Определение № 1432 от 12.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1432 гр. Варна, 11.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500707 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. СТ. СТ. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв.К.М. срещу Определение № 1888 от 17.02.2022г., постановено по гр.д. № 9412 по описа за 2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молба с вх. № 3095/18.01.2022г. на частния жалбоподател за изменение на Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. № 9412/2021г. по описа на ВРС, в частта на разноските.

Твърди се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна.

Настоява се, че позовавайки се на защита по чл.3 от ГПК, съдът неправилно се е самосезирал като е дал непотърсена закрила.

Ответникът по частната жалба ЗК «Лев Инс» АД чрез пълномощник юрк А. Г., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за отхвърлянето й.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде ръзгледана по същество.

Производството по гр.д.№ 9412/2021г. по описа на ВРС е образувано по предявен от В. СТ. СТ. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.М., срещу ЗК «Лев Инс» АД ЕИК 121130788 осъдителен иск с правно основание чл.405 от КЗ за присъждане на сумата от 2 лева, частичен иск от 493 лева, обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за имуществена застраховка Каско на МПС.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2021г., на осн.чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковата претенция чрез увеличаване размера й, като иска се счита за предявен за 1 сумата от 219 лв. в пълен размер.

С решение №1871 от 30.11.2021г., постановено по делото, съдът е приел претенцията за основателна и доказана и е уважил иска в пълен размер. По отношение на разноските в частта относно претендираното от ищеца адвокатско възнаграждание в заявен размер от 9600 лева, съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и сторените от ищеца чрез пълномощник процесуални действия, влиза в противоречие с принципа за добросъвестност при упражняване на процесуални права, заложен в чл.3 от ГПК. Мотивирал се е, че при положение, че цената на иска възлиза на 219 лева, ползването на правна защита на стойност от 9600 лева и съответно възлагането й в цялост в тежест на ответника, само защото не се е явил в открито съдебно заседание и не е възразил по размера й, противоречи на морала и добрите нрави. Като краен резултат съдът е присъдил трикратния минимален размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 (изписано неточно като т.14) от НМРАВ в размер на 900 лева.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищецът, чрез пълномощник, е депозирал молба за искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските и по-конкретно – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение с искане за уважаване на пълния размер на същото, която с определение № 1888 от 17.02.2022г. е оставена без уважение.

По същество : Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В конкретния случай приключващият делото акт се явява Решение Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. № 9412/2021г. по описа на ВРС, с което заявеният иск е уважен в пълен размер.

Съгласно разпоредбата начл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв.

Не се спори, че по делото са налице данни за договаряне и реално изплащане от страна на ищеца в полза на адв. М. на възнаграждение в размер на 9600 лева, предвид представения договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000341275 от 21.10.2021г. Не се спори, че до приключване на съдебното дирене пред исковия съд, ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД не е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Така установените обстоятелства, относими към основателността при признаване правото на страната, чийто иск е приет за доказан, съотв.уважен, да получи репарация на сторените разноски, обаче, не изключват преценка относно размера на претендираното възнаграждение, когато при съпоставка с цената на иска бъде констатирано нарушение на принципа на справедливост и съразмерност. Този принцип, както и принципа за забрана на неоснователно обогатяване са основни принципи на правовия ред в държавата и като правоприлагащ орган съдът е длъжен да ги следи и спазва.

2

Неоспоримо е правото на страната да ползва адвокатска защита в съдебното производство, за което пълномощникът има право да получи възнаграждение за своя труд, като същото (при липса на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗАдв) се дължи от доверителя.

С оглед регулиране еквивалентността на престациите размерът на адвокатското възнаграждение е определено с нормативен акт – НМРАВ - и обвързано с размера на заявената за разглеждане осъдителна претенция.

Така, в конкрения случай съобразно материалния интерес по иска, възлизащ на сумата от 219 лева, минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по делото, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ – при интерес до 1000 лева, възлиза на 300 лева.

В отношенията си страните, в конкретния случай ищецът и неговият пълномощник, могат свободно да определят съдържанието на договора за правна помощ, вкл. и по отношение на възнаграждението за положен от процесуалния представител труд, като съдържанието на договора е рамкирано единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В отношенията с трети лица, обаче, и в частност при възлагане отговорността за разноски в процеса, правоприлагащият орган е длъжен да следи за спазване на основните принципи на правовия ред, вкл. и без да е сезиран за това.

Затова присъждането на разноски под заявения размер от 9600 лева, при съобразяване в съвкупност с цената на иска от 219 лева, липсата на фактическа и правна сложност на спора, извършването на процесуални действия, изразяващи се в подаване на ИМ и явяване на пълномощника на ищеца в едно съдебно заседание, без изрично заявяване от ответната страна на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е извършено правилно и в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване в имуществените отношения в гражданския оборот.

Доколкото в обжалваното определение, поставено по реда на чл.248 от ГПК, съдът е изложил идентични мотиви с тези, обективирани в решението, като е оставил молбата за изменението му в частта за разноските, формирани от размера на адвокатското възнаграждение, то поради съвпадане на изводите на двете инстанции и като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, СЪДЪТ :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1888 от 17.02.2022г., постановено по гр.д. № 9412 по описа за 2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молба с вх. № 3095/18.01.2022г. на В. СТ. СТ. с ЕГН ********** за изменение на Решение № 1871/30.11.2021г. по гр.д. № 9412/2021г. по описа на ВРС, в частта на разноските.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4