Решение № 1306 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430100573 по описа за 2024 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Д. Б. М., ЕГН **********, от ***, чрез адв.С.

И. от АК *** против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***. В молбата се сочи, че на 20,07,2022 г. е настъпило ПТП между мотоциклет, собственост на ищеца – ***, и МПС ***, чийто водач бил виновен за възникването на ПТП. Твърди се, че за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а в последствие на виновния водач бил съставен и АУАН. Сочи се, че за МПС, управлявано от виновния водач, е била сключена застраховка ГО в ответното дружество, валидна до 20,09,2022 г. Сочи се, че след ПТП мотоциклета бил със сериозни повреди, като е изпратена претенция до ответника, извършен е оглед и опис-техническа експертиза по щета, като ответникът е обявил МПС за тотална щета и е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 1102,50 лева. Посочва се, че ищецът не е съгласен с така определеното обезщетение, като определя стойността му на 6102,50 лева, и поради плащането на 1102,50 лева претендира неизплатен остатък в размер на 5000,00 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на МПС мотоциклет ***, обявен за тотална щета поради реализирано ПТП на 20,07,2022 г. в гр.Плевен, на кръстовището на ***, с виновен водач на лек автомобил ***, застрахован по застраховка ГО в ЗД „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски, както и заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38, 1 ал.1, т.2 от ЗАдв. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебно заседание /на 05,09,2024 г./ по делото е постъпило писмено становище от проц.представител на ищеца, в които са развити съображения за основателност на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира становище, че оспорва предявения иск, тъй като щетата по мотоциклета е определена като тотална. Посочва се, че претендираното обезщетение е завишено, тъй като мотоциклета е бил на 17 години. В с.з. ответното дружество не изпраща представител. Преди съдебно заседание /на 03,09,2024 г./ проц.представител на ответника е депозирал писмено становище, в което моли съда да отхвърли иска, алтернативно – да не го уважава изцяло, като се вземе в предвид сумата, заплатена преди завеждане на делото, както и да бъде приспадната стойността на запазените части. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на причинителя на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно обезпечителна. Правният интерес от предявяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира.

От представеното с ИМ копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20,07,2022 г., заведен под №316-27267 от 28,07,2022 г., се установява, че на 20,07,2022 г. около 17:15 ч., от *** в Сектор ***, е посетено ПТП на кръстовището, образувано от *** Посочено е, че ПТП е възникнало между мотоциклет, собственост на ищеца – ***, и МПС ***, управлявано от ***. Като причина за ПТП е посочено, че л.а. навлиза в кръстовището, извършва маневра „завой наляво“, като не пропуска насрещно движещия се направо мотоциклет и се удрят под ъгъл, като настъпва ПТП с материални щети по двете МПС и пострадало лице. Отбелязано е също, че по отношение на водача на л.а. е съставен *** г. за извършено нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП. Към КП има приложена и план-схема на ПТП, изготвена от мл.автоконтрольор ***.

От представеното копие от талон за годишен технически преглед на МПС ***, се установява, че същият е имал извършен технически преглед на 16,06,2021 г., като от перфорациите на талона е видно, че следващ годишен технически преглед е следвало да бъде извършен през м.юни 2023 г.

От представеното копие от Свидетелство за регистрация Част I на мотоциклет *** се установява, че същия е перфориран, като има ръкописно отбелязване „прекр.на регистр.“ и 2

„тотална щета“ от дата 29,11,2023 г.

От представеното копие от Претенция за изплащане на имуществени вреди от ищеца към ответника /л.48 от делото/ се установява, че същата е заведена в ответното дружество с вх.

№593346/19,08,2022 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното копие от застр.полица №BG/02/FI22033722, че към датата на ПТП е налице валидно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на МПС ***. Не е спорно и се установява от събраните доказателства – КП за ПТП с пострадали лица от 20,07,2022 г., АУАН №681639 от 20,07,2022 г., настъпването на събитието, механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1102,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвено, се установява, че ПТП се дължи на действията на л.а. ***. ВЛ посочва, че тъй като разходите за ремонт надвишават 70% от действителната стойност на мотоциклета, то щетата е „тотална“, като при крива рама бракуването е неизбежно. ВЛ е изчислило стойността на мотоциклета към датата на ПТП и към датата на изготвяне на заключението в размер на 7387,00 лева. Поради липса на опис на щетите ВЛ приема, че размера на щетите, по средни пазарни цени, с алтернативни доставчици, следва да се определи в размер на 70% от пазарната стойност, или 5171,00 лева. ВЛ посочва също, че след квалифицирането на щетата като „тотална“, в застрахователната практика се приема, останалите годни части да са около 30% от общата стойност на увреденото МПС, или в случая 2216,00 лева.

За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник, е необходимо да са налице предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищеца, както и техния размер, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, застрахователна преписка, АУАН, НП и др. /, както и извършеното от ответника частично погасяване, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото 3 основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.153 от ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.

Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите, респективно в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на ищеца.

Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, включително като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 от КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността на частите, които са пострадали /без рама, труд, боя/, е над 7379,00 лева, а действителната стойност на процесния мотоциклет е 7387,00 лева.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета. Настоящият състав, с оглед приетото по делото заключение счита, че в случая е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение, при определяне на обезщетението, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие /в този смисъл е решение от 24,10,2023 г. по т.д.№469/2012 г. на ВКС, ТК, 2 търг.о./.

Съгласно заключението на ВЛ, процента на запазените части е 30%, или 2216,00 лева. В случая дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, които са на стойност 2216,00 лева, е в размер на 5171,00 лева. По делото е безспорно, че след отправената регресна покана, ответникът е заплатил на ищеца във връзка 4 с процесното ПТП сумата от 1102,50 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимото застрахователно обезщетение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати остатък в размер на 4068,50 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Ищецът е депозирал заявление до ответното дружество на 19,08,2022 г., или това е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ.