Решение № 2803 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120101862 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на К. Ч. К., ЕГН **********, с адрес гр. ********** срещу ЗД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к.

„Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7000 лв.- частичен иск за сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в средни телесни повреди, болки, страдания, стрес, дискомфорт, вследствие на настъпило на 23.07.2023г. ПТП; сумата от 60 лв., представляваща претърпени имуществени вреди- такси за преглед и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането- 23.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 23.07.2023г., около 13.30ч., ищцата е пътувала на задната седалка зад водача в лек автомобил АУДИ А5, с peг. № **************, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, като водач на автомобила е била К.И.М..

Сочи се, че по време на движение по общински път BGS 1210 км., до кръстовище за кс Свети Тома, лек автомобил Фолксваген Шаран с peг. № К.И.М., управляван от В. Д.

Т., ЕГН **********, навлиза в тяхното платно за движение и предизвиква пътно транспортно произшествие. Съставен е констативен протокол за ПТП № 346р9901/29.08.2023г. от Т.С служител при РУ- Созопол към ОД на МВР- Бургас, в който са описани като пострадали лица- В. Д. Т., П.С Т.а, Д.В. Т.а и К.И.М., като липсват пострадалите Г.С.Т. и ищцата К. Ч. К., които по време на произшествието са пътували в управлявания от К.М. автомобил.

Твърди се, че за случая е образувано ДП № 208/23.07.2023г. по описа на РУ на МВР- гр. Созопол.

На следващо място се посочва, че управляваният от В. Д. Т. лек автомобил 1 притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, съгласно полица № BG /30/122002351591/09.08.2022г., със срок на валидност 08.08.2023г.

Навежда се, че след ПТП-то ищцата е откарана в МБАЛ- гр.Бургас за преглед, от който се установило, че същата е с контузия на главата и десен глезен. Вследствие на удара в областта на главата е загубила съзнание. Извършена е консултация с ортопед и неврохирург, и е насочена към общо практикуващ лекар за проследяване.

На следващия ден на ищцата била поставена диагноза- контузия на клепача и околоочната област, и поради временната й неработоспособност й бил издаден болничен лист за периода 24.07.2023г.- 06.08.2024г. за домашно лечение. Твърди се още, че на 03.08.2023г. ищцата посетила съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където били установени следните травматични увреждания: хирургически обработена рана /залепена с тъканно лепило/ в областта на лявата периорбитална област, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на седалището, охлузвания на ляво коляно и оток в областта на десния глезен.

Сочи се, че три месеца след ПТП-то ищцата получила необичайни и непроявявани до този момент светкавици в очите, за което на 07.11.2023г. посетила лекар. На 01.12.2023г. ищцата посетила офталмолог за консултация, който след извършени преглед и изследвания, поставил диагноза- субективни зрителни разстройства, и дал препоръката на ищцата да не натоварва очите си, като избягва работа с компютър, гледане на телевизия, шофиране и тежко физическо натоварване, включително да не спортува, да не лети със самолет. Сочи се, че на 22.12.2023г. и на 23.02.2024г. са извършени контролни прегледи и изследвания, като е назначена терапия и отново е дадена препоръка за ограничено физическо натоварване, както и контролен преглед след една година.

Твърди се, че в резултат на всичко гореизложено, нормалния жизнен и работен процес на ищцата бил затруднен за период от около шест месеца. Заявява се, че получените травми са довели до физически, душевен и емоционален дискомфорт.

Твърди се, че оздравителният процес до пълното излекуване на причинените травми е продължил около шест месеца, като дори към настоящия момент разстройството на психиката продължава, ищцата не шофира, заради страха да не се повтори отново този инцидент.

На следващо място се заявява, че претърпените имуществени вреди са в размер на 60 лв.- заплатена такса за преглед от съдебен лекар и издаване на съдебно медицинско удостоверение.

Сочи се, че на 06.12.2024г. ищцата отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15000 лева, но с уведомление с изх. №1253/06.03.2025г. й било отказано поради недоказаност на отговорността на застрахователя.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество подаде писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер, и се претендира отхвърлянето му.

Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Фолксваген Шаран” с peг. № **** по силата на Застрахователна полица № BG/30/122002351591, сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и здраве” АД, валидна към датата на произшествието. Твърди се, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като се настоява, че водачът В. Д. Т. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно поведение и вина за настъпване на пътния инцидент. Оспорва се и механизмът на процесното ПТП.

2

Излагат се подробни съображения, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не е съобразен с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Твърди се, че представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават претърпените вреди и претендираното обезщетение. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан. Твърди се, че горепосоченото нарушение се намира в пряка причинноследствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална доказаност на исковата й претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос.

Посочва се, че твърдените увреждания при ищцата не са вследствие на процесното ПТП, а са настъпили много преди него. Сочи се, че на извършения преглед непосредствено след инцидента е издаден болничен лист на ищцата, предвид леките увреждания, а не й е препоръчана хоспитализация в болнично заведение.

Твърди се, че в съставения от органите на МВР Констативен протокол за ПТП не е отразено, че ищцата е пострадала вследствие на процесното събитие.

Оспорва се и искът за обезщетение на претърпените имуществени вреди по основание и размер, като се сочи, че твърдените разходи не са били необходими за лечението на ищцата.

Оспорва се и началният момент на претенцията за законна лихва, като се твърди, че ответникът е изпаднал в забава от 06.03.2025г.- датата на изтичане на тримесечния срок, в рамките, на който дружеството е длъжно да се произнесе по така заявената извънсъдебна претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.432 КЗ.

Няма спор по делото, че към 23.07.2023 г. л.а. „Фолксваген Шаран” с peг. № **** е бил валидно застрахован в ответното дружество по силата на полица № BG/30/122002351591.

Безспорно е по делото и че на сочената дата по общински път BGS 1210 км., до кръстовище за к-с Свети Тома, е настъпило ПТП, с описания автомобил.

Съдът намира за безспорно между страните, че водач на л.а.“Фолксваген Шаран“ с рег. № К.И.М., към момента на произшествието, е бил В. Д. Т..

Във връзка с настъпилото произшествие било образувано ДП № 208/2023 г. по описа на РУ на МВР- гр. Созопол. Видно от изпратеното копие на същото, с постановление от 18.04.2024 г., предявено на 12.09.2024 г., като обвиняем е привлечен В. Д. Т. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“Б“ вр. чл. 342, ал.1, предложение трето, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, за това, че на 23.07.2023 г., около 13,30 ч., на общински път BGS 1210 км., до кръстовище за к-с Свети Тома, землище на общ.Созопол, в посока от гр. Созопол към пътен възел за път втори клас II 99, при управление на МПС- л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ К.И.М., нарушил правилата за движение по пътищата посочени по- горе, и по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на К.И.М., П.С Т.а и Д.В. Т.а. Във връзка с направени изрични изявления от страна на пострадалите лица наказателното производство по ДП е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

С оглед извършеното прекратяване за установяване механизма на настъпване на произшествието, по настоящото производство бе допусната съдебно- автотехническа експертиза. Вещото лице, запознавайки се материалите по делото, както и тези, събрани по соченото ДП, е приело, че на 23.07.2023 г., около 13,30 ч., лек автомобил 3

/посочен като товарен/ „Ауди А5“, управляван от К.М., се движел по главен път II 99 към третокласен път BGS 1210 км. в посока към гр. Созопол. На предна дясна седалка пътувала Гергана Титюкова, а на задна лява седалка- ищцата. Трите жени имали поставени предпазни колани. Времето било ясно, слънчево, в разгара на летния курортен сезон. Пътят бил извън населено място, двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока, регулиран с пътни знаци и пътна маркировка. Участъкът на местопроизшествието бил прав, равен, сух асфалт. Автомобилът преминал през Уобразно кръстовище. По същото време л.а. „Фолксваген Шаран“, управляван от В. Т., се движел по път BGS 1210 км. в посока от гр. Созопол. Преди У-образното кръстовище имало поставена табела Т13 „Направление на път с предимство в кръстовище“, като пътят с предимство завивал надясно. При извършване на маневрата за завиване надясно Т. частично навлязъл в насрещната лента. В това време л.а., управляван от М., излизал от левия завой на У-образното кръстовище и се движел в правия участък, когато тя възприела другия автомобил да се движи в нейната лента.

Предприела аварийно спиране, но ударът настъпил в процеса на спиране в нейната лента за движение на около 1,2 м. от осовата линия. Първото съприкосновение било в челните леви части на двата автомобила, като ударът бил силен, челен, ексцентричен.

От съприкосновението се отворили предните въздушни възглавници на л.а. Ауди, както и лявата и дясната въздушна завеса. След удара двата автомобила се движели зацепено в посока гр. Созопол, с ротация надясно за л.а. Ауди и наляво за л.а. Фолскваген. Като заключение вещото лице сочи, че произшествието е настъпило поради навлизане на л.а. Фолскваген в насрещната лента за движение, в която се е движел л.а. Ауди, поради неизпълнение задължението на водача Т. непрекъснато да контролира автомобила си.

Така описаният механизъм за настъпване на произшествието съдът възприема изцяло с оглед обстоятелството, че при изясняването му вещото лице се е запознало с целия доказателствен материал по делото, включително и с изисканото ДП.

Заключението по допълнителната автотехническа експертиза, настоящата инстанция намира за обективно, всестранно и пълно, като няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на вещото лице. Експертът е изследвал в цялост наличните по делото данни, поради което съдът намира за доказано, че вината за настъпилото произшествие е изцяло в поведението на водача на лекия автомобил Фолскваген- В. Д. Т.. Същият неправомерно е навлязъл в насрещната лента, в която в този момент се е движел л.а. Ауди, вследствие на което е настъпил удар между двете МПС поради несъобразяване на поведението на Т. с останалите участници в движението. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на самия св. Т., който сочи, че причина за настъпилия удар е именно неговото действие по навлизане в насрещната лента за движение. В този смисъл са и показанията на св. М.. В тази връзка ответното дружество е материално- правно пасивно легитимирано да отговаря по предявените претенции.