Решение № 453 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503735 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 264091/21.06.2021 г. по гр.д. № 13954/2016 г. на СГС, I-11 състав е осъден Б. И. М. да заплати на П. В. И.. на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. в следния деликт, извършен от М. на 15.06.2016 г.около 17.40 ч. чрез нанасяне на удари с глава и ръка в областта на лицето, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, с което му причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на горната челюст, довело до затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, както и черепно-мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо с постоянен характер, както и лабиринтна дисфункция – левостранна хипофункция, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата 33 лева – имуществени вреди за разходи за подготовка на медицински документи, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева, а иска за имуществени вреди до пълния му предявен размер от 90 лева.

Въззивни жалби са подали и двете страни.

Ищецът е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно неимуществените вреди. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и несъобразено с материалноправните норми.

Присъден е необосновано занижен размер на обезщетението при несъобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Напълно необосновано бил приет и съпричинителен елемент, доколкото по делото нямало никакви данни за такъв. По отношение на съпричиняването нямало и своевременно наведено възражение от ответника. Съдът сляпо възприел посоченото в присъдата срещу ответника и приетото там превишаване 1 пределите на неизбежна отбрана без самостоятелно да обсъди фактите. Ако въобще била налице неизбежна отбрана, то тя касаела отблъскване на В., а не на П.И..

Погрешно било прието противоправно поведение на ищеца, заедно с неговия син, който нападнал ответника. При определяне на обезщетението съдът посочил факти и обстоятелства, които взема предвид, но не посочил как ги оценява. Не били съобразени и броя и тежестта на уврежданията на ищеца. Съдът не взел предвид и подробното медицинско обяснение за случващото се със слуха на ищеца. Не били обследвани и понесените травматични последствия от ищеца. Не изяснил и дали и как П.И. е създал предпоставките за неизбежна отбрана, резултат на всичко това било определено занижено обезщетение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да му бъде присъдено допълнително обезщетение до размер на 30 000 лева.

Ответникът Б. И. М. не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева. Счита, че в тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и справедливостта при определяне на обезщетения.

Съдът правилно определил, че са настъпили вреди, но съществено завишил обезщетението. Не било взето предвид заключението на д-р М. и съдът присъдил необосновано обезщетение за „загуба на слух“. Не била преценена правилно и тежестта на увредите. Душевните преживявания на ищеца не били правилно преценени и преценката не съответствала на доказателствата. Жалбоподателят моли решението в обжалваната част да бъде отменено и присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.

Ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът П. В. И.. е твърдял в исковата си молба че на 15.06.2016 г. около 18,00 ч. задно със сина си В. И. били на улицата пред дома си, когато от улицата в горния й край чули силен звук, а в последствие видели как пикап „Тойота“ притиска към дерето колата на техния приятел Венелин Филипов и приближава към тях с бърза скорост.

Когато колата минала покрай тях синът му казал на водача да кара по-бавно, че по пътя има деца, в следствие на което водачът спрял и силно афектиран се насочил към сина му и му нанесъл удари в лицето като викал, че ще го убие. Ищецът е твърдял, че когато нападателят се докопал до металната тръба, която била в ръцете на сина му, той се уплашил и се притекъл на помощ на сина си, като ответникът започнал да крещи, че ще ги избие, че има пари и ще ги плати всички, както и нанесъл два-три удара с глава и юмрук в лицето (челюстта и скулата). Сочил е, че от нанесените от ответника удари получил фрактура на лявата ябълчна кост, контузия и хеморагия на долния клепач в ляво и лява ябълчна област, хеморагия на лява очна ябълка, мозъчно сътресение и 2 фрактура на горна челюст, като се наложило и извършването на оперативно лечение.

Сочи, че възстановителният период бил съпроводен със силни болки и страдания, като от мозъчното сътресение имал постоянно главоболие, както и безсъние, изпитвал сериозни затруднения в храненето, не виждал от кръвоизлива под лявото око и скула, виждал двойни образи и губел преценка за разстояние, което наложило на прегледи да бъде придружаван от съпругата и сина си. Сочи, че събитието се отразило негативно на мислите му, имал постоянен страх за своя живот и този на близките си, често сънувал случващото се. Сочи, че болките и страданията, в т.ч. и психическите такива продължават и към момента на подаване на исковата молба, като на 04.10.2016 г. здравето му рязко се влошило, имал световъртеж, гадене, сърцебиене и потърсил медицинска помощ, при която било установено намаление в слуха в двете уши, тежест и шум повече в лявото ухо, силен световъртеж предимно от връщателен тип с движение на предметите в хоризонталната плоскост, чувство за потъване, придружено с гадене, повръщане, сърцебиене и загуба на равновесие, като счита че същите са в следствие от нанесения му от ответника побой. По-късно, след образуването на досъдебно производство било установено, че нападателят е Б. И. М.. Ищецът е претендирал от ответника Б. И. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, както и сумата от 99 лева – разходи за лечение.

Ответникът Б. И. М. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК. По-късно в първото открито съдебно заседание е оспорвал исковете.

Оспорвал е да е налице негово противоправно поведение като е твърдял, че той е бил нападнат от ищеца и неговия син и се е отбранявал срещу това нападение. Оспорвал е и размера на исковете.

Предявен е иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен този иск следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция.

В случая не е спорно, а и се установява от представената по делото влязла в сила осъдителна присъда по н.о.х.д. № 659/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав (влязла в сила на 16.07.2020 г. според служебно направената справка в деловодната електронна система на СГС и след потвърдителна присъда по внохд № 40/020 г. на СГС, 2-ри въззивен състав), че Б. И. М. е признат за виновен за това, че на 15.06.2016 г. около 17.40 ч. в гр. София, в.з. Драгалевци, чрез нанасяне на удари с глава и ръка в областта на лицето, причинил две средни телесни повреди на П. В. И.., изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно – за срок от 30 дни, затруднение на дъвченето и говореното, както и черепно мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо, представляващо постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и чрез нанасяне на удари в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на В. П.

П. И., като деянията са извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана – престъпление по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 130 НК.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, съгласно чл. 300 ГПК. Доколкото противоправният резултат в случая е съставомерен, то присъдата обвързва гражданския съд и по отношение приетите с нея травми, настъпили в причинна връзка с изпълнителното деяние на посоченото в присъдата престъпление. Настоящият съдебен състав е обвързан от посочената присъда доколкото ищецът претендира 3 обезщетение от същото деяние, включително за болките и страданията от посочените в присъдата травми, поради което следва да се приеме за установено с влязлата в сила присъда, че в следствие противоправно нанесени на 15.06.2016 г. удари с глава и ръка в областта на лицето, Б.М. виновно е причинил две средни телесни повреди на П. В. И.., изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно – за срок от 30 дни, затруднение на дъвченето и говореното, както и черепно мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо, с което се покрива фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Към доказателствата по делото са приети медицинските документи, съставени след приема на П.И. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на . От тях е видно, че след приема му в болницата П.И. е прегледан от различни специалисти. Така д-р А., неврохирург е установил, че пациентът е в съзнание и адекватен. Оплаква се от главоболие и гадене. Двукратно повърнал. Вписано е заключение за наличие на комоцио церебри (мозъчно сътресение).

При консултацията с офталмолога д-р Н., тя е установила оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око и кръвоизлив в ляво око

Установява се от епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, че на 16.06. 2016 г. ищецът е постъпил в болницата и е изписан на 20.06.2016 г., където е бил за лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости, като му е извършено оперативно лечение на фрактура на зигоматична кост в ляво и е изписан за домашно лечение с обезболяващи.

Установява се от епикриза, изадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, че на 04.10.2016 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД по спешност, с оплаквания за бурен световъртеж, чувство на потъване, повръщане, сърцебиене, загуба на равновесие, както и че съобщава за леко намален слух на двете уши по-силно в ляво, като след проведена диагностика и лечение е изписан с диагноза лабиринтна дисфункция-левостранна хипофункция в стадий на субкомпенсация.

От представените болнични листа към исковата молба се установява, че ищецът е бил във временна неработоспособност в периода 16.06.2016 г. – 18.09.2016 г., поради счупването на костите на скулите и горната челюст, както и в периода 04.10 21.10.2016 г., поради лабиринтна дисфункция – левостранна хипофункция в стадий на субкомпенсация.