Решение № 1489 от 06.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря П. Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502118 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 261610/11.05.2022 г. по гр.д. № 10717/2019 г. на СГС, I-3 състав е осъден Гаранционния фонд да заплати на П. Н. Д., на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и душевни болки и страдания, настъпили при ПТП от 13.02.2018 г., причинено от неустановен водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Ответникът Гаранционен фонд е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Излагат се доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място се сочи, че определеното обезщетение в размер на 60 000 лева е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, без отчитане на редица обстоятелства, които обуславят този размер, действително претърпените вреди, икономическата конюнктура и застрахователните лимити. Действителният размер бил 30 000 лева, от които ГФ изплатил 15 000 лева след отчетено съпричиняване от 50%.

На следващо място се поддържа, че неправилно е определен процент на съпричиняване от страна на пострадалата 40%, тъй като нейният реален принос за настъпване на ПТП бил поне 50%. На следващо място се оспорва приетата от съда начална дата на присъдената мораторна лихва, като поддържа, че тя настъпва три месеца след завеждане на претенцията пред ГФ, съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ. В същото време се твърди, че лихва се дължи едва от датата на завеждане на исковата молба. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът отхвърлен, а евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение и да 1 бъде изменен началния момент на присъдената мораторна лихва. Моли да бъде определен по-висок процент на съпричиняване.

Ищцата П. Н. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба на Гаранционния фонд, в който излага доводи за неговата неоснователност.

Ищцата е депозирала и н а с р е щ н а въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателката поддържа, че неправилно СГС е определил процент на съпричиняване 40% с доводи, че такова съпричиняване изобщо не е налице и твърдения, че според САТЕ единствена причина за ПТП са действията на неустановения водач. Моли обжалваното решение да бъде отменено в съответната част и искът й да бъде уважен изцяло.

Гаранционният фонд е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба на ищцата, в който излага доводи за неговата неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. По делото се установява, че ищците са предявили претенция пред Гаранционния фонд с вх. № 24-01-113/13.02.2019 г.

Гаранционният съд е изплатил обезщетение в размер на 15 000 лева, което не се оспорва от ищцата (тя признава получаването на сумата в исковата молба), но не е съгласна с определения размер, поради което предявеният иск е допустим.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата П. Н. Д. е твърдяла в исковата си молба, че на 13.02.2018 г., около 10 ч., в София, по бул.“Александър Малинов“, с посока на движение от Околовръстен път към ж.к. Младост, в близост до тунела при Бизнес парк София, ищцата управлявала л. а. марка Тойота, модел Корола, рeг. № ******** в средната от три пътни ленти. В същото време, от лявата й страна, в лявата пътна лента, неустановен водач управлявал неустановен лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер, когато рязко се престроил в средната пътна лента пред управлявания от ищцата лек автомобил. За да предотврати настъпването на удар между автомобилите, ищцата навила волана на автомобила надясно, вследствие на което автомобилът напуснал платното за движение в дясно, завъртял се около напречната си ос през таван, ударил се в бетонна стена на изхода на тунел и паднал върху пътя, излизащ от тунела. При ПТП ищцата е получила политравма; травматичен шок; счупване на лявата лъчева кост в дисталната част; счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост; счупване на костите на носа в ляво — закрито, със затруднение в носното дишане и изкривяване на носната преграда; рана в челната област на главата, околоочен закрит кръвоизлив в ляво; разкъсно-контузна рана на десен клепач. Претърпяла оперативни интервенции.

Ищцата е твърдяла също, че с молба, вх.№ 24-01-113/13.02.2018 г., сезирала 2 ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

С писмо, изх.№ 24-01-113/13.03.2019 г., ответникът я е уведомил, че й определя обезщетение 15 000 лв., което и е било преведено по представената от нея банкова сметка, но не била съгласна с този определен от ответника размер, който, според нея, е силно занижен.

Въз основа на изложеното ищцата е искала да бъде осъден Гаранционния фонд да й изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на още 45 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г.

Ответникът Гаранционен фонд е оспорвал предявените искове по основание и по размер. Заявил е, че вече е бил сезиран по повод процесното ПТП, като на ищцата е определил и изплатил обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., като от определената й сума от 30 000 лв. е отчел и 50% съпричиняване.

Претендираният размер на претенцията за неимуществени вреди бил прекомерно завишен от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година. Оспорвал е изцяло претенцията за лихва от датата 14.05.2018 г., тъй като Фондът не бил делинквент, нито застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона. Гаранционният фонд следвало да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която управлявала МПС с превишена скорост. Искал е от съда изцяло да отхвърли иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП, причинено от неизвестен автомобил, лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния фонд ще бъде основателна.

Пред настоящата инстанция не се спори, че П. Д. е пострадала при ПТП, настъпило на 13.02.2018 г. в гр. София и причинено от неустановен водач на МПС. Не се спори, че ищцата е понесла неимуществени реди във връзка с установените травми при ПТП, но е спорен какъв е размерът на справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди. Спорно е още дали ищцата е допринесла със своето поведение за настъпване на ПТП и евентуално какъв е размерът на нейния принос.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключение на САТЕ, СМЕ, КСМЕ както и свидетелски показания.

От приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. А., се установява следният механизъм на станалото ПТП: На 13.02.2018 г. около 09,45 ч. л. а. марка „Тойота” модел „ Корола” с рег. № ******** управляван от П. Н. Д. в София, с посока от Околовръстен път към ул.

„Самара”. Пътният участък е объл ляв завой със сравнително голям радиус, с три ленти за движение всяка с широчина 3,2 метра. Непосредствено преди излизане от завоя в района на произшествието, автомобилът е бил разположен в средната лента за движение. В този момент в лявата лента в непосредствена близост се е движил 3 неизвестен лек автомобил, с неустановен номер и водач. В следващият етап от произшествието неизвестният лек автомобил се насочва към средната лента на движение, а лекият автомобил „Тойота Корола”, оставяйки гореописаните четири следи от протектор на гуми, напуска платното за движение в дясно, завъртва се надясно по посока на часовниковата стрелка преминава по стръмния склон вдясно, преобръща се през таван удря се в бетонната стена на изхода на тунела и пада на пътя на изхода от тунела водещ в обратна посока.

Вещото лице е посочил, че с достатъчна точност може да се приеме, че скоростта на движение на лек автомобил ”Тойота” в района на произшествието е била около 50 км/ч, а тази на неидентифицираното превозно средство - около 72 км/ч. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е загуба на контрол върху управлението на автомобила марка „Тойота” модел „Корола” от водача П. Д. довел до напускане на платното за движение, вследствие на субективните действия на водача върху органите за управление. Заедно с това следва да се имат пред вид и действията на водача на неустановения автомобил, който след изпреварването на л.а. „Тойота”, е навлязъл сравнително бързо в средната лента, с което е възможно да е предизвикал и съответната реакция на водача на л.а. „Тойота”.

От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ю. Й. се установява, че в резултат на пътния инцидент, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: - Травматичен шок.

Контузия на главата с мозъчно сътресение, реализиращи медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота; Открито разместено счупване на лявата предмишница /счупване на ляв радиус на типично място и на процесус стилоидес улне (шиповидния израстък на лакетната кост, участващ във формирането на гривнената става/китката/, реализиращи медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни;

Счупване на таза, реализиращо медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на долните крайници; Счупване на носа и лявата орбита /очница/. Наличие на подкожен въздух в областта на зигоматичната (ябълчната кост – част от лицевия череп). Двустранно кръвонасядане около очите, реализиращи медикобиологичния критерий разстройство на здравето неопасно за живота;