Определение № 19780 от 13.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19780 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110125417 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по подадена от Е. Д. М. против Н-- и --искова молба.

Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от противоправното поведение на --, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи и представител на политическа партия -, която е била с мнозинство в Н--, и депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в --- и вестник ---------- по отношение на него, наричайки го „-“ и обвинявайки го в предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.

Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба:

Ответникът Н-- възразява за недопустимост на исковата претенция по 1 отношение на него поради невъзможност надлежната му легитимация да се изведе от очертания в исковата молба спор, обоснован и с качеството на -, което изключвало и при прогласения принцип за разделение на властите и да осъществява представителство на законодателния орган, който не е пасивно легитимиран и по иск срещу държавата за обезщетение за вреди. Навежда при евентуалност и възражения за неоснователност на претенцията поради липсата на противоправно деяние, което да обосновава отговорност на Народното събрание като законодателен орган, който дори и не е възложител на работа, съответно отсъствие на всички останали елементи от фактическия състава на отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради изтекла погасителна давност;

Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на гражданския съд и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция по реда и при условията на ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на тогавашния зам.министър-председател и министър на вътрешните работи не е направено при или повод изпълнение на възложената му работа като административен орган и не представлява част от осъществяваната от него административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на исковата претенция поради липса на нарушение на претендирани права, гарантирани и във вътрешното право на страната, и за завишаване на размера на претендираните вреди.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от служебен адвокат И. Ю.. адвокат - Д., член на САК, личен № -, със

Ответниците се представляват от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.321 т.3 ГПК.

По държавната такса

Ищецът е освободен от държавни такси.

Исковата молба съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

С определение № 13858/16.11.2023 г. по гр.д. № 12699/2022 г. По описа на СГС съдът се е произнесъл по допустимостта, исканията на страните, както и е изготвил доклад по делото. Ето защо следва да се препрати към него (л.8790 от гр.д. № 12699/2022 г. по описа на СГС).

С определение от 14.12.2023 г. съдът е прекратил производството по двата иска за горницата от 24 000 лева до 100 000 лева, а именно 76 000 лева (Л.103-109 от гр.д. № 12699/2022 г. по описа на СГС ).

Предварителни въпроси

2

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 29.07.2024 година от 10.45 часа , за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по подадена от Е. Д. М. против Н-- и --- искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД

3

Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от противоправното поведение на --, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи и представител на политическа партия -, която е била с мнозинство в Н--, и депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в --- и вестник ---------- по отношение на него, наричайки го „-“ и обвинявайки го в предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.

Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

2. Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата ретенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от противоправното поведение на --, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи и представител на политическа партия -, която е била с мнозинство в Н--, и депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в --- и вестник ---------- по отношение на него, наричайки го „-“ и обвинявайки го в предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.

Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба:

Ответникът Н-- възразява за недопустимост на исковата претенция по отношение на него поради невъзможност надлежната му легитимация да се изведе от очертания в исковата молба спор, обоснован и с качеството на -, което изключвало и при прогласения принцип за разделение на властите и да осъществява представителство на законодателния орган, който не е пасивно легитимиран и по иск срещу държавата за обезщетение за вреди. Навежда при евентуалност и възражения за неоснователност на претенцията поради липсата на противоправно деяние, което да обосновава отговорност на Народното събрание като законодателен орган, който дори и не е възложител на работа, съответно отсъствие на всички останали елементи от фактическия състава на отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради изтекла погасителна давност;

Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на гражданския съд и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция по реда и при условията на ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на тогавашния зам.министър-председател и министър на вътрешните работи не е направено при или повод изпълнение на възложената му работа като административен орган и не представлява част от осъществяваната от него административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на исковата претенция поради липса на нарушение на претендирани права, гарантирани и във вътрешното право на страната, и за завишаване на размера на претендираните вреди.

С определение от 14.12.2023 г. съдът е прекратил производството по двата иска за 4 горницата от 24 000 лева до 100 000 лева, а именно 76 000 лева (Л.103-109 от гр.д. № 12699/2022 г. по описа на СГС). чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от противоправното поведение на --, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи и представител на политическа партия -, която е била с мнозинство в Н--, и депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в --- и вестник ---------- по отношение на него, наричайки го „-“ и обвинявайки го в предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.