Протокол № 664 от 28.10.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 664 гр. Разград, 28.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Гражданско дело № 20213330101352 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ лично и с адв. Г..

ЗА ОТВЕТНИКА адв. В..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ лично.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАД НА СЪДА: Постъпила е искова молба от Х.И. Д., който твърди, че е работил при ответника до 07.05.2021г на длъжността „*********“ към ОП „Разградлес“, гр.Разград. Преди това, със Заповед № 109 от 25.03.2020г. на директора на ОП „Разградлес“, гр.Разград - инж. Свилен Йорданов, на осн. чл. 195, ал. 1, вр. чл.192, ал.1, предложение първо, вр. с чл. 188, т. 3, вр. чл.190, т.З и чл.190, т.7, вр. чл.189, ал.1 от КТ , вр. чл.187, ал.1, т.9, вр. чл186, вр. с чл.126, т.8 (както е посочено в заповедта), от работодателя му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. След проведени съдебни процедури по обжалване на процесната заповед пред РРС, пред ОС-Разград и пред ВКС, и трите съдебни 1 инстанции са признали наложеното му наказание и уволнението му за незаконосъобразни и са постановили възстановяването му на работа, считано от датата на отменената заповед на директора на ОП "Разградлес". Решенията влезли в сила от 22.03.2021г. и от 26.03.2021г (в рамките на законоустановеният 14 дневен срок от датата 22.03.2021г - датата на влизане в сила на горепосочените съдебни актове), ищецът е депозирал заявление, вх.

№13-192, с което уведомил ответника, че от 26.03.2021г се явява да заеме длъжността „*********“ към ОП „Разградлес“ за изпълнение на трудовият му договор. По така направеното от него заявление е налице Заповед № 092/26.03.2021г, с която е възстановен на работа на длъжността "*********".

Тъй като към 07.05.2021г придобил право да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1т. т.12 от КТ, на 02.04.2021г депозирал Уведомително писмо с вх.

№РД-13-204 за п рекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1т. т.12 от КТ считано от 07.05.2021г., като поискал от работодателя да му изчисли и нанесе трудовия стаж в трудовата книжка; да изчисли и изплати полагаемото му се обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни месечни работни заплати доколкото в ОП Разградлес, през последните 20 години има повече от 10 години трудов стаж, да му бъдат подготвени съответните документи необходими за представяне пред НОИ при пенсионирането ми.

В процесното уведомително писмо поискал да му бъде разрешено ползването на част полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 28 работни за времето от датата, на която е бил незаконно уволнен и последствие възстановен от съда (25.03.2020г), до датата 07.05.2021г, доколкото е трудоустроен. Това искане за частично ползване на този отпуск от страна на работодателя не му било разрешено.

Продължил да работи, но в резултат на обстоятелството, че от 26.03. до 31.03.2021г. изпълнявал несвойствени с длъжността на "*********" дейности, получил рецидив и усложнение на оперираното му коляно, за което от 05.04.2021г му бил издаден болничен лист, за времето от 05 до 18.04.2021г последствие удължен на два пъти от 19.04 до 08.05.2021г и от 09.05. до 07.06.2021г. Тези болнични листи негови роднини, надлежно и веднага след издаването им са представяли пред работодателя.

Със Заповед №013 от 05.05.2021г,считано от 07.05.21г. ответникът прекратил трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1т. т.12 от КТ. Заповедта му била връчена на 13.05.2021г. В нея са определени за изплащане следните обезщетения: На основание чл.222, ал.З от КТ да му бъдат изплатен размера само на две брутни работни заплати.; На основание чл.224, ал.1 от КТ да ми бъде изплатен неползван платен годишен отпуск за 2021г в размер на 2 дни.

На 20.05.2021г ищецът подал сигнал до Изпълнителна агенция - Главна инспекция 2 по труда, Дирекция "ИТ"- Разград, с искане за извършване на проверка относно незаконосъобразността на процесната заповед на основание идентични с тези изложени в настоящата искова молба.

Аналогично пред ОП Разградлес гр. Разград депозирал, идентично възражение срещу с Заповед №013 от 05.05.2021г с предложение нейната отмяна. Възражението е прието в деловодството на настоящия ответник под вх. № РД-13-323 от 02.06.2021г., но отговор по него няма.

Твърди,че е работил при ответника повече от 10 години през последните 20 години.

По тази причина следващото му се обезщетение е в размер на БТВ за срок от 6 месеца, а не от 2 както е постановено в заповедта.

От документите от трудовото му досие в ОП "Разградлес", и с оглед развилите се съдебни производства по гр. д. № 544/2020 на РРС; в. гр. д. № 228/2020, на РОС и к.д.

№4199/2020г на ВКС е възстановен на работа от 25.03.2020г, като до 07.05.2021г не е ползвал полагаемият му се за този период платен годишен отпуск, който е в размер не на 2 работни дни, а е 28 работни дни, още повече, че като трудоустроено лице със 74 % намалена трудоспособност считано от 23.10.2020г, по експертно решение № 2448 от 181 /23.10.2020г, съгласно чл.319 от КТ има право на 26 работни дни платен годишен отпуск.

Моли съда да постанови решение и осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения /7392лв./, 1619.53лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г., явяващо се левовата равностойност на 28 трудодни /за времето от 25.03.2020г до 07.05.2021г/ и 117.65лв. обезщетение за забава върху горепосочените суми. Претендира първите две суми, ведно със законова лихва и направените деловодни разноски.

Представя:копие от трудов договор № 2/29.02.2016; копие от допълнително споразумение №002/01.04.2016г.;копие от допълнително споразумение №038/14.01.2019г.; копие от допълнително споразумение №055/15.02.2019г.; копие на Заповед № 109 от 25.03.2020г.; копие на Заповед № 008 от 26.03.2021г за за размера на последното брутно месечно трудово възнаграждение;копие на Решение №214/13.08.2020г на Районен съд Разград по гр. д. № 544/2020г; Копие на Решение №118/02.11.2020г на Окръжен съд Разград по в. гр. д. № 20203300500228/2020г,копие на Определение №218/22.03.2021г на ВКС по к.гр.д. № 4199/2020г (публикувано в ЦУБИПСА), копие от молба вх. № ВХ21054777/20.05.2021г на №055/15.02.2019г. Изпълнителна агенция - Главна инспекция по труда, Дирекция "ИТ" – Разград, копие от възражение под вх. № РД-13-323 от 02.06.2021г., копие от Трудова книжка.

Има искане ответникът да бъде задължен да представи трудовото му досие, служебно да се приобщи гр.д. №544/2020 на РРС; да се изиска от Изпълнителна агенция - Главна 3 инспекция по греда. Дирекция "ИТ" - Разград образуваната от дирекцията преписка по подадения от Х.И. Д. сигнал приет под вх. № ВХ21054777 и становището на органа, да се назначи ССЕ като вещото лице, да отговори на следните въпроси: Колко е общия трудов стаж на ищеца при ответника за последните 20 години , считано до 07.05.2021г.? Какво е било последното БТВ на ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение и какъв е размера на дължимото обезщетение по 222, ал.З, предложение 2-ро от КТ? При съобразяване на обстоятелството, че ищецът е трудоустроено лице със 74 % намалена трудоспособност считано от 23.10.2020г, какъв е броят на полагаемите му се по КТ работни дни платен годишен отпуск? След уточняване броят на полагаемите се на ищеца по КТ работни дни платен годишен отпуск да изчисли в какъв размер следва да му бъде изплатено дължимото обезщетение чл.224 ал.1 и ал.2, от КТ? След изчисление на дължимите от ответника суми по чл. по 222, ал.З. предложение 2-ро от КТ и по чл.224, ал.1 и ал.2, от КТ, да изчисли размерът на дължимата сума по чл.86 от 3'ЗД за времето от 08.05.2021г до 23.06.2021г.

Ответникът ОП Разградлес оспорва исковете. Твърди, че е уважил искането на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според него фактическият състав на разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж. Правото на увеличения размер е обусловено от допълнителен критерий - работникът да е придобил трудовия стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение.

За периода от 22.08.2012г. до 29.02.2016г. страните не са били в трудово правоотношение. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения, нямат право на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, в който ред - в случая бившият вече работодател ОП „Разградлес“ не дължи никакви документи за „регистриране“ правото на пенсия от Х.Д. в ТП на НОИ - Разград. Счита, че е некоректно да се твърди, без да се доказва, че работникът е бил натоварен с несвойствени за длъжността му дейности. За това е искал възстановяване на работното му място, за да работи, а не за да получава обезщетение при настъпване право на пенсиониране.

Работникът не е бил в състояние да извършва работата на *********, тъй като същият има варикозни вени на долните крайници, което е негово общо заболяване.

Вън от същината по настоящото производство е въпросът, че вторият болничен лист не е продължение на първия, както би следвало да бъде. В допълнение - през 2012 г., съгласно Заповед №019/22.08.2012 г. на директора при ОП „Разградлес“, трудовото 4 правоотношение между двете страни е прекратено именно поради здравословното състояние на ищеца, което не му позволява да върши работата, за която е назначен на основание ТЕЛК решение.

Заповед №013/05.05.2021г. на Директора на ОП „Разградлес“ не е незаконосъобразна.

Чрез нея работодателят е удовлетворил заявено потестативно право на работника.

Работодателят няма оперативна самостоятелност да не удовлетвори заявеното право, което съгласно съдебната практика следва да бъде зачетено веднага след подаване на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение поради настъпило право на пенсия. В случая обаче, работодателят е приел, че заявеното е под отлагателно условие, а именно - настъпване на основанието - придобиване правото на пенсия на 07.05.2021 г. при подадено заявление от 02.04.2021 г. под Вх.№РД-13-204. Временната нетрудоспособност е неотносима.

Неотносима е и формата, с която работодателят е удовлетворил искането на Х.И. за прекратяване на трудовото правоотношение. На основание чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като законът не сочи конкретно съдържание на писменото волеизявление/акт за прекратяване.

Въз основа на Заявлението на Х.И. Д. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е извършена проверка в широк обхват съгласно правомощията на проверяващите.

На 25.06.2021 г. е издаден Констативен протокол с изх.№21050081, съгласно който са констатирани две нарушения, които обаче не касаят трудовото правоотношение между страните. Твърдението за неполучен отговор по депозираното от ищеца пред Предприятието Възражение с вх.№РД-13-323/02.06.2021 г. е несъстоятелно. Нежеланието да получи отговора, не може да се равнява и счита за липса на отговор от страна на работодателя.

Досежно претендирания размер: ищецът има отработен пълен месец от преди издаването на заповедта на директора на предприятието за уволнението му. Както непосредствено преди издаването на заповедта за налагането на дисциплинарно наказание, така и след възстановяването на работа, работникът няма пълен отработен месец. В този ред, съгласно назначената съдебно-счетоводна експертиза по Гр. Д. №544/2020 г. на РРС, БТВ е в размер на 997,53лв., като общият размер на претенцията за 6 месеца се следва в размер - 5 985,18 лв., а не предявеният - 7 392лв.