Определение № 2162 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502074 по описа за 2025 година э

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, с която е поискал на основание чл. 248 ГПК съдът да измени Решение № 215/19.02.2026г. в частта за разноските досежно присъдения адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя-ищец В. Б..

С решение № 215/19.02.2026г., постановено по гр.д.№ 2074/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 2979/16.05.2025г., постановено по гр.д. № 5762/2023г. по описа на СГС, ГО, 23 състав в обжалваната му отхвърлителна част до 50 000лв., д.т. и разноските, като вместо това ЗК “Лев инс” АД, ЕИК 121130788, е осъден да плати на В. Д.

Б., сумата от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/ с еврова равностойност 25 641.02 евро /двадесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и едно евра/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.06.2020г., около 09:10 ч., в гр. София, на бул. „Боян Магесник“, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. „Велчо Атанасов“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 531.25 лв.

/петстотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция .

В останалата обжалвана отхвърлителна част решението е потвърдено.

Съобщението за това решение е било връчено на молителя на 04.03.2026г.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 26.03.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния 1 срок за обжалване на същото.

Молителят ЗК “Лев инс” АД,изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия. В случай, че адвокатското възнаграждение е определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 г. ВАдвС, счита, че присъденият размер е недължим, поради неприложимостта на тази наредба поради установената от чл.633 ГПК, задължителна сила на решение по дело С - 438/22 на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване. С Определение №1810/2023г., постановено по ч.т.д. №2046/2023г., Върховен касационен съд посочва, че „Ясно в нормата на чл. 36, ал.2, изр. 2, вр. ал. 1 (като се изключи препращането към минимални размери, определяни от ВАдС) от ЗАдв. е дефинирано, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.“, което съответства на насоките, установени от Тълкувателно решение №6/2012г. по ТД 6/2012г. на ОСГТК, където се посочва, че „Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита, и фактическата и правна сложност на делото. Съгласно задължителната практика, единствен критерий, който следва да се съблюдава в случай, че е направено искане за присъджане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, е фактическата и правна сложност на спора пред съответнатат инстанция, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, както и дали е налице задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси, което от своя страна определя сложност в по-ниска степен. Намира, че адвокатското възнаграждение не е определено въз основа на посочения в задължителната практика аналитичен подход, а върху прогласената за неприложима Наредба №1 МРАВ, поради което същото е неправилно. Моли за намаляване размера на присъденото адв.възнаграждение до 3000 лв.

Ответницата по молбата не изразява становище в писмен вид.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

С решение № 2979/16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2023 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от В. Д. Б. срещу ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.06.2020г., около 09:10 ч., в гр. София, на бул. „Боян Магесник“, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. „Велчо Атанасов“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.10.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

2

Със същото решение В. Д. Б. е осъдена да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, сумата от 1200лв. разноски по делото на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.

САС призова вещото лице Д., който вече е депозирал своето заключение пред първа инстанция, но е разпитан в отсъствието на адв.Б.. Затова същият бе преразпитан пред въззивна инстанция. Същият потвърди, че ударът е настъпил извън обозначената пешеходна пътека, но както поясни вещото лице в о.с.з. пешеходката е скосила диагонално, за да мине по пешеходната пътека. Реално ако бе на самата пешеходна пътека това още повече би допринесло за силата на удара, тъй като тогава тя би се намирала още по-близо до т.а. т.е. опасната зона би била още по-малка. Видно от определеното място на удара същият е настъпил на около 4,60 метра след края на пешеходната пътека, считано по посоката на огледа, посоката на движение на товарния автомобил. От определената траектория на движение на пешеходката и скицата на местопроизшествието е видно, че пострадалата е имала възможност да възприеме автомобила и да преустанови движението си върху пътната маркировка „М15“, да пропусне преминаването на автомобила, след което да продължи пресичането си. В материалите по делото са приложени схеми на организация на движението в процесното кръстовище и циклограми на светофарната уредба. От прегледа на циклограмата е видно, че в нито един момент няма подаване едновременно на зелен сигнал по направленията на движение на автомобила и пешеходката. Затова действително същественият въпрос имащ генерално значение за изхода на спора е кой от участниците в произшествието е преминал на зелен светлинен сигнал на светофара, регулиращ движението му, респ. кой е преминал на червен светофар. В случая водачът на т.а. е приближавал кръстовище, маркирано с пешеходна пътека и регулирано от светофарна уредба, т.е. на предназначено за пресичане на пешеходци място, което обстоятелство също го задължава да предвиди възможност от създаване на опасна ситуация като настоящата, при която ще се наложи да намали скоростта или спре аварийно. Видно от допълнителната САТЕ, при скорост до 38 км/ч водачът е могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране, независимо какъв е бил сигнала на светофара и при максимално допустимата скорост от 40 км/ч.

Отделно от това в близост се намират и спирки на градски транспорт, на които се намират много пешеходци. Следва да бъде съобразен факта, че водачът на л.а. е професионален шофьор, което предполага по-високи от обичайните умения и реакции, каквито очевидно той не притежава.

Затова и САС отмени частично решението в обжалваната му отхвърлителна част до 50 000 лв./като съобрази обема на причинените вреди/ и го потвърди в останалата част за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. Съответно бяха присъдени разноски, като при обжалваем интерес от 80 000 лв., жалбата е частично основателна до 50 000 лв. В полза на адв.Б. е дължимо адв.възнаграждение за всяка инстанция в размер на по 4650 лв. без ДДС или по 5580 лв. с вкл.ДДС по чл.38 ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство.

Няма ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС. Затова е присъдена сумата от по 4650 лв. без ДДС /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/ или общо 9300 лв./девет хиляди и триста лева/ т.е. 4769.23 евро дължимо адв.възнаграждение за всяка инстанция с 3 оглед уважената част от иска, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

Изложените от съда мотиви са във връзка с решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т. д.

№ 1908 / 2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т. д. № 1990 / 2023 г. на ВКС, II Т.О. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК).

При съобразяване гореизложеното съдът намира, че молбата е основателна и като такава същата следва да бъде уважена, тъй като е проведено само едно съдебно заседание пред въззивна инстанция, няма направени доказателствени искания от страна на адв.Б. /въпреки наведените оплаквания в жалбата/, няма писмена защита, нито отговор на депозираната молба по реда на чл.248 ГПК. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност.

Ето защо намира, че определеният размер на адв.хонорар по реда на чл.7 ал.2 Наредбата следва да се намали от 4650 лв. без ДДС на 3000 лв. без ДДС за всяка от инстанциите.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ИЗМЕНЯ решение № 215/19.02.2026г., постановено по гр.д.№ 2074/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, В ЧАСТТА за разноските, присъдени в полза на адв.Б. по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като

ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Т. П. Б. от АКПловдив, гр.Пловдив, бул.Марица № 93, сумата от по 3000 лв. без ДДС /три хиляди лева/ дължимо адв.възнаграждение за всяка инстанция с оглед уважената част от иска, на осн. чл.

38, ал.2 ЗА или общо 6000 лв./шест хиляди лева/ вместо първоначално посочените по 4650 лв. без ДДС за всяка инстанция или общо 9300 лв./девет хиляди и триста лева/ Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с частна въззивна жалба.