Решение № 28 от 21.02.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Павликени, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евелина Карагенова при участието на секретаря Венка А. Миланова като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело № 20224140100274 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби”АД гр.*** чрез юрисконсулт В.М. по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу Ж. П. М. К. от с.П., община *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/20202г на РС ***. Претендира за направени разноски. В исковата молба се твърди, че въз основа на заявление от „Енерго-Про Продажби”АД гр.*** чрез юрисконсулт В.М. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ ***/2022г по описа на РС ***. След проведена процедура по чл.47 от ГПК, с разпореждане от съда е указано завеждане на установителен иск и в срока, даден от съда , е предявена настоящата искова молба. В нея се твърди,че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл № *** за абонатен № *** в с. ***, община ***, ул.*** и между страните е налице облигационно отношение съгласно ОУПЕЕ на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от ЗА, одобрени от ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/. Твърди,че към подаване на заявлението ответникът не е заплатил задължения по консумирана ел. енергия от 235.42лв. по фактури №*** от 09.07.2021г с падеж 20.08.2021г от 21.05.2021г-18.06.2021г за 112.28лв., с лихва към 07.01.2022г 4.37лв. или общо 116.65лв. и №*** от 27.07.2021г с падеж 25.08.2021г за период 14.07.2021г-22.07.2021г за 114.48лв. , с лихва към 07.01.2022г от 4.29лв. или общо 118.77лв.- общо претендирани суми 226.76лв. главница и 8.66лв. мораторна лихва., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2022г..Твърди,че ответникът е задължен да заплати дължимите суми на основание чл.16 т.2, чл.26, чл.38 от ОУДПЕ, приложими към момента. НеП.учаването на фактура от ответника не го 1 освобождава от задължението за заплащане на дължимата сума в срок като след това –след падежа- длъжникът изпада в забава, без да е необходимо изпращане на изрична покана съгласно чл.28 ал.5 от ОУПЕЕ. Претендира за направени разноски.

Писмен отговор от страна на ответника е постъпил чрез назначения му особен представитгел адв.Л. Ч. от ***. Счита исковите претенции, за неоснователни и недоказани.

Оспорва, че между страните е имало договорни отношения за доставка на ел енергия за потребление за посочия клиентски и абонатен номер за процесния адрес., оспорва твърдението, че ответникът е П.звал ел енергия в процесния обект за процесния период.

Твърди,че ответникът не е собственик или П.звател на обекта за периода 21.05.2021г22.07.2021г и след това. Посочва, че съгласно НА №*** т втори, рег №197,нд №*** от 02.06.2021г на П.П.-нотариус №*** в НК ответникът е продал имота в с.П., община *** и предал владението на А. Ж. А. Ж. От деня на вписване на покупко.продажбата в АВ следва да се счита, че на ищеца са станали известни фактите относно собствеността , респективно П.зването на процесния имот.Твърди,че е налице съдебна практика, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, че старият собственик на имота не дължи цената на доставената ел енергия за периода, който следва изгубването на собствеността, а съгласно чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ длъжник се явява новият собственик. Въпреки, че ответникът е вписан като титуляр на партида за абонатния номер на обекта на потребление, той реално не е бил потребител по смисъла на ЗЕ и ОДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД за конкретния обект за процесния период. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.415 ал.1 вр чл.422 от ГПК, вр чл.79 от ЗЗД.

По делото е представено извлечение за фактури и плащания към 05.04.2022г и справка за потреблението от 06.04.2022г за клиент ответника с кл № *** за имот с.П., община ***, както и фактури за П.звана ел. енергия в обекта , от които е видно, че от 11.04.2017г за този обект до 13.12.2018г са издадени 33бр. фактури, а последната дата на плащане е била 20.02.2018г.В извлечението са посочени фактури№№ ***/09.07.2021г с падеж 20.08.2021г за период 21.05.2021г-18.06.2021г на стойност 112.28лв. и ***/27.07.2021г с падеж 25.08.2021г за период от 14.07.2021г-22.07.2021г на стойност 114.48лв. За стойността на първата фактура е начислена лихва към 07.01.2022г от 4.37лв., а за втората 4.29лв.Представено е извлечение от сметка към 07.01.2022г, в което са посочени като дължими суми за обекта 226.76лв. главница и 8.66лв. лихва към 07.01.2022г. По делото са представени ОУДПЕЕ, решение №ОУ-061/07.11.2007г на ДКЕВР, ОУДПЕЕ на „ЕОН българия Продажби”АД-публикация в-к „Черноморие” бр.7/30.11.2007г, публикация в-к „Дневник” от 30.11.2007г, публикация в-к”Труд” от 15.02.2017г, публикация в-к „Черно море” от 15.02.2017г.

Видно от представена справка от службата по вписвания гр.*** на 02.06.2021г ответникът 2 по делото е продал имата си в с. П., община *** на ул.*** на друго лице-А. Ж. А.

Ж.Представен е и НА № *** том втори, рег №***,нд№*** от 02.06.2021г на нотариус П.П.-№*** в НК с район на действие съдебния район на РС ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими.

Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2022г на РС *** като установителните искове са предявени в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

От събраните доказателства съдът намира за недоказано обстоятелството ответникът да се явява клиент на ищеца във връзка с продажба на ел. енергия за обект в с.П., община *** кл № *** за абонатен № *** въз основа на надлежно сключен договор.

От деня на вписването поради публичността на вписванията в имотния регистър, вписаните обстоятелства се считат известни. Считано от 02.06.2021г ответникът по делото не е собственик на процесния имот. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение на ел енергия, потребител на ел енергия за битови нужди е физическо лице:собственика или П.звателя на имота, който е присъединен към електроразпределната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД и закупува същата от „Енерго Про продажби“АД.

Съгласно съдебната практика: решение №205/28.02.2019г по ГрД№439/2018г на ВКС по чл.290 от ГПК е прието, че когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е доставяна ел енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, следващ изгубването на собствеността. А съгласно разпоредбата на чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ цената следва да се заплаща от новия собственик без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла на параграф 1 т.2а или т.33а от ДР на ЗЕ. В случая ответникът е вписан като титуляр на партидата за абонатния номер на обекта на потребление, но той реално не е бил собственик, нито потребител по смисъла на ЗЕ и ОУДПЕЕ на „Енерго Про продажби“АД за процесния обект за претендирания от ищеца период и следователно по отношение на ответника не е възникнало вземане от ищцовото дружество на твърдяното договорно основание. По тези съображения следва исковите претенции за главница незаплатена ел енергия, мораторна лихва по двете посочени по-горе фактури и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 21.01.2022г до окончателното изплащане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно разноските: Доколкото съдът в исковото производство е дължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то с оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от 3

ГПК следва да се отхвърли претенцията на ищеца за направени разноски по заповедното производство в размер на 75лв., както и по настоящото производство /направени разноски от ищеца 25лв. платена ДТ, 300лв. платено възнаграждение за особен представител и 100лв. претендирано юрисконсултско възнаграждение/като неоснователни и недоказани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.В.,*** , представлявано от П.С., Я.Д. и Д. Д. чрез процесуален представител юрисконсулт В.М. обективно съединени искове против Ж. П. М.

К. , роден на ***г от с.***, община *** кл № *** за абонатен № *** в с. ***, община ***, ул.*** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/20202г на РС*** за установяване съществуване на вземане за сумите 226.76лв. главница незаплатена ел енергия по фактури от 09.07.2021г и 27.07.2021г и 8.66лв. моратопрна лихва от падежа на всяка фактура до 07.01.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 21.01.2022г до окончателното изплащане , като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.В.,*** , представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К. против Ж. П. М. К. , роден на ***г за направени по заповедното производство по ЧГрД№ ***/2022г по описа на ПРС разноски от 75лв. , като неоснователена и недоказана.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.В.,*** , представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К. против Ж. П. М. К. , роден на ***г за направени по настоящото дело разноски от 425лв. като неоснователна и недоказана.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

4