Решение № 381 от 19.07.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Търговище, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Стела Й. Й. като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20233530100037 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.357 ат КТ във вр. с чл.128 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. А. от с.М., общ.В., със съдебен адрес гр.Търговище, ул.Преслав 2, ет.2, оф.220, против „Венус 1 Транспорт“ ЕООД, ЕИК:201792707 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.Епископ Софроний № 10, представлявано от управителя М.Ч., с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 6160.77лв., представляваща неизплатени командировъчни средства за периода 16.09.2022г. до 31.11.2022г., на осн. чл.215 от КТ и сумата от 3650лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.09.2022г. до 30.11.2022г., на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди в исковата си молба че на 16.09.2022г. сключил трудов договор с ответното дружество, с който приел да изпълнявам длъжността шофьор на товарен автомобил влекач /международни превози/. От 16.09.2022год. до 30.11.2022год. изпълнявал международни превози за ответника в рамките на Европейския съюз-Белгия, Германия, Франция. Управлявах тов.автомобил - влекач с рег.№ **** заедно със сменник Д.М. от с.В., общ.О., обл.Търговище.

През въпросният период от време не е получавал дължимото му се трудово възнаграждение в размер на 1460лв. месечно, уговорено в трудовия договор, както и командировъчни пари по смисъла на чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина.

1

Размерът на неизплатеното трудово възнаграждение изчислява на 3650лева за периода от 16.09.2022год. до 30.11.2022год., вкл.

Твърди, че не са му заплатени и полагащите му се за периода от 16.09.2022год.до 30.11.2022год. /70 дни/ командировъчни, които съгласно чл.215 от КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет, като съгласно Приложение №3 от НСКСЧ, съдържащ индивидуалните ставки за шофьори, двойна езда е 45 евро на ден, или общо 3150евро за посоченият период /70х45евро/ден=3150/.

Доколкото левовата равностойност на 1 евро се равнява на 1.9558лв., то размерът на дължимите, но незаплатени командировъчни изчислява на 6160.77лв.за периода 16.09.2022г.-30.11.2022г.

На вторият шофьор заплатата и всички дължими суми са изплатени, а на него и до този момент не му е платено нищо.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди „Венус 1 Транспорт" ЕООД, ЕИК 201792707, със седалище:гр. Търговище, ул. Епископ Софроний N2 10, предст.от М.Ч. управител, да му заплати сумата от 9810.77лв., от която: 3650лева, представляващи незаплатено възнаграждение за периода от 16.09.2022год.до 30.11.2022год., вкл./заплати за 2 месеца и половина/ и 6160.77лв.,представляващи незаплатени командировъчни за периода 16.09.2022г.-30.11.2022г., вкл., както и законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на исковете, като по чл.128 от КТ, се претендира заплащане на сумата от 2832.33лв., а по чл.215 от КТ се претендира заплащане на сумата от 6512.74лв.

С отговора ответникът оспорва изцяло основателността на исковете. Признава, че между страните е бил подписан представения към ИМ трудов договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, с правно основание чл. 70, ал. I и сл. КТ и че като пос‐ ледица от него, ищеца е бил назначен на длъжността шофъор на товарен автомобил и следвало да получава посоченото в него трудо во възнаграждение, в размер на 1 460.00 лв.

В действителност обаче, по време на водене на преговорите между страните и преди да се стигне до чисто формалното сключване на ТД, ищеца по време на срещата си с И.А., заемащ длъжност диспечер - транспорт при ответника и в присъствието на водача Д.К.М., е заявил, че до този момент никога не е управлявал товарен автомобил, че няма никакви практическа умения и опит в тази насока и не знае и никога не е попълвал каквито и да било превозни документи. По това време той се е намирал в близки, приятелски отношения с водача Д.М. и е изразил желание да пътува заедно с него с единствената цел, да може да придобие непосредствени впечатления свързани с прякото управление на т. а. и документалното оформяне, касаещо превозваните товари. Ищецът изрично е бил запознат, сам е заявил желание и се е съгласил с направеното предложение от страна на ответника, че за посочения период от 16.09.2022 год. - 30.11.2022 год., по отношение на него ще му бъдат заплатени единствено и само социални и здравни 2 осигуровки, тъй като конкретната транспортна дейност е изисквала управление само от един водач, в случая от водача Д.М., а неговото реално участие в нея е трябвало и е било само рамките на по няколко минути на ден (а има и дни, в които изобщо не е управлявал), за да може получи първоначални практически познания. Не са коректно представени в тази насока извлеченията, включващи данни от дигиталната му карта, представени на хартиен носител към ИМ (4бр.), които ако бъдат приети буквално за верни означава, че само неговата карта е била поставена на съответното място и той е бил в режим на работа на посочените дати, с продължителност 24:00. часа (като само на четири дати, тази продължителност е по-малка).

Релевира доводи, че от тези данни от дигиталната карта се установява, че фактически в посочения период 16.09.2022 год. - 30.11.2022 год., ищецът на практика е управлявал т. а., рег. № СВ4579НК, сумарно по-малко от 8 (осем) работни часа, не е пропътувал километрите, посочени в представените от него извлечения и пряко установяват особените обстоятелства, изтъкнати по-горе (пълна липса от страна на ищеца на практически знания, умения и опит в управление на т. а.) които в конкретния случай страните са имали предвид преди подписването на ТД.

В началото на м. декември 2022 год., ищецът се срещнал с А., пред когото заявил, че не е получил очакваната от него конкретна помощ от страна на другия водач Д.М. и че не може да управлява т. а. в чужбина. Било му предложено да се опита да извърши по-кратки курсове до Турция, но той отказал и това предложение. Впоследствие повече не се явил на работа и не е потърсил никакъв контакт с работодателя. Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори и това се доказва от представените писмени доказателства, че ищеца е работил в ответното търговско дружество по силата на трудов договор № 576 от 16.09.2022г. на длъжността шофьор на товарен автомобил влекач /международни превози/ с основно месечно трудово възнаграждение 1460 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60%.

Не се спори и че в периода от 16.09.2022год. до 30.11.2022год. е изпълнявал международни превози за ответника в рамките на Европейския съюз-Белгия, Германия, Франция, като шофьор на товарен автомобил - влекач с рег.№ **** заедно със сменник Д.М. от с.В., общ.О., обл.Търговище. Това се доказава и от приложената Заповед за командировка в чужбина на ищеца (лист 170) от делото. По делото като писмен идокозателства с априложени и разпечатки на дигитални карти.

От допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и страните без възражения се устаноява, че неизплатеното на ищеца брутно трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 3650лв. След приспадане на удръжките нетното възнаграждение е в размер на 2832.33лв.

3

Размерът на дължимите, но неизплатени командировъчни за периода от 16.09.2022г. до 30.11.2022г. е 3420 евро или 6688.76лева.

Размерът на дължимите, но неизплатени командировъчни за периода от 18.09.2022г. до 30.11.2022г. е 3330 евро или 6512.74.

По делото са ангажирани и гласни доказателства.

От показанията н асв.Д.К.М. се установи, че са приятели с ищеца още от казармата.

Той го довел във фирмата, защото искал да се учи. Заедно пътували в комиона, като целта била, да го обучи за шофьор. Заяви, че и двамата са управлявали камиона. Когато някой от шофьорите започне на кара си слага своята карта, която отчита часовете на шофиране. Не знае какви за били уговорките за плащане между страните.

Предвид така представените и събрани по делото доказателства, съдът счита че предявените от ищеца искове са основателни и доказани. По делото се установи че ищеца е полагал труд при ответника в периода 16.09.2022г. до 31.11.2022г. Съгласно чл.242 от КТ “Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден”. През претендирания период от време съдът приема, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения добросъвестно. Съгласно заключението на вещото лице работодателят не го е изплатил, при което искът по чл.128 т.2 от КТ е основателен.Падежът на вземанията за заплащане на трудово възнаграждение е настъпил, с оглед изминалия значителен период от време от полагането на труда до предявяването на иска и на основание чл.270 ал.2 от КТ,който предвижда, че трудово възнаграждение се заплаща ежемесечно.

Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика при иск с правно основание чл.128 т-2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъка след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски – решение №166/ 25.02.2010 г. по гр. дело №220/2009 г. на ВКС ГК ІІІ г.о..Законно дължимите данъци,осигуровки и удръжки се правят при изплащането на дължимата сума.

С оглед на това и по изложените съображения, Съдът счита предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за основателен и доказан,при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2832.33 лв. нетно трудово възнаграждение. Сумата следва да се присъди,ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на предявения иск за командировъчни за периода от 16.09.2022г. до 30.11.2022 г. вкл.,Съдът приема следното: В случая е безспорно установено,че ищецът е работел през исковия период като шофьор в транспортна фирма за извършване на международни превози - ответника, като е извършил за периода 16.09.2022г. до 30.11.2022г. курсове в 4 чужбина.

Съгласно чл.215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и размери, определени от Министерски съвет.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза,задълженията на ответника за командировъчни,пресметната въз основа на дните,които са посочени в Заповедта за командировка на ищеца в чужбина възлизат на 3330 евро или 6512.74лв. изчислени въз основа на Приложение №3 от НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.Следва да бъде присъдена и законна лихва,считано от датата на подаване на иска в съда – 06.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът не приема възраженията на ответното дружество, че ищеца реално не е шофирал повече от 8 часа за процесния период, поради което не му се дължат командировъчни, доколкато от показанията на св.Д.М., се установи, че през целия период са били заедно в камиона в чежбина. Стоката е била доставена, т.е. работата извършена. В трудовия договор и в издаданата въз основа на него командировъчна заповед няма вписани допълнителни уговорки, което да поставят по условие получаването на дължащите се по закон работна заплата и командировъчни, поради което претенцията се явява доказана както по основание, така и по размер.