Решение № 215 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502277 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 60994/07.09.2022г. на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Варна и със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „П.“ ***, чрез адв. С. К. от АК – Бургас, срещу решение № 2496 от 25.07.2022г., постановено по гр. дело № 15879/2021г. на Варненския районен съд, ХI-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП

№ 14-183/2010 г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009 г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, за разликата над 7000 лв. до предявения размер от 10000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство за разликата над 100 лв.

1 до предявения размер от 600 лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваните му части. Въззивникът не споделя становището на съда, че размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря в писмен договор, а от събраните доказателства не може да се установи каква сума и в каква връзка е платена на адвоката. Излага, че при подписването на договора за правна защита, страните по него все още не са знаели какво ще е повдигнатото обвинение, затова уговорената по него сума е в размер на 300 лв. Позовава се на съдебна практика, относима към съотношението на уговореното възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди не са изложени конкретни оплаквания. Отправеното искане е за отмяна на решението в отхвърлителните му части и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 61273/07.09.2022г. на Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез прокурор Едуард Кехецикян, срещу решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело № 6830/2020г. на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.

Д. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, к/с „М." бл.108 вх.6 ет.7 ап. 68 сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № 14183/2010 г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, к/с „М.", *** сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваните му части. Въззивникът счита, че по делото липсват доказателства за отрицателно въздействие на наказателното производство върху ищцата. Освен това намира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишен и несъответстващ на критерия за справедливост. Отправеното искане е за отмяна на решението в осъдителните му части, в евентуалност – да се намалят присъдените обезщетения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на 2 оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищцата С. Д. Н. срещу ответника Прокуратура на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни тревоги, стрес и притеснения, които са пряка и непосредствена последица от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за неразумен срок на разследване, продължило цели шест години, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № 14-183/2010г. по описа на РУП-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г. и сумата в размер на 600лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г.

Ищцата твърди, че през м. юни 2010г. била призована в РУМВР Несебър за даване обяснения по повод закупен имот година преди това, разследвано от полицията по съмнение за измама. Година и половина покъсно е повдигнато обвинение за измама в особено големи размери, при което е дала обяснение как и при какви обстоятелства е закупила процесния имот, като тогава е установила, че и тя е обект на измама. Спрямо ищцата е повдигнато обвинение на 16.12.2011г. по чл. 212 ал. 4 вр. ал. 1 от НК по ДП № 3245/2009г. по описа на тогава Районна прокуратура Несебър, сега ТО в РП Бургас, като е разпитана по предмета на обвинението. Ищцата е упълномощила адв. С. К. за процесуално представителство в досъдебното производство, като първоначално му е заплатила сумата от 300лв., а впоследствие и суми от по 100лв. за идването му от Бургас до РУМВР в к. к.

„Слънчев бряг", с което сумата станала общо 600лв. По досъдебното производство в продължение на три-четири години не се случвало нищо съществено, поради и което защитникът на два пъти депозирал пред прокуратурата искания за по-ефективно разследване и приключване на досъдебното производство. Същото е прекратено по отношение на ищцата с довод, че не е знаела, че имотите, които предлага за покупка обвиняемият Б. не са му били предоставени за продажба от собственичката им и че не са били изобщо предмет на продажба, при това с неистински пълномощни. След петгодишно разследване, с постановление от 11.07.2016г. на прокурор от РП Несебър е прекратено производството по отношение на ищцата, като препис от същото е връчено на 27.04.2017г. и е влязло в сила на 05.05.2017г. Така досъдебното производство по отношение на ищцата е продължило 6 години, през което време с нея не са били извършвани съществени процесуални действия, но и е бил създаден дискомфорт от повдигнатите обвинения за 3 престъпление от общ характер, съчетано и с продължителния неразумен срок на разследване. Счита действията на прокуратурата за неоправдани, предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в нейното психическо и физическо състояние, особено относно привличането й като обвиняема за нещо, което не е извършила, което несъмнено повлияло върху психиката й. Отделно, свързаните с провежданото разследване действия довели и до неоправдани с нищо разноски за ищцата, изразяващи се в платените адвокатски възнаграждения на ангажирания със защитата адвокат, доколкото е била принудена да ги заплати, за да получи адекватна защита по образуваното и водено срещу нея досъдебно производство.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на Прокуратура на Република България, в който се оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Излага се, че по отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника, а именно: не са посочени доказателства за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, стрес и притеснения от повдигнатото обвинение. Оспорва се и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 600лв. по направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство. Не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват договорена и реално изплатена сума за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат.

Счита се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че по отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка", която не е довела до ограничаване на нейните права. Производството по делото е било водено и срещу още две други лица, като тяхното процесуално поведение категорично е оказало влияние върху продължителността на разследването, което се установява от констативния протокол, придружаващ исковата молба. Налице са и данни, че наказателното дело се характеризирало с фактическа и правна сложност, както и че са били налице обективни причини за продължителността на срока на разследване, състоящи се в предприемани процесуално-следствени действия по спиране досъдебното производство, както и осъществяването на международна поръчка до компетентните органи в Казахстан, като е необходимо да се отбележи, че наказателното производство е приключило в досъдебната си фаза.

С решение № 2496 от 25.07.2022г., постановено по гр. дело № 15879/2021г. на ВРС, XI с-в, Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати на С. Д. Н. сумата от 7000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № 14-183/2010г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас-ТО-Несебър, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г. до окончателното 4 изплащане на задължението, като е отхвърлен за разликата над присъдените 7000лв. до претендирания размер от 10000лв., като неоснователен, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Д. Н. сумата от 100 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 100лв. до претендирания размер от 600лв., като неоснователен, на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: