Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7239 от 11.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59899/2023
Вид
Определение № 7239
Подписан
11.02.2025
В сила
11.02.2025
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7239 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110159899 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод молба вх. № 303655/27.09.2024 г. на ответника [ фирма ] ООД с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 15615/14.08.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника на сторените разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД не е изразила становище по искането по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С решение № 15615/14.08.2024 г. по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, съдът е уважил частично исковете на [ фирма ] ЕАД срещу „[ фирма ]“ ООД с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.ч л. 86, ал.

1 ЗЗД – до размера на сумата от 325,34 лева – главница, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. №, вх., ет., ап., клиентски номер , и размера на сумата от 7,22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав. Така предявените искове са отхвърлени до пълния 1 им предявен размер, съответно за горницата над 325,34 лева до 906,02 лева и за горницата над 7,22 лева до 48,31 лева.

Съобразно изхода на делото съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни – съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете.

Видно от мотивите на първоинстанционното решение съдът е допуснал неточност, посочвайки, че ответникът претендира присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в заповедното производство. В заповедното дело искане за присъждане на разноски не е направено и не са представени доказателства за извършването на такива. Посочената неточност на съда е дала отражение единствено в мотивите на съдебния акт, но не и в неговия диспозитив. Това е така, тъй като съдът е визирал искането за разноски на ответника в исковото производство – за заплащане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 450,00 лева, когато в диспозитива на решението му е присъдил сумата от 293,19 лева – отбелязвайки правилно, че тази сума представлява разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. на СРС, 29 състав.

С оглед горното и доколкото съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на сторените разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената част на исковете, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 303655/27.09.2024 г. на „[ фирма ]“ ООД по чл. 248 ГПК за допълване на Решение № 15615/14.08.2024 г. по гр. д. № 59899/2023 г. на СРС, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2