Решение № 26 от 19.02.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Перник , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20201720104877 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу А. Й. Ф., с ЕГН: *****, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 219.15 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в ****, в общ размер от 1314.87 лева, от които главница в размер на 194.06 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл /1/6 от общия дълг за периода в размер на 1164.34 лева/, и 25.09 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. /1/6 част от общото задължение за периода в размер на 150.53 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноскии.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е 1 изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, писмо от Община Перник от 22.11.2019 г. с приложена към него декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.03.1993 г. по Наредбата за държавните имоти. В хода на производството по делото са представени: удостоверение за наследници на Й.К.Д., копие от в-к. „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, три броя свидетелство за проверка на средство за измерване, два броя протоколи за монтаж и демонтаж, електронна извадка в табличен вид през процесния период, в които са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. б. в., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че липсвало изложение на обстоятелствата, на които се основавал искът, доколкото не било посочено как е формирано задължението – в тази връзка не било уточнено каква част от сумата се претендира за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване 2 на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.

Прави се възражение за погасяване на процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години . С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна. Процесуалният представител на ответницата не се явява. Изразява писмено становище, с което поддържа, че исковете са неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание на възражението за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1758/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2228/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжницата е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един централен ежедневник.

От представените по делото извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1164.34 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл., и 150.53 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие на договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.03.1993 г. по Наредбата за държавните имоти се установява, че на 19.03.1993 г. Й.К.Д. е придобил собствеността върху ивот – апартамент № 21, находящ се в ****.

3

От представено по делото удостоверение за наследници на Й.К.Д. се установява, че същият е починал на 12.08.1993 г. като е бил женен и е оставил за свои наследници: спругата си Л.П.Д., дъщеря си ответницата А. Й. Ф. и сина си К.Й.Д..

Видно от представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29.05.1998 г. Л.П.Д. е декларирала като съсобствен между нея и А. Й. Ф. и К.Й.Д. следния имот – апартамент № 21, находящ се в **** – при квоти 4/6 за нея и по 1/6 за всеки от другите двама съсобственици. Като документи, от които произтича правото им, са посочени: договор от 19.03.1993 г. От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут след 19.03.1993 г. /сключване на договора за продажба/.

На последно място от представените три броя свидетелство за проверка на средство за измерване и два броя протоколи за монтаж и демонтаж се установява, че доставяната топлинна енергия до процесния имот е измервана и отчитана с изправни през процесния период измервателни уреди.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1758/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2228/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата лично като същата е депозирала възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни 4 общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.03.1993 г. по Наредбата за държавните имоти и удостоверение за наследници на Й.К.Д./ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот през целия процесен период – като притежава 1/6 идеална част от него.