Решение № 38 от 20.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201415 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. К. С. с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 10517562 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от надлежно упълномощен адвокат, видно от които жалбата се поддържа на сочените в същата основания. Твърди се че деянието не е повторно извършено.

За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява представител.

Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

Жалбоподателят А. С. е санкциониран при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на МПС Х. рег. № ... Това МПС на 09.03.2025 година, в 15,08 часа, в обл.Пазарджик, общ.Пазарджик, на път АВТОМАГИСТРАЛА, номер А - 1, на 84,8 км., АМ Тракия км.84 + 800, в посока на движение към град Пловдив, се движело с превишена скорост от 151 км/ч, при максимално разрешена 140 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 10224353 на 19.02.2025 год. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост 156 км/ч, т.е. превишаване на скоростта със 16 км/ч, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 4,68 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта със 11 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 17.10.2025 год. /разписка на л.23 в делото/, а жалбата против ЕФ бил подадена директно до РС Пазарджик на 24.10.2025 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше 2 съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението – обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, АМ Тракия км.84 + 800, както и посоката на движение – към град Пловдив.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 17 от делото/. Описано е нарушението по 3 време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, ал.2 във връзка с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били отдалечаващите се автомобили. Установява се конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, който се е движел в изпреварващата лента.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 17 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която е разпечатан на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа изправност на лист 27 и сл. в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДв.П от страна на жалбоподателя е доказано по един несъмнен 4 начин.

Неправилно обаче жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение, тъй като ЕФ серия К № 10224353, посочен като такъв, обуславящ квалификацията „повторност“ е бил отменен от РС – Хасково с решение рег. № 105 от 01.07.2025 год., влязло в сила на 30.07.2025 год.

Но дори и нарушението да беше извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочения като обуславящ повторността ЕФ, в случая следва да намери приложение правилото за прилагане на по – благоприятния закон, тъй като с изменението на чл.182, ал.4 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 год., за нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП не се предвижда квалификация „повторност“.

Всичко това налага преквалификация на деянието по чл. 189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП, което е допустимо да се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема хипотеза без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, която е и с по - благоприятни последици за нарушителя. За пълнота следва да се посочи че нарушената материално правна норма е тази по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, а в чл.182 от същия закон е посочена само санкцията. Ето защо с преквалификацията на деянието в закон за по – леко наказуемо нарушение правото на защита на жалбоподателя не се нарушава по никакъв начин.