Решение № 76 от 03.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Хасково, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102755 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/ от К. Н. М., ЕГН **********, с адрес: **************, представлявано от адв. К.К.Г. – управител против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за присъждане на сумата от 3055,65 лева, представляващи разликата между заплатено обезщетение от 24 900,00 лева до дължимите му 27 955,65 лева за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП настъпило на ************** на първокласен път 1-5, км.

178, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 26.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на **************, около 08:55 часа на първокласен път I -5 км. 178 е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил марка **************, управлявано от Ш.Р.И. и къмпинг автомобил „************** - управлявано от ищеца К. Н. М.. В резултат на така на настъпилия пътен инцидент, били нанесени значителни материални щети на автомобила, собственост на последния. За процесния пътен инцидент бил съставен Протокол за ПТП с бл. № 1810491 от **************, като срещу виновния за катастрофата водач Ш.Р.И. бил съставен АУАН № GA 693539/**************

Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП настъпило при 1 следния механизъм: На **************, около 08:55 часа на ПП I -5 км. 178 в близост до гр. ************** лек автомобил марка **************, управлявано от Ш.Р.И., поради движение с несъобразена скорост, навлиза в лентата на насрещното движение и удря къмпинг автомобил „************** - управлявано от К. Н. М.. Вследствие на така настъпилия пътен инцидент, автомобилът марка „**************, собственост на ищеца понесъл значителни материални щети.

Към датата на настъпване на пътния инцидент, Гражданската отговорност на виновния за катастрофата водач, управляващ лек автомобил марка „**************, била застрахована при ответното дружество.

След катастрофата, ищецът подал до ответното застрахователно дружество уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по щета № 2601-5000-23-000035. Експерти от ответното дружество извършили оглед на уврежданията по къмпинг автомобил „************** , за което съставили опис по щетата, в която посочили всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС.

Без да бъде уведомен и/или попитан дали е съгласен с размера на определеното му обезщетение, по банкова сметка на ищеца, била преведена сума в размер на 2 138,10 лв. Наредител на въпросната сума било ответното дружество като основание за превода било пълно плащане на обезщетение по заведената щета № 2601-5000-23-000035 Х 7805 КХ.

С оглед така извършеното плащане, според ищеца, ответникът признал основателността за това, както и че пътният инцидент е настъпил по вина на застрахования при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение.

Изплатеното от ответното дружество обезщетение, според ищеца се явявало занижен размер, тъй като същият не могъл да възстанови дори и половината от причинените му вреди по собственият му автомобил /кемпер/.

Ищецът направил запитване до сервиза на фирмата производител в гр.

**************, които му издали проформа фактура

№

0000001586/19.10.2023 г. за частите и ремонта на цени възлизащи на 18 477,10 лв. с включено ДДС 20%, значително надхвърлящи изплатеното от ответното дружеството обезщетение в размер на 2 138,10 лв. При издаването на последния документ, от представителството на марката го уведомили, че за ремонтирането на детайл „панел ляв" следва да се подмени цялата лява страница на кемпера, която била с приблизителни размери 6 метра на 2,20 метра. При подмяна на този детайл, същият се заявявал индивидуално за производство и впоследствие се подменя. Уведомили ищеца, че цена за детайла ще му предоставят след извършване на запитване. В последствие била издадена допълнителна спецификация - документ от 30.10.2023 г., като цената на детайла възлизала на 10 854 евро, с левова равностойност - 21 708 лв.

Стойността, която била необходима за възстановяване на процесния автомобил /кемпер/ **************, по средни пазарни цени възлизала 2 приблизително на сумата в размер на 40 185,10 лева, като следвало да се има предвид, че автомобилът бил специфичен - кемпер и за него не се предлагали алтернативни авточасти, а само оригинални.

Предвид горното, пред Районен съд - Хасково било образувано ГД № 2615/2023 г., с което пострадалият претендирал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. Посоченото гражданско дело приключило с Решение № 423/03.06.2024 г. по гр.д. № 2615/2023 г. по описа на РС-Хасково, с което ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 24 900 лв. /предявена частично от 27 955.65 лв./, представляващи имуществени вреди в следствие на ПТП от **************, ведно със законната лихва за забава от 26.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението не било обжалвано и влязло в сила. В мотивите на своето решение, РС-Хасково след събиране и обсъждане на всички гласни и писмени доказателства по делото, включително и след назначената, изготвена и приета САТЕ съда, на страница 11 достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението вследствие на претърпените имуществени вреди следвало да се определи на 30 093,75 лв., но доколкото ответникът вече бил заплатил сумата от 2 138,10 лв., на ищецът се дължал остатъка от 27 955,65 лв. Гражданско дело № 2615/2023 г. било заведено с частичен иск за сумата от 24 900 лв., частично от 27 955,65 лв., т.е за ищеца съществувало правото да поиска от съда да осъди „ЗК Лев Инс" АД да заплати допълнително застрахователно обезщетение от 3 055,65 лв., което представлявало разликата от уважения частичен иск от 24 900 лв. до дължимите му 27 955,65 лв., за претърпени имуществени вреди на специален автомобил **************, в следствие на претърпяното ПТП, настъпило на ************** В този смисъл било Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТ на ВКС.

По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер 3055,65 лева, представляващи разликата между заплатено обезщетение от 24 900,00 лева до дължимите му 27 955,65 лева за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП настъпило на ************** на първокласен път 1-5, км. 178, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 26.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който признава иска. Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, тези, при които е настъпило процесното ПТП и твърденията за виновно поведение на застрахования при ЗК „Лев Инс“ АД водач. Не се оспорва и размерът на претендираните имуществени вреди, предвид наличието на предходно дело между същите 3 страни, със същия предмет, както и твърдението, че сумата от 3055,65 лева представлява остатъкът от сумата, необходима за пълното възстановяване на автомобила - кемпер **************, увреден в следствие процесното ПТП.

Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случая че той надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. съобразно неговия размер.

В съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г. ищецът лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа така предявените претенции и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест да уважи иска така, както е предявен.

В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал.

1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил, че признава предявения иск в срока по чл.131 ГПК с отговора на исковата молба, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да разпорежда.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно КЗ, следователно исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на съдебното решение е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Следователно съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а постановява решение за уважаване на иска.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е 4 необходимо да излага мотиви, тъй като чл. 237, ал. 2 ГПК дерогира действието на чл. 236, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на предявения частичен иск, представените доказателства за реалното им извършване и приложения списък по чл.80 ГПК, а именно – сумата от 122,23 лева за платена държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското дружество, представлявало ищеца, сумата от 726,68 лева (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.

2, т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В тази връзка, съдът не споделя направеното при условията на евентуалност възражение на ответното дружество за прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се определя от съда.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М., ЕГН **********, с адрес: **************, представлявано от адв. К.К.Г. – управител, сумата от 3055,65 лева, представляващи разликата между заплатено обезщетение от 24 900,00 лева до дължимите му 27 955,65 лева, за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца специален автомобил „**************, в резултат на ПТП, настъпило на **************, на първокласен път I-5, км.178, проход „Шипка“, в землището на община **************, по вина на водача на товарен автомобил **************, собственост на Община ************** - Ш.Р.И., за което при ответника е била образувана преписка по щета № 26015000-23-000035, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя – 26.02.2023 г., до окончателното й изплащане.