Решение № 484 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500149 по описа за 2026 година

С решение № 4180 от 29.09.2025г., постановено по гр. д. № 21387 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, I гр. о., се признава уволнението на С. К. К., ЕГН **********, извършено от работодателя със заповед № 428 от 09.10.2024г., с която ТПО между С. К. К., ЕГН ********** и КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980 е прекратено, считано от 09.10.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, за незаконно и го отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА С. К. К., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***“, в отдел ***– гр. Пловдив в КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980. ОСЪЖДА КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980 да заплати на С. К. К., ЕГН ********** , общата сума от 466, 44 лева – разходи за хотел и самолетен билет по маршрута **. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. К., ЕГН ********** против КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980 обективно съединени искове за заплащане на сумата от 4 955, 02 лева, представляваща обезщетение за командировъчни дневни пари за периода от 07.07.2024г. до 01.10.2024г. съгласно заповед за командировка № 136/07.07.2024г. и за заплащане на сумата от 450 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., като неоснователни. ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН ********** да заплати на КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980 разноски по делото за адвокат в размер на 1552 лева. ОСЪЖДА КЗТ „Златанови“ ООД, ЕИК 115555980 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 230 лева ДТ върху уважените искове.

В частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и чл. 215 от КТ решението се обжалва с въззивна жалба вх. № 2435/21.01.2026г. от КЗТ „ЗЛАТАНОВИ“, ЕИК 115555980 чрез пълномощника адв. Н. Ш., като неправилно и необосновано, постановено при несъобразяване на всички събрани по делото доказателства. Направените изводи били в противоречие, както с установената фактическа обстановка, така и с константната практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Противно на приетото от районния съд, жалбоподателят счита, че е установено наличието на изходящо от 1 работника писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение и приемането му от работодателя, който издал и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Освен това съдът не се произнесъл и по възражението му относно характера на подаденото заявление с правно значение на писмено предизвестие по см. на чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилно било решението и в частта, с която била уважена претенцията за възстановяване на разходите в размер на 466, 44 лева, представляващи заплатените от ищеца суми за престой в хотел и самолетен билет. В тази насока не били обсъдени всички гласни доказателства по делото, а направените изводи били в противоречие с тях.Погрешен бил извода, че на ищеца не е бил предложен транспорт до България.Оспорва се и извода на решаващия съд, че осигуряването на транспорт на работника от страната, в която бил командирован, до страната, в която същият пребивавал постоянно, било в тежест на неговия работодател.Направените разходи за хотел и самолетен билет според жалбоподателя не били с характер на служебни и не следвало да бъдат възстановени. Моли се за отмяна на решението в оспорваните части и постановяване на ново, с което тези искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

С писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемия оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения и моли същата да се остави без уважение, а решението на районния съд в оспорваните части да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и въззивна жалба вх. № 109752/23.10.2025г. от С. К. К., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Г. М. против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 4 955, 02 лева, представляваща обезщетение за командировъчни дневни пари за периода 07.07.2024г. до 01.10.2024г. съгласно заповед за командировка № 136/07.07.2024г. В тази насока решаващият съд не обсъдил приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото и не взел предвид, че за командироването били издадени две заповеди с различно съдържание, като изписаните командировъчни пари на ден от 55 евро, не били действително уговореното между страните заплащане. Моли за отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на ново, с което искът за претендираното обезщетение да бъде уважен, ведно с последиците от това.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемана страна прави възражение за нередовност на въззивната жалба, а ако не се възприемат доводите за това, същата се оспорва като неоснователна и необоснована и се иска да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Моли в оспорваната част решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно.Претендират се разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, с правен интерес от обжалване на решението в оспорваните части, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявените обективно съединени искове, които са предмет на разглеждане и в настоящето въззивно производство, са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ и по чл. 215 от КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че е работил по трудов договор от 03.08.2023г., сключен с ответника, като „***“, при работно време по 8 часа на ден и трудово възнаграждение в размер на 780 лева. С допълнително споразумение от 29.12.2024г. към трудовия договор, била определена месечна заплата в размер на 933 лева, считано от 01.01.2024г. На 07.07.2024г. бил командирован със заповед № 136 за пътуване в чужбина с товарен автомобил ***. На 02.10.2024г. бил в **** в гр. М. с камиона, вдигнал висока 2 температура, имал силна кашлица и болки в гърдите, с диагноза „***“, което наложило постъпването му в болнично заведение.Бил изписан на 07.10.2024г., но все още се чувствал зле.През време на престоя му в болницата уведомил работодателя за здравословното си състояние.Управителката на дружеството му казала да се прибира със самолет, защото нямало кой да го прибере от колегите му.Наложило се да остане на хотел, за който заплатил 90 евро със собствени пари и закупил самолетен билет за 149 евро.Тези пари не му били възстановени от работодателя. На 09.10.2024г. се прибрал в България със самолет.Съгласно установените правила във фирмата, след три месеца работа в чужбина, трябвало да почива един месец.Няколко дни след прибирането му бил потърсен по телефона от управителката на дружеството, която искала да подпише заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, но той отказал. На 21.10.2024г. отново се почувствал зле и потърсил лекарска помощ, като при прегледа се установило, че отново е болен с „***“.Издаден му бил болничен лист за 10 дни домашно лечение.Когато се обадил на управителката да й обясни, тя го уведомила, че трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие и няма смисъл да изпраща болничен лист, защото няма да му го изплатят.В същия ден получил по куриер 2 бр. от заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Отказал да подпише същата, защото не бил подавал заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и изпратил болничния си лист във фирмата.На 28.10.2024г. подал по пощата сигнал в „*** гр. Пловдив, като в изпратения му отговор от 28.11.2024г. било посочено, че в трудовото му досие се съхранявало заявление за освобождаване от работа и срещу името му имало негов подпис.Твърди, че не е подписвал такова заявление.Не било ясно и как е изчислен размера на изплатените му командировъчни пари на ден в евро.

Още при сключването на трудовия договор с фирмата бил уведомен от управителката, че ще получава като възнаграждение работна заплата, плюс командировъчни в размер на 90 евро на ден.От 13.09.2024г. със съобщение от фирмата, изпратено по вайбър до всички международни шофьори, им увеличили командировъчните на 95 евро на ден. Поради това в заповедите за командироване умишлено не бил посочен размера на командировъчните.

С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК предявените искове са оспорени като неоснователни.Оспорено е твърдението, че е налице незаконно уволнение. От своя страна ответникът е твърдял, че ищецът е адресирал до управителя на дружеството писмено заявление за освобождаване от работа, което било разгледано в деня на постъпването му и във връзка с него била издадена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.След подаване на заявлението ищецът не се явил на работа, поради което било невъзможно издадената заповед да му бъде връчена лично срещу подпис. При положение, че в заявлението липсвало изрично волеизявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие, то същото следвало да се възприема като писмено предизвестие по см. на чл. 326 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът е оспорил като неоснователен и иска за изплащане на командировъчни пари за периода 07.07.2024г. до 01.10.2024г. в претендирания размер. В тази насока била издадена заповед от 01.01.2022г. на управителя на дружеството, с която на основание чл. 31, ал. 6 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина било определено, че за лицата на длъжност „***“, единната ставка за командировъчни пари за времето на изпълнение на международни превози, е в размер на 55 евро на ден. Тази заповед имала обвързващо действие и за ищеца, а твърденията за устни договорки били голословни. Приложеното извлечение от съобщение по вайбър е оспорено относно авторството и съдържанието му. Като неоснователен е оспорен и иска за възстановяване на разходите в размер на 466, 44 лева, представляващи заплатените от ищеца суми за престой в хотел и самолетен билет. Съгласно т. 2 от издадената заповед за командировка, командированият следвало да представи пътен лист и писмен финансов отчет за направените разходи по време на командировката, ведно със съответните разходо-оправдателни документи. Такива не били представени на работодателя. Същите освен това не можело да 3 се окачествят като служебни задължения, доколкото във времеви аспект били направени след изтичането на командировъчния период.Отделно от това от страна на ответника бил предложен транспорт на ищеца с бус обратно до България, но същият отказал и предприел пътуване с негови средства.

По делото не е спорно, приложен е и заверен препис на трудов договор № 490/03.08.2023г. по който ищецът е работил в ответното дружество като „***“, в отдел (място на работа) ****, при 8 часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 3 години – 0, 6 % за всяка година трудов стаж във фирмата. С допълнително споразумение № 490/03.08.2023г. основното месечно възнаграждение е увеличено в размер на 933 лева.

Към исковата молба е приложен заверен препис на заповед № ** за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, която няма данни да му е връчена. Съгласно заповедта на същия е изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 23 дни в размер на 1129, 42 лева.

Към исковата молба са приложени и заверени преписи на 2 бр. командировъчни заповеди - № 45/02.02.2024г. за командироване на ищеца за срок от 120 дни, считано от 02.02.2024г. до 31.05.2024г., за осъществяване на международен превоз на стоки с товарен автомобил ****, като в заповедта не е посочен размера на командировъчните пари на ден, нито общата сума за командироване, както и заповед № *** също за командироване на ищеца за осъществяване на международен превоз на стоки за 86 дни, считано от 07.07.2024г. до 20.09.2024г., като в заповедта отново не е записан размера на командировъчните пари на ден, нито общата сума за командироване.