Решение № 7 от 16.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Несебър, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20252150200461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от В. С. А. с ЕГН-********** от гр.Н.З.а, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Я. С.а-П. от АК-Ст.Загора с посочен съдебен адрес в гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Шишман № 81а, ет.1 срещу Заповед № 379/17.07.2025г., издадена от С. Г. Б. - стполицай при РУ- Несебър, с която е разпоредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Несебър.

Жалбоподателят оспорва посочената заповед като незаконосъобразна, навеждайки, че не са спазени процесуалните и материално правни предпоставки за издаването й, като същата не е съобразена с целта на закона. Твърди, че не е отправял заплахи към бившата си съпруга. Посочва, че на 17.07.2025г. е отишъл на адрес в с.Р., ул.И. № 17, където разбрал, че се намират малолетната му дъщеря с майка си с намерение да вземе детето и да продължи да упражнява режима на лични отношения с детето, но това му било отказано с аргумент, че е издадена срещу него ограничителна заповед, поради което той подал сигнал на тел.112. Пояснява, че в рамките на периода, през който детето е било при него, го е вазел на лагер, от къдато майката го е взела порано без да го уведоми, с което е нарушила установения от съда режим на лични отношения на бащата с детето. Счита, че е бил неоснователно задържан, като не са били налични за това, а административния орган не е извършил обективна преценка доколко жалбоподателят е съпричастен към деянията, в които е бил обвинен, с което е 1 бил нарушен принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК.

В проведеното о.с.з. жалбоподателя се явява лично и с адв.Прекрутова, която поддържа жалбата и моли за отмЯ. на заповедта.

Ответникът по жалбата, редовно удевомен не се явява и не взема становище.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима поради следните съображения:

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- по арг. от чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и чл. 15, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал. 9 ЗМВР.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация с правен интерес от оспорването - адресат на оспорения административен акт /чл. 147, ал. 1 от АПК/.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането, като съдът се произнася по жалбата незабавно. Видно от оспоР. заповед задържането на лицето е станало в 19,45 часа на 17.07.2025г., при което 24 часовото задържане е изтекло в 19,45 часа на 18.07.2025г.

Жалбата е подадена директно до съда, /а не чрез издалия акта орган/, по пощата – на 29.07.2025г., т.е. 11 дни след отпадане на задържането. Ето защо съдът приема за спазен и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

След преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и възраженията на страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2025г. окол 18,50ч. автопатрул в състав ст.полицай Р. Д. и ст.полицай С. Б. били изпратени от ОДЧ при РУ-Несебър по постъпил сигнал на тел.112 за нарушаване на ограничителна заповед на адрес в с.Р., ул.И. № 15. При песещение на место полицаите установили лицата В. С. А. и К.К. А., които посочили, че са разведени от 2017г. и имат общо дете София, родена на 01.08.2012г.. А. твърдял, че по режим за лични отношения е трябвало през целия месец юли да бъде заедно с детето.

В рамките на този период изпратил дъщеря си до 15.07.2025г. на лагер в гр.Ахелой, а след това трябвало да я вземе и да прекарат заедно остатъка от дните до края месеца.

На 14.07.2025г. учителка от лагера уведомила А., че г-жа А. е прибрала детето от лагера в гр.София. До 17.07.2025г. А. нямал връзка с детето и на 17.07.2025г. ги открил в с.Р. и отишъл да поиска детето за да бъде с него до края на м.юли 2025г., но А. му казала, че не може. А. твърдял, че не е заплашвал А. и е подал сигнал за отказа на А. да предаде детето на тел.112.. А. твърдяла, че при отказа да предаде детето, А. я 2 заплашил с думите „Ще те залея с киселина. Ще те закопая.“. Видно от докладна записка/л.45/ на место е имало по един свидетел на всеки от съпрузите, който видно от приложените писмени сведения/л.58/ е потвърдил противоречивите твърдения на страните. В показанията си св.Р. Д. допълва, че за адреса е имало действително два сигнала, но първият по време им е бил съобщен и по него са били изпратени на място.

С ъ с Заповед № 379/17.07.2025г., издадена от С. Г. Б.-ст.полицай при РУНесебър, жалбоподателят е задържан на 17.07.2025 г. в 19,45 часа за срок от 24 часа.

Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи: във връзка с чл.144 НК – отправя закани и заплахи към бившата си жена, че ще я залее с киселина в с.Р., ул.И. № 15.“

При задължането на А. е извършен личен обиск, за който е съставен и надлежен протокол. Протоколът е предявен за запознаване и подписване, но жалбоподателят категорично отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. В заповедта за задържане са инкорпорирани правата на задържания по чл.74, ал.2, т.5 и т. ЗМВР. Задържания е отказал да подпише, заповедта, но е подписал разписка за получаване на препис от заповедта за задържане/неразделна част от заповедта/. Независимо от това отказът на задържания да поспише заповедта е удостоверен с подписа на един свидетел. При освобождаване на жалбоподателя е съставена разписка за върнати вещи, открити у него по време на обиска - телефон и два ключа с ключодържател, който същият си прибрал.

По случая е била образувана и проверка по преписка № 13404/2025г. по описа на РП-Бургас, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена на база приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

ОспоР. заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган, заемащ длъжност "старш полицай" в група „Патрулно-постова-дейност“, сектор Охранителна полиция – РУ-Несебър към ОДМВР-Бургас, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта произтича от чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и чл. 74, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 ЗМВР. При горното съдът приема, че ст.полицай С. Б. има качеството на полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда разпоредбата н а чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й при отказ да получи заповедта, удостоверен с подписа на свидетел.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.

3

74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането и неговото освобождаване. Както се посочи по-горе в обжалваната заповед е посочено, че се издава на основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта са посочени правното и фактическо основание на задържането – " чл.144 НК – отправя закани и заплахи към бившата си жена, че ще я залее с киселина в с.Р., ул.И. № 15." При това отразяване настоящият съдебен състав приема, че са налице са фактически и правни основания за издаването на заповедта за задържане, като мотиви са изложени както в самата заповед, така и в съпътстващите я докладни записки, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до отмЯ.та на заповедта / в т.см. ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, Решение № 11556 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2017 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г./.

Неоснователно е възражението, че заповедта е опорочена поради липса на реквизит-непосочване пред кой точно районен съд подлежи на оспорване. Видно от съдържанието на заповедта за задържане на жалбоподателя са разяснени всички права п о чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, и му е осигурена възможност да ги упражни своевременно. Въпреки удостовереният по надлежния ред отказ на задържания да подпише заповедта, видно от разписка, той е получил ексземпляр от нея, поради което съдът приема, че е запознат своевременно с правата си, включително за възможността да я оспори, от което право той се е възползвал и по този повод е образувано настоящото производство.

По силата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да бъде приложена тази норма, е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено именно от задържаното лице. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагане на мярката "задържане за 24 часа" по реда на чл. 72 ЗМВР обаче са необходими само данни за извършено престъпление, като те може да не са достатъчни за образуването на досъдебно производство и все пак да се явяват достатъчни с цел направа на извода, че задържаното лице има съпричастност към извършването на престъпление. В случая такива данни са установени, като същите попадат в по-тясното "обосновано подозрение". До момента на задържането на лицето полицейските служители са установили твърдения на две физически лица – Б.Б.в и С. А.-изложени първоначално устно на място, а в последствие и писмено в сградата на РУ-Несебър, че 4 жалбоподателят е заплашвал А. с посочените по-горе изрази. По този начин полицейските служители са установени негови действия, пораждащи съмнение в евентуалната му съпричастност към деянието, посочено в заповедта. Тези дани действително към момента на задържането са били достатъчни да посочат вероятната му съпричастност към осъществяване на престъплението. Следва да се приеме, че това са факти или информация, които биха убедили обективния наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъпление. Следователно задържането не може да се счита като необосновано съгласно чл. 5, § 1, б. "c" от Конвенцията.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от найнеобходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал.

2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е опР.но от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е опР.но, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода, при пълно охраняване на правото му на защита.