Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1770 от 18.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4756/2026
Вид
Решение № 1770
Подписан
18.05.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2, пр. III · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 3, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3, т.1, пр.III · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.21г, т.1 и т.7 · Закон за пътищата
  • чл.21г, т.1 и т.7 · Закон за пътищата
  • чл.56, ал.2, т.1 · Закон за пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г. при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно дело № 20261110204756 по описа за 2026 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от С. А. А., чрез адв. Б. Г. - ПкАК срещу наказателно постановление (НП) №9846/10.03.2026 г. на началник отдел „Контрол по контрол на републиканската пътна мрежа (РПМ)”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“) – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.III от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лв., което съставлява 1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) € за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба №11).

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че процесното ППС е с максимално допустима маса от 41 000 кг, а максимално разрешената, съгласно чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ по Наредба №11 е 32 000 кг, но след като нито в акта, нито в НП е посочено, че е нарушен реда за движение на ППС с максимална маса, надвишаваща нормите, като ППС-то се е движело без издадено разрешение по чл.8, ал.5 от Наредба №11, то се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.

Излагат се мотиви за непропорционалността на наложената глоба, както и се позовава на решение 1 по дело №С-61/20203 г. на СЕС, тъй като се касае за водач на трудов договор, а не за собственик на ППС-то или превозвач, който има икономическа изгода и по отношение на които са предвидени по-леки санкции по Закона за пътищата, от процесната за водача.

Жалбоподателят редовно призован не се явява и не представлява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от процесуалния му представител, в които се излага становище по същество. С тях се моли за отмяна на НП и се претендират разноски за платен адвокатски хонорар.

За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са подробни съображения, които са изложени в писмено становище в отговор на жалбата по същество за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На 10.02.2026 г. в 09:39 часа на път АМ Хемус, км 0 +200 на отбивна площадка в посока гр. София - гр. Варна е извършен контрол по Републиканска пътна мрежа от свидетеля Е. Л. С. – главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А „ПИ“. Същият спрял за проверка МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № *** с четири оси, от които две управляеми. ППС-то извършвало транспортна дейност превоз на земна маса, което се установило от товарителница №0001850 от 10.02.2026 г.

Водачът С. А. А. бил с длъжностна характеристика шофьор на тежкотоварен автомобил към „***“ЕООД, видно от приложен трудов договор №057 от 08.12.2015 г. Извършено е измерване с техническо средство електронна везна, с техническо средство ролетка за установяване на междуосовото разстояние.

Измереното разстояние между трета и четвърта ос е измерена 1, 40 метра, което е двойната задвижваща ос.Установената чрез измерването сума от натоварването е около 31 тона, конкретно 30, 750 тона, при максимално допустимо 19 тона, като надвишаването е било близо 12 тона, конкретно 11, 750 тона. Констатирано е при измерването надвишаване на нормите на Наредба №11, а именно, че съгласно чл.3, т.2 от същата при превишаване на 2 максимално допустимите норми на чл.7 от наредбата то ППС-то е тежко и констатираното се явява нарушение съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11.

Приложен е протокол за измерване на превозното средство №0000006/2026 г.

Установява се от свидетелство за регистрация, част II на МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № ***, което е управлявано от жалбоподателя, че същото е собственост на „***“ ЕООД.

На 10.02.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от Е. Л. С. – гл. инспектор в А „ПИ“ срещу С. А. А. за административно нарушение с правна квалификация по чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11. АУАН е съставен от свидетеля С., който се явява съответно оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед №РД-11-83/20.01.2026 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно чл.37, ал.1, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.21г, т.1 и т.7 и чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата(ЗП). Приложена е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на жалбоподателя лично на 10.02.2026 г. и е отбелязано в същия, че няма възражения. Приложено е копие на свидетелство за регистрация част II.

Приложено е копие на пътен лист на автомобила с водач С. А. и товарителница за товара и копие на трудов договор на водача.

Разпитан в качеството на свидетеля, актосъставителя С. излага показания изцяло в съответствие с констатациите, които са изложени в АУАН.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от упълномощеното с пълномощно изх.№ РД-11-1279/10.10.2025 г. от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностно лице – В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр. София.

Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви.

Взети са предвид гласните доказателства, а именно показанията на свидетеля С., които са пълни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите писмени доказателства. Доколкото липсват противоречия между доказателствата съдът намира, че не са налице основания да сочи кои от тях 3 кредитира и защо.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:

АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им. Това е така, доколкото контролните правомощия на органите, които са установили и санкционирали процесното административно нарушение са нормативно установени в чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170 ЗДвП. Приложими, съгласно препращащата норма на чл.

189, ал. 14 ЗДвП, са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 1, б.

„а“ вр. с ал. 2 ЗАНН. В този смисъл са представени заповеди на председателя на Управителния съвет на АПИ с които са възложени правомощия на служителя извършил проверката, както и на административния орган, издал обжалваното наказателно постановление – началника на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр.

София.

Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН. Спазването на формалните изисквания, визирани в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП, безспорно е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на санкционираното лице и обезпечава надлежния съдебен контрол в административнонаказателното производство при проверка на фактическите обстоятелства, установяващи елементите от състава на конкретното административно нарушение и приложената санкционна норма. Безспорно е, че административното нарушение е описано ясно и конкретно, приложени са съответни на отразените съставомерни признаци правила за поведение, нарушени от жалбоподателя. Обстоятелствено е описано ППС-то, както и 4 неговите технически параметри. Както и при какви обстоятелства и къде, на коя дата е осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането му, с какво е било натоварено.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Приложена е съответната на фактическото описание на административното нарушение правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Наредба № 11. Безспорно е установено, че габаритите на управляваното от жалбоподателя към момента на проверката ППС превишават максимално допустимите норми, определени в Раздел II на Наредба №11. Специалните правила, които следва да бъдат спазени при управление на ППС с размери, маса или натоварване на оси, надвишаващи допустимите норми са определени в издадената на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 11.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/2001 г. е, че:

„Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.5, б. „в”: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“.

Разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11 предвижда кои са тежки ППС или състав от ППС, а именно при натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7.

В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 е дадено понятие на това що е „извънгабаритно ППС”, като това е извънгабаритното ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл.3.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос.

Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ определя тези стойности и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС. При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП – глоба от 3 000 лв. Субект на нарушението е водачът, който фактически 5 управлява ППС.

МПС.

В случая, жалбоподателят е санкциониран като водач на Установено е в Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело 5/2023 г., че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“. От мотивите е видно още, че ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, изискванията към превозните средства и водачите, правата и задълженията на участниците, както и санкциите при нарушения. Основната му цел е опазване на живота, здравето, имуществото и околната среда.“

Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото свидетел, който потвърждава пълно и изчерпателно изложеното в акта, както и обстоятелствата, при които е спрял МПС-то, а и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Между страните няма спор относно годността и верността на констатираното с техническите средства електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка.