Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 503 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 177/2025
Вид
Определение № 503
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 478 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • § 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500177 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 122 ГПК.

Окръжен съд - Враца е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд – София. Препиращият се съд не споделя извода на препратилия съд за приложимост на подсъдността, установена от чл. 115 ал. 2 ГПК с аргумент, че тази норма е ограничена до отправена претенция, произтичаща от непозволено увреждане и е неприложима при договорно поето задължение по имуществена застраховка. Изразено е становище, че физическото лице се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, която норма свързва подсъдността по потребителски спорове с настоящия, съответно постоянния адрес на потребителя.

Препирнята касае преценката на съдилища под юрисдикцията на Апелативен съдСофия и с оглед нормата на чл. 122 изр. първо ГПК настоящият съд се явява компетентен да я разреши.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от М. В. У. с посочен адрес в гр. Тетевен срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. С исковата молба е сезиран Софийски градски съд с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени вреди върху застраховано имущество по договор за имуществена застраховка.

В исковата молба е заявено и че при наличие на предпоставките по чл. 115 ал. 2 от ГПК и доколкото застрахователното събитие на настъпило на територията на Окръжен съд-Враца е изразено очакване делото да бъде препратено по подсъдност на този съд.

В първото по делото заседание процесуалният представител на ищцата – адв. Д. сочи, че искът е предявен пред Софийски градски съд, понеже мислели пътнотранспортното произшествие за настъпило в гр. София. Едва след сдобиване с четливо копие от протокола от ПТП било установено, че увреждането е настъпило на територията на община Мездра.

Посочил е, че постоянният адрес на ищцата е в гр. Тетевен, но прави избор на съд по местонастъпване на събитието, а именно – Окръжен съд-Враца. Поискано е производството пред СГС да бъде прекратено.

Процесуалният представител на ответника – юрк. П. е възразила на искането с довод, че съдът вече е сезиран и няма основание за препращане на делото на Окръжен съдВраца.

1

Софийски градски съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа делото предвид установения адрес на ищцата в гр. Тетевен. Посочил е, че за подсъдността по чл.

115 ал. 2 ГПК следи служебно и предвид определения срок за тази преценка – до края на първото по делото открито съдебно заседание производство е прекратено, а делото е препратено на Окръжен съд-Враца.

Софийски градски съд приема, че компетентен да се произнесе по приетия за разглеждане иск е Софийски градски съд.

По аргумент от чл. 2 ГПК сезираният съд дължи да разгледа искането за защита, освен ако не е нормативно установена пречка. Подсъдността утвърждава правораздавателната власт на съда. В тази връзка и съдът дължи да се увери, че е компетентен – чл. 118 ал. 1 ГПК. Съдебната практика признава качеството потребител на физическо лице, ползвател на застрахователни услуги за лични нужди, обуславящо и специалната подсъдност по чл. 113 ГПК. Нормата на чл. 115 ал. 2 ГПК утвърждава изключението от правилото, че ответникът бива подчинен на правораздавателната власт на съда, с чиято територия се е свързал трайно, изводимо от изрично указано качество на търсещия защита – увредено лице. Изводимото от текста правоотношение, обуславящо и предявената претенция касае правни субекти с регламентирана отговорност от Кодекса за застраховането. Този нормативен акт разграничава застрахования от увредено лице.

Съгласно дефинитивната норма на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането (КЗ), застрахован е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Увредено лице е дефинирано от чл. 478 ал. 2 КЗ като лице, включително пострадалото лице (претърпялото смърт или телесно увреждане) от моторно превозно средство, което има право на обезщетение за вреди.

Прави впечатление, че подчинените на тази специална подсъдност ответници – Гаранционният фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, са обвързани да отговарят за вреди, обезпечени в рамките на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите било когато не е изпълнено задължението за сключването й, т.е. за избор на застраховател, който да поеме риска от увреждане на чужди права при упражняване на дейност с повишена опасност, било обслужващо застрахователното покритие в обхвата на Споразумението „Зелена карта“. Общото за персонализираните ответници е, че отговарят за вреди, резултат от непозволено увреждане.

При този законодателен подход логично се явява и систематичното място на нормата на чл. 115 ал. 2 ГПК, предвиждаща възможност за привръзка на подсъдността с оглед местонастъпване на застрахователното събитие и по отношение на застрахователя, приравнен на персонализираните ответници. Увреденото лице не е страна в застрахователното правоотношение, но се ползва от него. В рамките на деликтното правоотношение привръзка с местонастъпване на увреждането придобива самостоятелно значение. Правото на обезщетение произтича от случайно, но териториално обусловено събитие. Увреденото лице, независимо дали с оглед накърнени му имуществени или нематериални блага (класифициращо го като пострадало по смисъла на КЗ), е оправомощено да се обърне и към съда, на чиято територия е настъпило увреждането без да се съобразява с настоящия или постоянния си адрес. Ако по една или друга причина мястото на увреждане бива предпочетено от увреденото лице, отговорните към него са обвързани да се подчинят на осъществения избор.

Нормата на чл. 2 ал. 2 КЗ изрично разграничава страната по застрахователен договор от третото на това правоотношение увредено лице. След като чл. 115 ал. 2 ГПК свързва приложението си с определено качество на ищеца, съставляващо само едно от множество диференцирани проявления на качеството потребител на застрахователни услуги, придаденото значение на този термин от Кодекса за застраховане е определящо и за 2 подчинения на нормата застраховател. Игнорирането на терминологичната разлика между застрахован и увредено лице предпоставя предпоставя разширително тълкуване без обаче да е налице защитим интерес. Неприложимостта на чл. 115 ал. 2 ГПК по отношение на застрахования, основаващ правото си на обезщетение от сключен договор е утвърдена и с Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС, ТК, І ТО, обуславящо основателност на преценката, извършена от Окръжен съд-.Враца, че не е местно компетентен да разгледа спора.

В рамките на настоящото производство съдът е овластен да разреши спор за препирня между препращащия и получилия делото съд като утвърди компетентността на този от тях, когото правилата сочат за компетентен да се произнесе по искането. Съдебната практиката утвърждава императивния характер на подсъдността по чл. 113 ГПК.

Същевременно обаче сезираният с искането за защита съд е овластен да препрати подвигнат пред него спор на компетентния според тези правила съд до приключване на първото заседание по делото (арг. от 119 ал. 3 ГПК). С изтичане на указания срок избраната от потребителя подсъдност се стабилизира. При положение, че исковата молба е депозирана пред Софийски градски съд, а в предвидения срок делото не е препратено на местно компетентния, сезираният с исковата молба се явява и компетентен да разгледа спора по същество.

Така мотивиран Апелативен съд-София, 1 граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 122 ГПК, че Софийски градски съд е местно компетентен да разгледа спора, иницииран с искова молба вх. № 40880/09.04.2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3