Решение № 1120 от 30.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330202724 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0329000102/29.02.2024г. на Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Раковски, с което на В. И. П. с ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба’’ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят

В.

И.

П., обжалва

1 цитираното наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни съображения. Прави искане за неговата отмяна. Не се явява с съдебна зала и не изпраща процесуален представител. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. В депозирана до съда молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2024г. след постъпил сигнал на Единният европейски номер за спешни повиквания 112, св. Г. Т. Т., на длъжност „**“ при РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив бил изпратен да извърши проверка на път Втори клас № 56 до 80 км, намиращ се в община Раковски. Сигналът бил подаден от участници в движението, които сигнализирали, че на посочения път бавно се движил колесен трактор с ремарке, натоварено със селскостопанска продукция, които пречели на видимостта на пътя и създавали опасност за движението по пътя. На място в 15:11 часа, св.Т. констатирал, че жалбоподателя В. П. управлявал колесен трактор „ТК80“ с рег.№ **, лична собственост, на който било прикачено ремарке, натоварено със слама. При проверката полицейският служител установил, че водача П. не носел Свидетелство за управление на МПС. Констатирано било още, че управлявания от жалбоподателя трактор бил без поставена регистрационна табела на определеното за това място, като същата била съхранявана в кабината на трактора. Свидетелят Т. приел още, че тегленото ремарке не било регистрирано, тъй като било без регистрационна табела и било с неизправни светлини. За ремаркето водачът Т. не носел Свидетелство за регистрация на МПС. Представил такова само за управлявания от него колесен трактор.

Така констатираното по време на проверката било квалифицирано от 2 св.Т. като извършени от жалбоподателя П. общо пет нарушения на ЗДвП, а именно нарушения на чл.100, ал.1, т.1, по чл.100, ал.1, т.2, по чл.140, ал.1, по чл.140, ал.1 и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, при пълна идентичност във фактическото описание и правните квалификации на нарушенията. С процесното НП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба’’ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Г. Т.

Т., който е посочил, че описаното от него в акта е вярно. Посочва повода за проверката и установеното от него на процесното място. След сигнал, получен на тел.112, бил изпратен да извърши проверка на движещ се по пътя много бавно колесен трактор, теглещ ремарке, натоварено със селскостопанска продукция, които пречели на видимостта на пътя и създавали опасност за движението. На място установил, че тракторът бил регистриран, но по спомен на свидетеля ремаркето не било регистрирано. За трактора водачът представил Свидетелство за регистрация на МПС и застраховки. Свидетелят установил, че тракторът бил без регистрационни табели поставени на определеното за това място. Табелата била вътре в кабината на трактора. Ремаркето не било свързано с кабел, за да му работят светлините, поради което такива липсвали.

Водачът не носел и СУМПС.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са ясни, обективни и логични и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

След извършена служебна проверка на АУАН и НП и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че оспореното НП следва да бъде потвърдено в т.1 и т.3 от същото и отменено като незаконосъобразно по т.2, т.4 и т.5 от постановлението.

По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършени от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място при управление на посочения в акта и НП колесен трактор, жалбоподателя не носел Свидетелството за управление на МПС от съответната категория, и управлявал трактора, на който регистрационната табела не била поставена на определеното за това място, а била съхранявана в кабината на трактора. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. От своя страна нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Като водач по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, жалбоподателят не се е съобразил с тези свои задължение, за което правилно е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП /за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/, съответно на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП /за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП/. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 10 лв. за водач, който не носи определените документи свидетелство за управление на МПС. Съответно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. По отношение на наушението по т. 1 от НП е налице абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакуваното наказателно постановление. По отношение на наложеното административно наказание за нарушението по т. 3 от НП следва да се отбележи че административно 4 наказващия орган е наложил глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС в размер на 1 месец. Очевидно по отношение на глобата, е наложен размер над предвидения минимум от 50лв., а по отношение на лишаването от правоуправление е наложен минимума предвиден в закона. В наказателното постановление обаче не са изложени мотиви поради които наказващия орган е възприел този подход. Поради изложеното съдът не би могъл да провери съображенията му в тази насока, но изхождайки от изминалия повече от година и половина период, съдът намира че за постигане целите на наказанието следва и двете предвидени наказания да бъдат намалени до предвидения минимален размер, а именно 50лв. глоба и 1 м. лишаване от право да управлява МПС.

По отношение на двете нарушения по т.1 и т.3 от НП по делото не се установиха предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН с приложение на чл.28 от ЗАНН.

Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават. Всъщност, видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят има и други наказания по ЗДвП.

Що се отнася до вменените на жалбоподателя нарушения на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /по т.2 от НП/, на чл.140, ал.1 от ЗДвП /по т.4 от НП/ и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП /по т.5 от НП/, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на наказания. Констатираните от настоящият съдебен състав допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят неизпълнение на задължителните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото. В случая в описателната част на АУАН, и в тази на НП нито е изложено обстоятелството, че към управлявания от жалбоподателя колесен трактор е било прекачено ремарке, нито са посочени неговите конкретни характеристики като марка, модел и други индивидуализиращи конкретното ремарке белези. Същевременно е ангажирана административнонаказателната 5 отговорност на жалбоподателя за неизпълнение на задължението му като водач да носи Свидетелството за регистрация на МПС, за управление на ремарке, което не е регистрирано, тъй като е без регистрационна табела и за управление на ремарке с неизправни светлини. От установената по делото фактология, включително и от показанията на актосъставителя, несъмнено се установява управление на колесен трактор с прикачено към него ремарке, който факт, констатиран от актосъставителя и приет и от наказващия орган, не е описан в двата акта на администрацията. Нещо повече, от показанията на актосъставителя Т. се установи че жалбоподателя е носел свидетелство за регистрация на трактора, като свидетеля дори заяви че тъй като земеделската техника подлежи на различен регистрационен режим, той няма механизъм по който да разбере дали трактора е регистриран ако самия жалбоподател не предостави документ за това. Очевидно по отношение на нарушнието по т. 2 от НП следва да се приеме че то остана недоказано по делото и като такова следва да бъде отменено. По отношение на нарушението описано в т. 4 и т. 5 от НП, както беше посочено по-горе, следва да се отбележи че във фактическата обстановка описана в делото липсва посочване че управляваното от жалбоподателя МПС е теглило ремарке, както и какъв модел и марка е то. Липсата на тези факти правят непроверимо твърдението на наказващия орган с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя и поради тази причина наказателното постановление по отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП /т. 4 и т. 5 от НП/ следва да бъде отменено. Изложените пропуски при описание на фактологията по случая са довели до недостатъчно ясно и коректно излагане на обстоятелства по твърдяните за извършени в горепосочените точки от НП нарушения на ЗДвП, което се преценя от настоящия съдебен състав като непълнота във фактическите положение, при които се твърди да е реализиран състава на всяко едно от трите нарушения по т.2, т.4 и т.5 от НП.