Решение № 1314 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204525 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0438-000314/13.05.2024г. на Началник Сектор в 3 РУ при ОДМВР – Пловдив, с което на Н. К. К., ЕГН:

**********, от гр.Пловдив, ул.**** на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да й се отнемат общо 18 /осемнадесет/ контролни точки.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник Сектор в 3 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В приложеното към административната преписка становище се излагат доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли Съда да го потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 28.03.2024г. около 15:36 ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Огражден“ жалбоподателят Н. К. управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с регистрационен номер ****, собственост на фирма „Джи Ти Логистикс“ ООД, Булстат 203300962 по бул.“България“ в посока изток към запад, като извършил маневра обратен завой по бул.“България“ в посока изток. Докато управлявал автомобила жалбоподателят Н. К. използвал мобилен телефон по време на движение на МПС, без устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Наред с това жалбоподателят управлявал процесното МПС като не използвал обезопасителния колан по време на движение на МПС, с който последното било оборудвано. Действията на жалбоподателя били забелязани от полицейския служител – св.Г. Т., който ги квалифицирал като нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 1148738/28.03.2024г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя К., който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от акта и не депозирал писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Г. З. Т., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на свидетеля се установява, че на процесната дата и място се движел с полицейски автомобил по бул.“България“ и преди кръстовището с ул.“Ограждан“ видял, как бул на куриерска фирма „Спиди“, управляван от жалбоподателя, извършвал маневра „обратен завой“. Докато извършвал маневрата шофьорът разговарял по мобилния си телефон, като държал последния до ухото си, без да ползва устройство за „свободни ръце“. Шофьорът бил облечен в червена тениска и ясно се виждало, че нямал поставен обезопасителен колан. След извършването на маневрата св.Т. спрял товарния автомобил, като при проверката установил самоличността на шофьора и му посочил нарушенията, които извършил. Шофьорът се държал неуважително, като за използването на телефона се оправдал, че звънял на клиенти, тъй като това му била работата.

Св.Т. му показал, че също има телефон и използва устройство за разговор тип „свободни ръце“. По отношение на липсата на поставен обезопасителен колан шофьорът обяснил, че му се налага да спира и слиза често от автомобила.

След това св.Т. му съставил процесния АУАН, като шофьорът много „подскачал“ за това.

Съдът възприема показанията на свидетеля Т. като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото: оригинал на АУАН и Наказателно постановление с разписка за връчването му, справка за нарушител/водач, копие от оправомощителна заповед.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира 2 следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя Н. К. административни нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 28.03.2024г. около 15:36 ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Огражден“ жалбоподателят Н. К. управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с регистрационен номер ****, без да е поставил предпазния колан, с какъвто е било оборудвано това моторно превозно средство, въпреки задължението за това, и е използвал по време на движение мобилен телефон без устройство, позволяващо ползването без участието на ръцете, въпреки забраната за това.

Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Т.. Отделно от това, извършването на посочените административни нарушения се установява по несъмнен начин и от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателя, който не ангажира доказателства, с които да обоснове твърденията си. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е задължително водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според чл. 104а от ЗДвП е забранено по време на управление на МПС водачът да използва мобилен телефон, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай, както става ясно от показанията на свидетеля Т., е било установено, че Н. К. К. е бил без поставен обезопасителен колан, както и че е ползвал мобилен телефон при управление на МПС, като спирането на водача е било във връзка с установеното негово поведение по ползване на мобилен телефон без устройство позволяващо свободното ползване на ръцете и същевременно неизползване на обезопасителен колан по време на движение, следователно именно извършването на тези конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата са били причината за съставяне на АУАН, а не някаква друга проверка, при която тези нарушения да са останали в страни от полезрението на контролните органи и да не са били коректно и категорично констатирани. В тази връзка и Съдът намира, че не е разколебана формалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, установеното по т.1 и т.2 от същия е потвърдено от показанията на свидетеля Т., чиито показания са съответни и на писмените доказателства по делото. В случая не се установяват и основания, поради които да се счита, че К. е попадал сред изключенията по чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.

Ето защо и при така установеното поведение на жалбоподателя К. правилно му е бил съставен АУАН, като наказващият орган правилно е приложил и съответните за всяко едно нарушение санкционни разпоредби на чл. 183, ал.4, т.6 и по т.7 пр.1 от ЗДвП, които предвиждат конкретен размер на глобата от 50 лева за всяко от нарушенията, който именно е бил определен в случая от наказващия орган за всяко от двете нарушения.

3

Нарушенията са правилно подведени от актосъставителя в АУАН, и от административнонаказващия орган в НП, а описанието на нарушенията е отразено пълно, точно, недвусмислено, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица, в изпълнение на възложените им правомощия, видно от приложената оправомощителна заповед, и в законоустановените срокове за това.

По делото не се установяват основания за приложение на разпоредбата по чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, както и на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. При тази преценка следва да бъде взето предвид и че жалбоподателя е извършил две отделни нарушения непосредствено едно след друго, което също повишава степента на обществена опасност и препятства възможността деянията да се квалифицират като маловажни.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0438000314/13.05.2024г. на Началник Сектор в 3 РУ при ОДМВР – Пловдив, с което на Н. К. К., ЕГН: **********, от гр.Пловдив, ул.**** на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да й се отнемат общо 18 /осемнадесет/ контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4