Решение № 158 от 05.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600324 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Мария Николова от АК - Бургас - защитник на подсъдимия С. С. Р., срещу присъда № 2/13.01.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 128/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подс. С. С. Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за част от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, извършени на 06.05.2021 г., на 10.09.2021 г. и на 16.01.2022 г./ и при приложението на чл. 54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 1, т. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан с постановления на РП по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 15.10.2021 г. до 18.10.2021 г. и от 20.01.2022 г. до 21.01.2022 г., както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 19.10.2021 г. до 21.12.2021 г. Със същата присъда подсъдимият Р. е признат за невинен и оправдан за част от деянията, за които е предявено обвинението по чл.

296, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /а именно, че не е изпълнил процесната заповед за защита № 260002/29.01.2021 г. на РС - Несебър спрямо Ю. С. и малолетната й 1 дъщеря –С. С., съответно на 11.09.2021 г., на 12.09.2021 г. и на 13.09.2021 г./. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото съдебни разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба и допълнението към нея против постановената осъдителна присъда от адв. Николова се излагат подробни аргументи, че деянията, за които е осъден подсъдимият Р., се явяват недоказани, тъй като обвинителната теза не била подкрепена от категорични доказателства. Първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата, подходил формалистично, като ценил избирателно събраните гласни доказателства, което довело до твърде несправедливо наказание за извършеното от подзащитния й. Не били взети предвид показанията на водените от защитата свидетели, които били последователни и непротиворечиви. Освен това счита, че наложеното наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода било прекомерно и не отговаряло на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Защитникът адв. Николова моли присъдата в обжалваната й част да бъде отменена, като подс. С. Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

Алтернативно отправя искане обжалваната присъда да бъде изменена в частта относно вида на наказанието, като на подсъдимия бъде наложено наказание глоба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият С. Р. – редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник - адв. Благой Потеров от АК – Бургас, поддържа въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, както и формулираното в тях искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда, но само за две от деянията. Обосновава недоказаност на обвинението за извършеното на 10.09.2021 г. деяние. Излага аргументи за наличие на основания деянието, извършено на 16.01.2022 г., да се квалифицира като малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Относно деянието, извършено на 06.05.2021 г., аргументирайки по-ниска степен на обществена опасност на същото, прави искане за изменение на присъдата и приложение на чл. 55 от НК.Алтернативно моли съда за определяне на наказание глоба или наложеното наказание да бъде намалено до минималния, предвиден в закона, размер от три месеца лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата.Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество – за частично основателна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за безспорно установена 2 следната фактическа обстановка, която съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимият С. С. Р. е роден на ******* г. в гр.*****. Той е ***** гражданин, с постоянен адрес в с. *****, ул. „*****“ № ***.Видно от представената по делото справка за съдимост, подс. Р. е ******* за престъпления по чл. 129, ал. 2 НК, чл. 216, ал. 1 НК, чл. 343в, ал. 3 НК, чл. 343в, ал. 2 НК, чл. 321, ал. 3 НК, чл. 325, ал. 2 НК, чл.

197 НК и чл. 379а НК. Същият е изтърпял изцяло наложените му наказания лишаване от свобода.

От изготвената по делото характеристична справка на подс. Р. (том I, л. 102-106 ДП) се установява, че същият е с изградено трайно противообществено и престъпно поведение, не се ползва с доверието на съседите си и не зачита обществените и морални норми. Има данни за връзки и контакти с лица, представляващи интерес за полицията.

Към 2021 г. подс. С. Р. имал сключен граждански брак със св. Ю. С., но всеки от двамата живеел отделно. По молба на последната било образувано гр.д. № 23/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър с искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие. По делото било постановено решение № 260029 от 29.01.2021 г.

(том II, л. 107 от ДП), с което подс. Р. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу съпругата си Ю. С. и малолетната й дъщеря С. С.. С решението съдът е забранил на подсъдимия да доближава съпругата си и малолетната й дъщеря, както и жилищата им в с. ****, общ. ****, ул. „***“ № ***, комплекс „****“ и гр. ****, ул. „****“, комплекс „****“, местоработата й, както и местата на двете за социални контакти и отдих, включително на посещаваното от дъщеря й училище - ОУ „****“ в с. ****, на разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца. Подсъдимият Р. бил задължен да посещава специализирана програма в Център по превенция на престъпността и насилието в гр. Бургас. Въз основа на съдебното решение била издадена и заповед за защита от домашно насилие № 260002 от 29.01.2021 г. (том II, л. 108 от ДП). Мерки за защита на св. С. от извършено срещу нея домашно насилие от страна на подс. Р. били налагани и преди това със заповед за защита № 8 от 16.04.2019 г. по гр.д. № 221/2019 г. по описа на Районен съд - Несебър (т. II, л. 100 от ДП).

На 07.04.2021 г. св. Тодор Ангелов - полицейски инспектор в Сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Несебър връчил срещу подпис на подс. С. Р. съобщение от РС - Несебър, ведно с поканата за доброволно изпълнение, препис от решение № 260029 от 29.01.2021 г. по гр.д. № 23/2021 г., и заповед за защита № 260002 от 29.01.2021 г. (т. II, л. 111 от ДП).

Видно от писмо от Център за превенция на насилието и престъпността от 09.09.2021 г., въпреки наложената мярка, подсъдимият Р. не е посещавал Специализирана програма за извършители на насилие в центъра в гр. Бургас, поради което липсват документи, удостоверяващи изпълнението на неговите задължения по тази мярка (т. II, л. 115 от ДП).

През месец май 2021 г. свидетелката Ю. С., заедно с дъщеря си С. С. се преместили да живеят в комплекс „****“ в с.****, на първия етаж в сградата.

3

Длъжността пазач в комплекса заемал св. И. М., като Ю. С. предварително го предупредила, че ако някой иска да говори с нея, първо да я пита.

На 06.05.2021 г., около 15:40 часа, подсъдимият Р. отишъл на място в комплекса, тъй като знаел, че съпругата му живее там и искал да говори с нея. Влязъл на територията на комплекса, като използвал, че вратата се отворила от обитатели, и заявил на св. Ма., че желае да говори със св. Ю. С.. Подсъдимият се насочил към вратата на обитаваното от нея жилище и започнал да чука, но тя не му отворила, а през вратата му заявила, че не иска да говори с него. Тогава св. М. помолил подс. Р. да напусне комплекса, като двамата излезли в двора, но вместо да го напусне, подсъдимият се насочил към терасата на обитавания от С. апартамент. Приближил се на около 4-5 метра от терасата и продължил да й казва, че иска да говори с нея.

Свидетелката Ю. С. не излязла на терасата, но през прозореца отново му заявила, че не иска да разговаря с него. Подсъдимият се ядосал и се опитал да влезе в жилището през терасата, но бил спрян от св. М., който отново го помолил да напусне територията на комплекса, а св. С. го предупредила, че ще извика полиция, при което той си тръгнал.

Видно от приложената по делото справка от „Районен център 112“ – Бургас, на 06.05.2021 г., в 16:06 часа св. Ю. С. се обадила на телефон 112 (т. I, л. 111 ДП). От назначената и изготвена по досъдебното производство фоноскопска експертиза се установява, че при това обаждане до ЕЕН 112, св. Ю. С. е съобщила, че подс.Р. е влязъл в комплекс „***“, доближил се на по-малко от 100 метра от нея и искал да бие охраната на комплекса, като отправила искане да бъде извикана патрулна кола. На място бил изпратен полицейски екип, но Р. вече бил напуснал комплекса (т. II, л. 69-89 от ДП).

След инцидента св. Ю. С. се преместила, заедно с дъщеря си - С. С., в комплекс „****“, находящ се в с. ***, на ул. „***“ № ***. На 10.09.2021 г., около 00:00 часа, двете се намирали в обитаваното от тях жилище и гледали телевизия. Свидетелката Ю.

С. чула трясък няколко пъти,като звук от камък в стъклото на жилището. Приближила се и видяла кръгла дупка в стъклото. Отишла в спалнята, където осветлението не работело, погледнала навън и възприела, че пред сградата, на по-малко от 50 метра от жилището, се намирал подс. Р., който с нещо като прашка стрелял срещу осветеното помещение. Отишла в коридора и се обадила на св. А. А., който живеел малко понагоре в комплекс „****“ и отговарял (в качеството си на брокер) за апартамента в комплекс „****“. Обяснила му за счупения прозорец в комплекса на ул. „***“ № ***, като по същото време и негов прозорец в комплекс „****“ също бил счупен. На следващия ден св. А. отишъл и видял, че в стъклопакета има сачма, която е влязла между първия и втория прозорец, поради което го сменил. Свидетелката Ю. С. му обяснила, че същият е счупен от С. Р..

На 11.09.2021 г. вечерта, св. С. С. отишла до магазин, който се намирал на около 100-200 метра от комплекс „****“. На връщане от магазина, докато минавала покрай комплекс „***“, срещнала подс. Р., който я попитал: „Къде е майка ти, шматката?“.

След като се прибрала в комплекса, казала на майка си за срещата със С. Р..

Свидетелката Ю. С. извикала св. А. и обиколили комплекса, но не видели подсъдимия.

След случая, св. Ю. Са. написала текстово съобщение до подс. Р., с което го обидила и 4 поискала от него да дойде да говорят „очи в очи“. Съобщението било прочетено първо от св. Д. Р. - син на подс. С. Р., който казал на баща си за това. В следващите няколко дни подсъдимият на няколко пъти бил на паркинга в отсрещния на „***“ комплекс и викал, като св. Ю. С. възприела виковете му. На 13.09.2021 г., в 15:17 часа, св. Ю. С. подала сигнал на телефон 112 (справка т. I, л. 113 от ДП), като от изготвената фоноскопска експертиза (т. III, л. 21 - 22 от ДП) се установява, че в рамките на този разговор св. Ю. С. сигнализирала, че преди две нощи подс. Р. стрелял по прозореца й, а към момента на обаждането крещял.