Определение № 620 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бромак” ЕООД, чрез адв. Л А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 612/04.10.2023 г., постановено по т. д. № 220/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, поправено с Решение № 615/06.10.2023 г., с което е изцяло е потвърдено Решение № 121/30.01.2023 г., постановено по т. д. № 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI1 с-в, с което на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ e възобновил спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ с Решение № 18/04.01.2023 г., постановено по т. д.

№ 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-1 с-в, производството по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД поради привнасяне на разноски от кредитора „Корпоративна търговска банка” АД (н); прекратени са правомощията на органите на управление на дружеството; „Бромак” ЕООД е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелност; постановено е започване на осребряване на имуществото и неговото разпределение; свикано е Първо събрание на кредиторите и е назначен временен синдик, на когото е определено месечно 1 възнаграждение.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че „КТБ” АД (н) се явява надлежно активно процесуално и материално легитимиран правен субект да поиска възобновяване на спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, тъй като той не е кредитор на несъстоятелния длъжник - производството по несъстоятелност е спряно преди да се породи процесуалноправната възможност да се предявяват вземания на кредиторите, а съгласно правната норма, уредена в чл. 632, ал. 2 ТЗ, само кредитор на длъжника може да поиска възобновяване на спряното на това основание производство по несъстоятелността, респ. самият длъжник.

Твърди, че като не е изследвал обстоятелството дали „КТБ” АД (н) в действителност притежава заявените в молбата му по чл. 632, ал. 2 ТЗ парични вземания, респ. като не е допуснал релевираните от несъстоятелния длъжник доказателствени искания за опровергаване твърдяното качество на кредитор на „КТБ” АД (н), апелативният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на обжалваното решение. С правния довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който е оставил без уважение искането на касатора за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на твърдения за преюдициален правен спор по въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността, с което на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Бромак” ЕООД и то е обявено в несъстоятелност, по същество се поддържа правно съждение за вероятна недопустимост на въззивното решение (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК).

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по въпроса за наличие на качеството „кредитор” у лицето, поискало възобновяване на спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, и да изследва 2 към кои момент и на какво основание това лице има качеството на кредитор на длъжника - на основание, което предхожда и е различно от подаването на молбата му за възобновяване с доказателство за внесените от него разноски или на основание молбата му за възобновяване производството по несъстоятелност и внесените с нея разноски, при наличие па изрично възражение, направено от длъжника с неговата жалба пред въззивния съд против решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, за неавтентичност на документа основанието, легитимиращо лицето да иска възобновяване, и следва ли въззивният съд да събере доказателства за твърдяната неавтентичност на този документ?”.

Ответникът по касационната жалба – „КТБ” АД (н), е подал (чрез упълномощения от синдиците процесуален представител) в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която излага подробни правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – „Хидроенергийни проекти” ЕООД (н), не е подал (чрез синдика) в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че настоящото съдебно производство е образувано пред СГС по молба на „Хидроенергийни проекти” ЕООД (н), с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД – поради неплатежоспособност на този търговец. С Решение № 18/04.01.2023 г., постановено по т. д. № 498/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Бромак” ЕООД; определена е началната дата на 3 неплатежоспособността - 31.12.2018 г.; открито е производство по несъстоятелност; търговското дружество-длъжник е обявено в несъстоятелност; наложени са запор и възбрана върху имуществото на „Бромак” ЕООД; постановено е прекратяване на дейността му и производството по делото е спряно, като е указано на кредиторите и на длъжника, че в срок от 1 година от вписване на решението спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3000 лв., необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. С молба с вх. № 7691/27.01.2023 г. на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ „КТБ” АД (н) е поискало производството по несъстоятелност да бъде възобновено, като са изложени твърдения, че банката-молител е носител на описаните в молбата вземания към „Бромак” ЕООД, поради което има интерес от възобновяването, като е представено и платежно нареждане, от което се установява заплащането на определената от съда сума за разноски в размер на 3000 лв. Именно с обжалваното пред апелативния съд първоинстанционно решение съдът по несъстоятелността е счел молбата на „КТБ” АД (н) по чл. 632, ал. 2 ТЗ за основателна, тъй като банката-молител е кредитор на дружеството, който привнася необходимите разноски за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: във фактическия състав на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ са уредени три отделни юридически факта, при проявлението на които спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност може да бъде възобновено – 1) молба на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, която 2) да бъде подадена в 1-годишен срок от вписване на решението за спиране на производството и 3) привнасяне на необходимата сума за заплащане на разноските за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

Апелативният съд е приел, че молбата на „КТБ” АД (н) за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, като от молителя са предплатени определените от съда по несъстоятелност по реда на чл. 629б ТЗ разноски.

Счел е, че молителят обосновава качеството си на кредитор на длъжника по 4 несъстоятелността с вземания, както следва: 1) в размер на 93 139 500 евро; 2) в размер на 23 657 575 лв. и 3) вземане с размер от 45000 щатски долара.

Съдът е изяснил, че пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства, подкрепящи твърдяната от молителя материалноправна легитимация като кредитор на длъжника: Протокол-разписка от 19.06.2014 г., издадена от управителя на „Бромак” ЕООД Иван Стойков, в който е удостоверено, че „Бромак” ЕООД потвърждава задълженията си към „КТБ” АД (н) към 20.06.2014 г. в описания по-горе размер; Протокол за извършена експертиза № 2014/ДОК-58.

При разглеждане на поддържаното във въззивната жалба на длъжника по несъстоятелността оспорване на качеството на „кредитор на несъстоятелността” на „КТБ” АД (н) въззивният съд е счел, че неговата легитимация като кредитор по чл. 632, ал. 2 ТЗ е обусловена от фазата на развитие на производството по несъстоятелност: 1) при подадена от кредитор молба по чл. 625 ТЗ в първата фаза на производството кредитори се явяват ищецът и присъединилите се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ правни субекти, като тяхната процесуална легитимация се определя не от действителното съществуване на вземанията им, а от изложените от тях твърдения за това; 2) след откриване на производството по несъстоятелност, доколкото започва фазата на предявяване и установяване на вземанията, за целите на първото събрание на кредиторите се считат за такива лицата по чл. 669, ал. 2 (отм., бр.

66/2023 г.) ТЗ и 3) след изтичане на сроковете за предявяване на вземанията по общо правило само кредиторите с приети вземания (арг. чл. 673, ал. 2 ТЗ), а по изключение - и кредиторите с предявени, но оспорени вземания (арг. чл.

673, ал. 3 ТЗ). Въз основа на тези правни съображения апелативният съд е изяснил, че преди да са изтекли сроковете за предявяване на вземанията процесуалната легитимация на съответното лице като кредитор се основава не на действителното съществуване на вземанията му, а на неговите фактически и правни твърдения за пораждане на такива вземания, чийто титуляр е той. В този смисъл, когато производството по несъстоятелност е спряно във фаза преди предявяване на вземанията, кредитор по смисъла на чл.

632, ал. 2 ТЗ, който е легитимиран да поиска възобновяването му, е всяко лице, което твърди да притежава вземане срещу несъстоятелния длъжник и предплати необходимите разноски, респ. докаже наличието на имущество. А фактът дали действително това лице притежава твърдяното вземане, подлежи 5 на установяване след възобновяването на производството. За разлика от молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството може да бъде подадена от всеки кредитор по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ - независимо от вида на вземането и неговия размер, т. е. отпада необходимостта от доказване на основание на вземането при предпоставките по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Според въззивната инстанция, за да е допустима молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ, е достатъчно да е налице твърдение от молителя, че се явява кредитор на длъжника с конкретно посочено вземане. Пояснил е, че в това производство съдът не разглежда самото вземане - нито по основание, нито по размер, нито се произнася дали то съществува, а само констатира, че е налице вземане по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ, тъй като производството по чл. 632 от ТЗ не е спорно. В този смисъл, приел е за неоснователен правния довод на въззивника „Бромак” ЕООД, че съдът е следвало да му изпрати молбата на „КТБ” АД (н) за излагане на становище по нея. Като допълнително правно съждение в тази насока апелативният съд е приел, че след възобновяване на производството и при включване в списъка на кредитори с приети вземания може да се подаде възражение срещу него, респ. да се предяви иск по чл. 694 ТЗ.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e22680f6-098c-43eb-8962-2d7489b87c8b