Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3706 от 10.11.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7594/2022
Вид
Решение № 3706
Подписан
10.11.2022
В сила
30.11.2022
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330107594 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Х. З., ЕГН **********, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата от договор за кредит от 24.11.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 182,44 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 24.11.2020 г. страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,83 %. Договорът за потребителски кредит следвало да бъде обезпечен с поне едно от описаните в чл. 6 от същия обезпечения. Съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на 182,44 лева в случай на неизпълнение на условията, визирани в чл. 6 от договора, респ. чл. 23 от общите условия.

Неустойката следвало да се заплаща заедно с погасителните вноски, към които се кумулирала. Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи плащане за неустойка. Поддържа, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Счита, че в настоящия случай неустойката е загубила присъщата й обезщетителна функция, доколкото нейният размер бил почти 50 % от заетата сума, не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договорното задължение и се кумулирал към погасителните вноски. Сочи, че по този начин вземането за неустойка представлявало скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и било в противоречие с 1 принципа на добрите нрави. Твърди, че договорените между страните условия за предоставяне на обезпечение били неизпълними, с което се целяло получаване на допълнителна печалба в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че неустойка е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. На следващо място твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действителните параметри на договора.

Сочи, че от една страна неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга страна била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, доколкото същата била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР.

Предвид изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на посочената клауза от договора, предвиждаща заплащане на неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който признава предявения иск, като изрично отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски. Твърди се, че ищцата не е заплатила сумата от 182,44 лева по клаузата за неустойка, но ответното дружество не е претендирало заплащане на същата, не е изпращало покани, уведомления или други съобщения до ищцата и в тази връзка не е дало повод за завеждане на делото.

В проведеното на 13.10.2022г. съдебно заседание пълномощника на ищеца- адв.С. Н. моли за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева – внесена държавна такса.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С. Н. поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.

Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на иска. За такъв повод следва да се приеме дори факта на включване на тази неравноправна клауза в договора

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П.П. и М. Х. З., ЕГН **********, с адрес в ************************, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит №471238 от 24.11.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 182,44 лева, е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П.П. да заплати на М. Х. З., ЕГН **********, с адрес в ************************ сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********** Н.П.П. да заплати на адвокат С. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес на кантората в ************************ адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищцата безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 лева (триста лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3