и разноски в размер на 5 504.40 лева - Общо 63 304.40 лева. По ИД 187/19 Г.Ф. заплатил Главница от 78 000.00 лева, законна лихва в размер на 15 925.00 лева и разноски в размер на 7 738.40 лева - Общо 101 663.40 лева;

Ищецът допълва, че въз основа на Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в адв.

Дочев също се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД № 188/19г, по описа на ЧСИ, вписан под № 784 на КЧСИ, с район на действие СГС и след наложен запор на вземанията по банковите сметки на Фонда, била изплатена сума в общ размер на 8 103,76 лева. Ищецът сочи, че подал възражение, относно размера на адвокатския хонорар, претендиран по горепосочените изпълнителни дела, които били приети за основателни, а на Г.Ф. били възстановени следните надвнесени суми: по ИД № 185/19 год. била възстановена сумата от 1000 лева, по ИД № 186/19 год. била възстановена сумата от 1 000 лева; по ИД № 187/19 год. била възстановена сумата от 1 500 лева, а по ИД № 188/19 год. била възстановена сумата от 350 лева.

Предвид обстоятелството, че исковата претенция е заявена като частична, Г.Ф. конкретизира, че претендира 450 лева - частичен иск от изплатената сума в общ размер на 62 304.40 лева на А. М.А.; 450 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 62 304.40 лева на Р.Н.А. ; 100 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 5 400.00 лева – държавна такса, внесена в полза на СГС; 2 000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 100 163.40 лева на А. И.ов Й. и 2 000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 7 753.76 лева на адв. Дочев.

Ищецът настоява, че доколкото ответникът е бил трето лице помагач по цитираното от Фонда съдебно дело, то на осн. чл. 223. ал. 1 и ал. 2 от ГПК постановеното съдебно решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Допълва, че ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Г.Ф. с регресна покана. но и до днес 2 лицето не е погасило изцяло задължението си.

Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебноделоводни разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата молба така както е заявена, оспорва въведените в отговора възражения.

В срока за отговор ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор, в който взема становище по неоснователността на заявената искова претенция.

Не оспорва механизма на настъпилото на 19.02.2016 год. пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починала на място съпругата на ответника В.А. А.а, возеща се на пасажерската седалка. Не отрича, че вследствие на причиненото ПТП с влязла в сила присъда № 2/18.01.2017 г. на ОС - Ш. по НОХД №486/2016г. ответникът е осъден по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК на 3 год. лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 4г., на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Не оспорва обстоятелството, че роднините на починалата са се обърнали към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от загубата на дъщеря, респективно майка. Ответникът е съгласен, че с влязло в сила решение №315/ 16.01.2019г., постановено по гр.д. № 12504 от 2017год. по описа на СГС са били уважени частично предявените от наследниците на В.А. А.а искови претенции с правно основание чл. 557, ал.

1, т. 2, б. „а“ от КЗ като ищецът е бил осъден да им заплати сумите от 78 000 лева за А. И.ов Й. и съответно по 48 000 лева за А. М.А. и за Р.Н.А., ведно със законните лихви за тези суми от 30.03.2017г. до окончателното им изплащане.

Не се противопоставя на твърдението, че на база постановеното решение на СГС, пострадалите лица са се снабдили с изпълнителни листове, на основание на които били образувани изпълнителни дела, по които Г.Ф. е заплатил дължимите суми.

Сочи, че по силата на чл. 558, ал. 1 от Кодекс за застраховането , размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ.

Акцентира, че от приложените по делото доказателства, както и от постановеното решение №315/ 16.01. 2019 год. по г.д. 12504/2017г. на СГС не става ясно какъв е бил размерът на минималната сума по задължителните застраховки, и конкретно застраховка „Гражданска отговорност“ за годината, през която е настъпило процесното ПТП. Счита, че съществува възможност същата да е била в значително по-малък размер и съответно претендираните и уважени суми, представляващи обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, значително да я надвишават. Излага, че се касае за неизвестни на третото лице помагач „обстоятелства или доказателства“, които страната ответник в производството пред СГС, а именно Г.Ф., е можела да представи и на база, които - да оспори, претендираните суми и липсата на упражняване на това нейно право, счита за „груба небрежност“ в смисъла заложен в чл. 223. ал. 2 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, ответникът оспорва обвързващото действие на установеното в мотивите на решението на съда по г.д.

12504/2017г. по описа на СГС. Настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от назначения му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и излага становище за неоснователност на исковата претенция. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и неоказан.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с Присъда № 2 /18.01.2017г., постановена по НОХД № 486/2016г по описа на ШОС, влязла в законна сила на 03.02.2017 год., ответникът е признат за виновен за това, че на 19.02.2016 год. в град С., при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 4664 КМ нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В.А. А.а, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б. „б“, алт. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, като наказанието е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 4-годишен изпитателен срок.

Видно от представената Справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф. на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 19.04.2017г., към датата на ПТП за процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 7/ 09.01.2017 год., изд. от Община С. се установява, че В.А. А.а е оставила свои законни наследници сина си А. И.ов Й. и съпруга си И. Й. А. – ответника.

От приложените писмени доказателства се установява, че при „Г.Ф.“ е заведена Щета от сина (А. И.ов Й.) и родителите (А. М.А. и Р.Н.А.) на починалата В.А. А.а.

Не е спорно, а и приложеното съдебно решение № 315/ 16.01.2019 год., постановено по гр.д. № 12504/2017 год. по описа на СГС и издадените въз основа на същото изпълнителни листи от 15.03.2019 год. свидетелстват, че Г.Ф. е бил осъден да заплати на пострадалите лица – родителите и сина на починалата В. А.а обезщетения за претърпените във връзка с процесното ПТП неимуществени вреди. Решението е постановено при участието на ответника по делото, конституирано като трето лице помагач на Г.Ф..