Определение № 912 от 16.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20221500500567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „**********************************“ АД (с предишно наименование „***************************“ АД), с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център, подадена чрез пълномощника ю.к.Ил.Попова, против определение №820 от 09.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№813/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №381/17.05.2022г., издадена по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е било изпълнено и заявителят е подал искова молба с вх.№6158/11.07.2022г., която поради това, че седалището му е извън района на КнРС, е изпратил по куриер, комуто е било възложено да върне екземпляр от входирания документ, ведно с поставения входящ номер върху него.

Твърди, че в изпратените документи е бил приложен и препис от исковата молба, който да се представи по заповедното производство по ч.гр.д.№813/2022г., за да послужи като доказателство за предявяване на иска, но след справка в съда се установило, че такъв препис липсва, както по образуваното исково производство, така и по заповедното. Сочи се, че заповедното производство било приложено и присъединено към исковото и се счита, че следва да се приложи института на служебното начало.

Към частната жалба е приложен препис от искова молба и бял лист с поставен върху него печат „6158/11.07.2022“. Претендира се отмяна на определението.

Насрещната страна „Кюстендилска вода“ ЕООД не е изразила становище.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№813/2022г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №381/17.05.2022г., съгласно която длъжникът 1

„Кюстендилска вода“ ЕООД, с ЕИК 200167154, гр.Кюстендил, да заплати на заявителя „**********************************“ АД, с ЕИК ******* суми, произтичащи от неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, в това число главница и лихви.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя, чрез негов служител, чиито три имена и длъжност са посочени, на датата

16.06.2022г.

КнРС е указал на

„**********************************“ АД възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок, както и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С обжалваното определение с №820 от 09.08.2022г. районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок, изтекъл на 18.07.2022г., заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

От приложения към подадената в срок частна жалба препис от искова молба се установява, че заявителя е предявил пред РС-Кюстендил иск за вземането на 11.07.2022г.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт– определение с №820/09.08.2022г. - за валиден и допустим такъв.

Същият, преценен по същество, е правилен и изцяло съответстващ на законовите правила, уреждащи дължимите от страните и съда процесуални действия в производството по предявяване на иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.

В случая са несъмнено установени няколко факта – че длъжникът е подал възражение в срок срещу издадената по делото заповед за изпълнение; че едномесечният срок за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането е започнал да тече по отношение на заявителя на 16.06.2022г.; че срокът, съгласно правилото на чл.60 ал.6 във вр. с ал.3 от ГПК, е изтекъл в края на работния ден на 18.07.2022г.; че заявителят е предявил иск на 11.07.2022г. и че в рамките на срока не е представил пред заповедния съд доказателства за предявяването на иска.

Също така, следва да се съобрази и обстоятелството, че в полученото от заявителя съобщение е било вписано указание за необходимостта да се представят доказателства, че искът е предявен в срок, както и предупреждение, че при неизпълнение съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и издадения изпълнителен лист. В настоящия случай, доколкото се касае за производство по издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист не е бил издаван.

Тълкуването на разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК налага извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иска заявителят трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение (не е мислимо и друго) и на второ място, че съдът не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в едномесечния срок, в какъвто смисъл се прави позоваване в жалбата. Само въз основа на представени от заявителя доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение ще може да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство – пълна или частична, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство.

След като законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, в случая – за предявяване на иска относно вземането в срок, съдът няма служебното задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалното си задължение.

За да се приеме, че заявителят надлежно е изпълнил указанието на съда и, за да обезпечи сам нормалния ход на производството по установяване на вземането му, същият е следвало не само да подаде исковата молба в срок, но и да удостовери това по делото, по което е била издадена заповедта за изпълнение пак в рамките на същия срок. В случая заявителят, макар да е предявил иска, не е представил своевременно доказателства пред заповедния съд за това, поради което същият ще следва да търпи и неблагоприятните последици от своето бездействие, за които е бил надлежно предупреден, а именно обезсилване на заповедта за изпълнение. Твърдението, че в пратката, изпратена до съда по куриер е бил приложен и препис за представяне по заповедното производство не е доказано, а и въобще не е ясно дали заявителят, съответно ищец ако е представил такъв, ясно е обозначил волята си за прилагането му по заповедното дело. Независимо от това, както и самият жалбоподател сочи, такъв препис не е установен да е наличен нито в исковото, нито в заповедното производство. Така, твърдението, че указанието е било изпълнено не може да се счете за доказано и заявителят, който не е положил дължимата грижа да защити своите интереси ще следва да понесе предвидените от законодателя неблагоприятни последици от това, а именно – приложените от съда такива.

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС се явява правилно, а подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че същото е окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната жалба на

„**********************************“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център, подадена чрез пълномощника ю.к.Ил.Попова, против определение №820 от 09.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№813/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №381/17.05.2022г., издадена по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратено производството по делото.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4