Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21788 от 30.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3071/2022
Вид
Решение № 21788
Подписан
30.11.2024
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 21788 гр. София, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110103071 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Л. С. /с дата на раждане: 25.12.1955 **********/ против "*********“ АД с ЕИК ****** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 47154/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004, а именно: 400 EUR, ведно със законна лихва от 12.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва от 25.03.2019г. до 10.08.2021 г. в размер на 189,08 EUR – които се претендират като обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет FB717 от 13.08.2018 г.

От страна на ответника в предоставения едномесечен срок не е упражнено правото на отговор. След изтичане на срока за отговор, от страна на ответника е подадено Становище с възражения срещу иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Както е разяснено с доклада, ответникът не разполага с право да оспорва представителната власт на ищеца. Преклудирани са и заявените със Становището възражения по фактите, както и възражението за погасяване по давност. От страна на ответника е пропуснат срока за оспорване на истинността на представените с исковата молба документи.

От страна на ответника няма релевирано възражение за наличие на освобождаващи от отговорност основния съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014г., съответно в хода на съдебното дирене не е установено наличието на правоизключващи отговорността на превозвача обстоятелства. Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 3, б. "а" /за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава1 членка, към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, тъй като е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейскоя съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз. По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004г трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъл, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В случая не се спори, че полетът е закъснял с над 3 часа, предвид което ищецът има право на обезщетение по член 7 т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 261/20044 в размер на 400 евро. От страна на ответника не са представени доказателства за изплащане на обезщетението или друг начин на погасяване, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за съдебни разноски се явява основателна в пълен размер - 75 лв. за исковото производство, 25 лв. – за заповедното ч.гр.д.№ 47154/2021 г., или общо 100 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "*********“ АД с ЕИК ******, че има неизплатено задължение към Л. С. /с дата на раждане:

25.12.1955 **********/, в размер на 400 EUR - обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет FB717 от 13.08.2018 г., ведно със законна лихва от 12.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва от 25.03.2019г. до 10.08.2021 г. в размер на 189,08 EUR – за които по ч.гр.д.№ 47154/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА "*********“ АД с ЕИК ****** да заплати на Л. С. /с дата на раждане: 25.12.1955 **********/, сумата 100 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3