Решение № 311 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Татяна Ив. А.а като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100603090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Е. Н., редовно упълномощен повереник на частния тъжител И. П. П., срещу присъда от 01.03.2024 г., постановена по нчхд № 2952/2022 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с която подсъдимият П. Л. М. е признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата на частния тъжител обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като частният тъжител И. П. П. също причинил на подсъдимия П. Л. М. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 НК първият съд е освободил двамата от наказание.

С обжалваната присъда, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. Л. М. да заплати по сметка на СРС сума в размер на 648,30 лева, представляваща половината от направените по делото разноски.

С обжалваната присъда, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК частния тъжител И. П. П. да заплати по сметка на СРС сума в размер на 648,30 лева, представляваща половината от направените по делото разноски.

С депозираната въззивна жалба, жалбоподателят твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че първия съд неправилно е приложил материалния закон в резултат на неправилно възприета от него фактическа обстановка по делото. Това според жалбоподателят е довело и до неправилно изведени от районния съд правни изводи. Посочва се, че възприетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителните събития и наличните по делото доказателства, защото от приетия от съда видеозапис, направен от телефона на свидетеля Д. П.а, се опровергава възприетата от съда хронология на събитията.

Жалбоподателят оспорва приетата от първия съд съдебно медицинска експертиза, като 1 намира, че заключението на вещото лице е непълно и необективно, т.к. същото не се е запознало с всички доказателства по делото или така, както първия съд е указал.

Според жалбоподателят телесните повреди, получени от подсъдимия П. М., са в резултат на неговото падане на земята, а не са получени вследствие на нанесен му от частния тъжител удар или така, както първия съд е приел в своите мотиви. Моли се за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимия П. М. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение с частната тъжба, както и да бъде осъден да заплати на частния тъжител направените по делото разноски.

С въззивната жалба се правят доказателствени искания. Жалбоподателят моли да бъде допусната нова съдебно медицинска експертиза, като вещото лице, след като се запознае с приложения по делото видеозапис, отговори на следния въпрос: Може ли нараняването на гърба на подсъдимия П. М. да бъде причинено вследствие на падането му от собствен ръст върху железен предмет с форма на две страни под прав ъгъл или е следствие на удар с железен лост „кози крак“.

Срещу въззивната жалба на частния тъжител е депозиран отговор от адвокат А.

Т., процесуален представител на подсъдимия П. Л. М., с който счита въззивната жалба за неоснователна, за което излага подробни съображения. Счита, че първия съд правилно е приложил института на реторсията в конкретния случай, защото подсъдимият и частният тъжител взаимно са си нанесли един на друг леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което се е и доказало в хода на съдебното производство. Намира изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза за обективна и отговаряща на механизма, по който са получени процесните телесни повреди от участниците в конфликта. Посочва, че правилно са били обсъдени, от страна на първия съд, гласните доказателствени средства, а кредитираните от съда такива са подкрепени от заключението на съдебно медицинската експертиза. По изложените съображения намира първоинстанционната присъда за правилна, поради наличие на реторсия по смисъла на чл. 130, ал. 3 НК. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на частния тъжител И. П. П..

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК е преценил, че по формулираното от жалбоподателя доказателствено искане следва да се произнесе след приобщаване по делото на следните писмени доказателства, а именно: всички медицински писмени документи и оптични носители, изготвени в УМБАЛ „Света Анна“, по отношение на частния тъжител И. П. П.. Съдът е приел, че за правилното решаване на делото следва да се изиска от СРП и пр.пр. № 33386/2021 г., вх. № 338400 и № 11003/2021 г. по описа на 09 РУ СДВР, както и от СРС се изиска за послужване нчхд № 14522/2021 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. Въззивният съдебен състав е приел също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия, вещи лица и свидетели. След представянето на изисканите писмени доказателства, съдът е допуснал изготвянето на комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска експертиза.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на частния тъжител И. П., адвокат Н., моли съда да се произнесе с решение, с което да измени първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият М. е осъден, но не е наказан, поради наличието на реторсия. Излага твърдение, че в случая не е налице реторсия, поради обстоятелството, че първият удар, както и последният са били нанесени от подсъдимия М.. Относно назначената от въззивния съд КСМЕ акцентира върху заключението на вещите лица, в което е посочено, че най-вероятно нараняването 2 на П. М. не е причинено с така наречения „кози крак“, а е било причинено от падане.

Твърди, че посоченият от него извод намира подкрепа и в показанията на част от свидетелите. Сочи, че нараняването при М. е вследствие на падане, поради бутане от страна на П. към П. М.. Счита, че в случая частният тъжител П. с действията си е причинил увреждания на подсъдимия М., носещи характеристиките на лека телесна повреда, по непредпазливост. В заключение намира постановената от първия съд присъда за неправилна и моли същата да бъде изменена. Претендира присъждане на разноски.

Частният тъжител И. М. поддържа казаното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимия П. М., адвокат М. К. моли съда да потвърди постановената от първия съд присъда. Изтъква, че правилно е приложен от пъроинстанционния съд института на реторсията, както и че е изключена хипотезата частният тъжител да се е намирал в условията на неизбежна отбрана. Сочи, че в заключението на вещото лице по назначената от първия съд съдебномедицинска експертиза е установено по категоричен начин нанасянето на удар с предмет тип „кози крак“ спрямо подсъдимия М. и счита, че не следва да се кредитира с доверие заключението по назначената от въззивния съд комплексна видео-техническа, лицевоидентификационна и медицинска експертиза в частта, в която приема като „възможно“ нанасянето на удар с посочения предмет, но не го установява по категоричен начин.

Счита, че нанасянето на удар от страна на частния тъжител спрямо подсъдимия се установява и от отразеното на стр. 12 от заключението на вещото лице по техническата експертиза, а именно, че лице № 4, чиято самоличност е установена като тази на частният тъжител, заявява „Ще те ударя още веднъж“, за което посочва, че опровергава позицията на частния тъжител, че не е нанасял удари на подсъдимия.

Претендира присъждане на разноски.

В правото си на лична защита подсъдимият П. М. поддържа казаното от своя защитник и посочва, че няма какво да добави.

В своята последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият П. М. моли за потвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда е установена обективно и правилно въз основа на всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства и средства за доказване, в която насока този съд е положил значителни усилия. Така събраната и проверена доказателствена съвкупност е анализирана от първия съд, както поотделно, така и в нейната съвкупност, в съгласие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Приетото, в хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, заключение по допуснатата комплексна видео-техничекска, лицево-идентификационна и медицинска експертиза и допълнително изготвеното към нея заключение, както и приобщените от въззивната инстанция писмени доказателства не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ на установените факти, а също и на изведените от първия съд правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваната присъда.

Приобщените по делото, от въззивния съд писмени доказателства, а именно 3 материалите по пр.пр. №33386/2021 г., както и писмо, изготвено от председателя на 106 състав, НО, СРС, към което са приложени частна тъжба от П. Л. М. срещу И. П., постановена присъда по НЧХД № 14522/2021 г., ведно с мотиви към нея, касаят действия на страните по настоящото дело по повод същия инкриминиран в настоящото производство конфликт между тях и така приобщените материали от посоченото наказателно от частен характер производство обуславят единствено допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият П. Л. М., е роден на **** г., в град София, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.

Частният тъжител И. П. и подсъдимият П. М. са съседи, двамата живеят на адрес в гр. Банкя, ул. „Перуника“. Двамата са съсобственици на парцела, находящ се на посочения адрес, притежават идеална част от него, в който има изградени две къщи от типа „близнак“, строени на калкан. Частният тъжител П. закупил половината дворно място и сградата на ул.

**** от роднини на подсъдимия П. М., с които последният бил в лоши отношения.

Подсъдимият М. притежавал къщата и половината двор на адреса на ул. “****. Освен това, още от самото начало отношенията между подсъдимия П. М. и частния тъжител И. П. били обтегнати, тъй като след като П. започнал да владее част от процесния имот, който бил закупил, подсъдимият М. използвал негово временно отсъствие и излял бетонни основи на ограда, с която на практика разделял двора на две части. Частният тъжител П. не бил съгласен да се изгражда ограда, защото не била извършвана делба в реални части, между съсобствениците на процесния имот, поради което и не искал да има ограда в имота.

Между двата съсобствени терена има денивелация, като от страната на къщата на частния тъжител И. П. теренът е по-висок, от останалата част на имота, с около 50 см. От заключението на видеотехническата експертиза се установява, че след излИ.ето на бетонната основа за бъдещата ограда, частта от двора в който се намира къщата на подсъдимия П. е изпълнена със земна маса и засята с тревна смеска, като нивото на земята е изравнено с нивото на бетоновия фундамент /снимка 21 от заключението на ВТЕ/.

В излятият бетонов фундамент били издигнати перпендикулярно от основата, през около 1,5 метра, колони, на които трябвало да се закачат парчета мрежа и по този начин да се оформи оградата между двете части на имота.

По повод на изграждането на процесната ограда, между двете части на процесния имот, частният тъжител И. П. подавал сигнали до различни държавни институции, включително ДНСК, което още повече напрегнало комуникацията му с подсъдимия М. и неговото семейство.

На 06.09.2021 г., подсъдимият П. М. се намирал в дома си. В следобеда на същия ден, в дома му отишъл неговият син Х. М., заедно със свой приятел - свидетелят В.Ч., с който искали да помогнат на подсъдимия да сложи парчетата мрежа и да довърши изграждането на оградата. За целта, от едно голямо руло с метална мрежа, подсъдимият, неговият син и свидетеля Ч. отрязали парчета от рулото с мрежа, които следвало да бъдат закачени между колоните на бетоновия фундамент на специално поставени във фундамента анкерни куки.