Акт от 04.06.2019, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 04.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.

ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №748 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал.

1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от М.М.П., едноличен търговец с фирма

ЕТ „М Инвестмънт – М.П.“ от гр. В. Търново, срещу Решение №1012-04-62#1/23.08.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания №ЗД-01-04-00434910/09.07.2018г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу посочените предписания. Счита, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО, събраните в хода на проверката и представените по делото доказателства. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Допълнителни съображения излага в писмено становище. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за , в размер на 350 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със задължителни предписания №ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, е предписано да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4 ,т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 12 бр. физически лица, с които е бил сключил трудови договори. Тези задължителни предписания са били обжалвани по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-62#1/23.08.2018г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 20.09.2018г., видно от приложената на стр. 968 от папка №3 на адм. преписка от делото разписка за връчване. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 03.09.2018г., което се установява от поставения на нея вх. №2103-04-14/03.10.2018г. по описа на ТП на НОИ – В. Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не е спорно, че жалбоподателят, регистриран като едноличен търговец, осъществява дейност като предоставя счетоводни услуги. За дейността си ползва офис, находящ се в гр. В. Търново, ул.

„Никола Габровски“ №5, чиито собственици са родителите на баща му М. М..

Последният е регистриран като ЕТ с фирма „М. М. – консулт“, има същият предмет на дейност като жалбоподателя и работят заедно на посоченото място.

От представените по делото с административната преписка писмени доказателства се установява, че при извършена проверка по контрол на разходите на ДОО, документирана с Констативен протокол №КП-5-04-00434437/06.07.2018г./стр. 15-21 от папка №1 от адм. преписка/, е било установено, че от 2015г. до 2018г., жалбоподателят като работодател е бил в трудови правоотношения с общо 12 физически лица, наети на длъжности както следва: „оператор въвеждане на данни“ 7 лица, „куриер“ 3 лица, „чистач“ и „служител човешки ресурси“ по едно лице. Всички те са били работници при жалбоподателя за кратки времеви периоди/от 2 дни до 22 работни дни/, като договорените възнаграждения за някои от тях са значителнf високи – 4 лица, наети на длъжност „оператор въвеждане на данни“ са с възнаграждение от 2 600 лв. С всички наети лица са били оформени коректно трудови договори, подавани уведомления до НАП, изготвени длъжностни характеристики и издадени заповеди за прекратяване на трудовите договори. Начислявани са били и внасяни съответно осигурителни вноски, както и подавани декларациите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. С оглед периода за трудова заетост и текучеството на работещи, са бил изискани обяснения от представляващия осигурителя и са снети обяснения от наетите лица. При преценка на дадените обяснения, както и на всички събрани в хода на проверката доказателства, контролните органи при ТП на НОИ – В. Търново са приели, че наетите по трудови правоотношения лица реално на са извършвали трудова дейност в полза на работодателя, поради което не е налице осигурително правоотношение.

При така установеното от фактическа страна, инспектор по осигуряването, издал обжалваните предписания, е приел, че посочените в акта лица не са упражнявали дейност, за която да подлежат на осигуряване, поради което за тях осигурителят следва да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8.

С решението на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата на М.П. срещу задължителните предписания е оставена без уважение, като е прието, че жалбоподателят е следвало да коригира подадените данни за наети по трудови правоотношения лица, тъй като тези лица реално не са упражнявали трудова дейност въз основа на сключените договори, а последните са сключени формално, с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и позволяващи да се получава обезщетение за безработица след прекратяването им.

Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

От събраните писмени доказателства се установява, че за периода от началото на 2015г. до месец 05.2018г./когато е била извършена проверката на ЕТ „М Инвестмън – М.П.“, документирана с констативен протокол №КП-5-00434437/06.07.2018г./, жалбоподателят е бил осигурител на общо 14 бр. лица, вкл. и на себе си и като самоосигуряващо се лице. От тези други тринадесет души, дванадесет от тях са преминали трудовият си стаж за изключително кратък период то време/по-малко от един месец/, а някои от тях имат записани като отработени само два или три дни. Лицата са назначавани основно на длъжности „оператор на данни“ и „куриер“. Независимо от краткия престой на работа на лицата, след тяхното напускане/освобождаване, други лица не са били наемани, за продължителни периоди от време. Впоследствие на същите длъжности са назначавани нови лица, които отново скоростно са освобождавани, а на тяхно място не са назначавани служители. Така напр. едно лице е заемало длъжност „оператор въвеждане на данни“ през месец 06.2015г. и след освобождаването му/има 3 работни дни/ нов служител на същата длъжност е назначен чак през месец 04.2017г., освободен през месец 05.2017г./ с 10 работни дни/ и назначен нов служител през месец 05.2017г., освободен след 4 дни. Прави впечатление също така и по отношение на служителите на посочената длъжност договореното възнаграждение в размер на 2 600лв./към максималния осигурителен доход/ по отношение на четирима от служителите, наети през 2017г., докато за един от тях, нает през месец 05.2017г./отработени 4 дни/ възнаграждението е било 460 лв. Тези действия на жалбоподателя, в качеството му на работодател, не са обяснени от него в хода на цялото производство по издаването и обжалването на издадения административен акт, нито се обясняват от нормалната търговска практика и житейска логика.

В хода на административното производство са били снети обяснения от някои от лицата, работили при ЕТ „М Инвестмън – М.П.“ на длъжности „оператор въвеждане на данни“/М.Ц., М. А., Б.И., Г. Щ. и Д.В./ и „куриер“/Г. С./. В обясненията си лицата дават откъслечни сведения за естеството на работа и начина по който са я упражнявали, не дават пояснения как са били назначени/избрани за работата, как са договорили възнагражденията си, както и подробности за отношенията в колектива и с работодателя. Посочват обаче, че не са се справяли със задачите и се е наложило да бъдат освободени.

По делото като свидетели са разпитани лицата Б.И., Д.В., Г. Щ./работили като „оператор въвеждане на данни“/, В.Т./специалист „човешки ресурси“/ и С.В./куриер/.

Свидетелите И.,

В. и Щ., допълват дадените обяснения като посочват вече подробности за естеството на работата, че са били обучавани от жалбоподателя, описват подредбата и „атмосферата“ в офиса на работодателя. Свидетелите заявяват, че не са се справяли с работата, за което са били освободени, но отново не са дават никакви показания за начина на наемането им, както и за определянето на трудовите им възнаграждения. Не се посочват никакви причини за липса на старание у тях за усвояване на работата, която според показанията им не изисква допълнителна квалификация и специални умения, въпреки атрактивното заплащане.

Още повече, че след краткия си престой при жалбоподателя лицата са били регистрирани като безработни.

В показанията си свидетелката Тончева посочва начина на организация на работата в офиса на жалбоподателя, през периодите, през които е ходила на работа/свидетелства за здравословни проблеми/. Показанията й са подборни по отношение на взаимоотношенията с работодателя й, с неговия баща М. М., с който са работили съвместно, както и за нейните служебни задължения.

Свидетелката обаче не дава показания нито за другите лица, които са работили в офиса, нито за естеството на тяхната работа и за необходимостта от услугите им.

В показанията си св. В. посочва, че е работил като куриер с основно задължение да разнася документи от офиса до различни клиенти на жалбоподателя, но отново се подчертават само неговите отношения с работодателя, без да се посочват обстоятелства относно общата организация на работата. Свидетелят не дава показания за други лица, работили по същото време, нито дава информация за лица, с които е контактувал служебно. Не посочва и причини за освобождаването му след кратък престой при ЕТ „М Инвестмън – М.П.“.

По делото като свидетел е разпитан и М. М., баща на жалбоподателя, който дава показания за начина на организация на работата на фирмите ЕТ „М Инвестмън – М.П.“ и „М. М. – консулт“, както и необходимостта от наемането на „хигиенист“/“чистач“ за нуждите на офиса. Не дава сведения за нуждите от наемане на служители на други длъжности, нито за естеството на тяхната работа, която е изисквала пребиваване в офиса почти през цялото работно време/за служителите „оператор въвеждане на данни“/. Нормално е, предвид наличието на свързани лица, да се организира работата във фирмите по взаимноизгоден начин и двамата/М.М. и М. М./ да си помагат взаимно. Не е обяснимо обаче от икономическа гледна точка да ползваш един електронен подпис, с обяснението, че не е нужен допълнителен разход от 50 лв. годишно, а същевременно да наемаш лица, на които да изплащаш възнаграждение от 2 600 лв. месечно за техническа работа в офиса, като впоследствие освобождаваш тези лица след няколкодневен престой.