Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1018 от 21.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1441/2026
Вид
Определение № 1018
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1018 гр. София, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601441 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба от защитника на подс. И. П. срещу определение от разпоредително заседание от 15.09.2026 г. по НОХД № 582/2025 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е оставено без уважение искането на защитата на същия подсъдим за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита.

В частната жалба се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на защитата на подсъдимия И. П. за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон и задължителните указания за приложението му, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК. Поддържа се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изложение на фактически обстоятелства, съответстващи на обвинението, според което двамата подсъдими са осъществили инкриминираното деяние при условията на съучастие и формиран общ умисъл за извършването му. Предлага се да бъде отменено определението на първоинстанционния съд в частта, в която той е счел, че по 1 досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подс. П. и вместо това да бъде установено наличието на такива нарушения и делото бъде върнато на прокурора за отстраняването им.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Въпросът за съответствието на обвинителния акт с изискванията за съдържание, установени в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК е бил разглеждан неколкократно в рамките на предходни производства по атакуване на определения на първоинстанционния съд от разпоредително заседание и този въпрос се явява решен с влезли в сила актове на Апелативен съд - София. Този въпрос се явява решен и с оглед решението на съдебния състав по ВНОХД № 1039/2025 г., от което, както с оглед на упражнените правомощия от въззивния съд по отношение на постановеното при предходното разглеждане на делото от първата инстанция присъда, така и от мотивите към него се обуславя извод, че същият обвинителен акт принципно дава възможност за постановяване на законосъобразен съдебен акт по същество, при съобразяване и надлежно обсъждане на доказателствата по делото. След отмяната на постановената присъда при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и връщането на делото за ново разглеждане, в рамките на новообразуваното съдебно производство отново е бил разгледан и решен с окончателен съдебен акт на настоящия въззивен съд въпросът дали са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, при изготвяне на обвинителния акт. Недопустимо е пререшаване на този въпрос единствено поради повторно провеждане на разпоредителното заседание от страна на първоинстанционния съд.

По същество, поддържаните в жалбата на защитника на подс. П. доводи са неоснователни. От съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт може да се разбере въз основа на кои фактически обстоятелства държавното обвинение твърди, че е налице задружна престъпна дейност от страна на двамата подсъдими при осъществяване на 2 инкриминираното деяние, както от обективна, така и от субективна страна.

Дали така изложените фактически обстоятелства за конкретно извършени действия на двамата подсъдими съответстват на доказателствата по делото и дали са достатъчни, за да обусловят извод за осъществяване на елементите от обективна и субективна страна на вменените обвинения, са въпроси по същество, които следва да бъдат решени с присъда по делото. В този смисъл и подсъдимите могат пълноценно да упражнят правото си на защита, доколкото внесеният обвинителен акт дава възможност те да разберат в извършване на какво деяние са обвинени и да организират своята защита срещу това обвинение.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което не са констатирани допуснати по досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита и обуславящи връщане на делото на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от определение от разпоредително заседание от 15.09.2026 г. по НОХД № 582/2025 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия И. П. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4