Решение № 74 от 11.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ловеч, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500536 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК

Производството е образувано по жалба с вх.№ 5448/29.09.2022г. от длъжника И. Ф. И., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. „Лайка“ № 31, ет.3, ап.6 против Постановление за разпределение на постъпили суми от 13.09.2022г.

(л.296 от изпълнителното дело (ИД)), съставено от ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 от КЧСИ по изп.д. № 20197560400248 по описа на същия ЧСИ.

В жалбата се излагат доводи, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно: игнорирана била разпоредбата на чл. 500 ГПК – продажба на съсобствен имот; съдебният изпълнител не е уведомил съпругата – недлъжник за насоченото изпълнение срещу имота по чл.503 ГПК; не е приложена разпоредбата на чл.504 ГПК за изплащане на половината от постъпилата сума от проданта за съпруга – недлъжник. Моли съда да отмени изготвената разпределение като приложи разпоредбата на чл.504 ГПК. Като доказателство е приложено заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак.

В срока по чл.276 ГПК взискателят „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД 1 е подала становище като счита, че е спазен реда по чл.136, т.3 ЗЗД за спазената привилегия. Счита за недопустимо при обжалване на разпределението да се обжалват действия, които не са свързани с реда на привилегиите – неуведомяване на съпруга недлъжник. Счита, че този съпруг има самостоятелни права, съгласно чл.502 и чл.503 ГПК, поради което има самостоятелно право на жалба, а не чрез съпруга си – длъжник. Излага твърдения, че през 2008г. жалбоподателят е купил апартамент със средства, отпуснати с банков заем, поради което на основание чл.60, ал.4 ЗКИ, банката има право на законна ипотека от имота и право на предпочтително удовлетворение от парите, събрани от публичната продан. Посочва, че съпружеската имуществена общност (СИО) се прекратява с насочване на изпълнение по реда на глава 44 ГПК. Сочи, че вътрешните отношения между съпрузите – кой колко е платил е въпрос на самостоятелни искове по СК, ЗС и ЗЗД, и не засягат правото на ипотекарния кредитор. Претендира разноски в размер на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК Изготвено е писмено становище на ЧСИ. Твърди, че предявеното разпределение е правилно и законосъобразно и в съответствие с хипотезата на чл.136 ЗЗД, съпругата - недлъжник е надлежно уведомена за всяка изпълнително действие, както и за разпределението. Сочи, че съпругата – недлъжник не предявява никакви претенции, а жалбоподателят излиза извън пределите на чл.435 ГПК като предявява оплаквания във връзка с уведомяването на съпругата си. Посочва, че дали съпругата е длъжник на кредитора банка или не, не е от неговите компетентности, тъй като става въпрос за материално право, а законната ипотека била за цялата част от имота, а не за идеална част. Счита жалбата за частично процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, но за пълно неоснователна.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на ЧСИ, становището на взискателя, както и материалите по изпълнителното дело, установи следното:

По редовността на жалбата

Сезиран е местно и родово компетентен съд по чл.463, ал.1 ГПК, а именно ОС - Ловеч.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – длъжник И. Ф.

2

И., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. „Лайка“ № 31, ет.3, ап.6.

Длъжникът е разбрал за извършеното изпълнително действие на 26.09.2022г., когато ЧСИ е предявил разпределението ( л.295 от делото).

Срокът за обжалване, съгласно чл.462, ал. 2 ГПК е тридневен и изтича на 29.09.2022г. Жалбата е подадена на 29.09.2022г., поради което същата е в преклузивния срок.

Приложен е документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч. Ето защо жалбата е редовна.

По допустимостта на жалбата

В процесния случай се обжалва разпределението на сумата по чл.463 ГПК, поради което жалбата е допустима за обжалване на това действие.

Настоящият съд приема, че жалбата, подадена от съпруга – длъжник И. Ф. И. срещу изготвеното разпределение, на основание, че съпругът – недлъжник не е получил сумата от разпределението, защитава чужди интереси, поради което не следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 147/29.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 82/2023г., Апелативен съд – Велико Търново е приел, че процесната жалба, подадена от съпруга – длъжник И. Ф. И. срещу изготвеното разпределение, на основание, че съпругът – недлъжник не е получил сумата от разпределението, е допустима.

Ето защо настоящият съд следва да я разгледа по същество.

По правилността на разпределението (от фактическа и правна страна)

Разпределението е обжалвано само заради това, че съпруга-недлъжник не е получил неговата една втора идеална част, респективно, че сумата, предмет на разпределение не е цялата, а половината от цената на продажбата.

С оглед диспозитивното начало, настоящият състав е обвързан само с посоченият порок, а именно, че сумата, която трябва да се разпредели е помалка и може да измени разпределението, дори и в необжалваната част само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Когато уважаването на жалбата води до промяна на признати с разпределението привилегии, това води по необходимост до промяна на разпределението в следващите редове.

В този смисъл е ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на ОСГТК на 3

ВКС.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак (л.4 от ИД) и справка в НБД (л.25 от ИД) се установи, че длъжникът И. Ф. И. и съпругът – недлъжник А.Й. БОЕВА (И.А) са сключили граждански брак на 05.11.1989г. Съгласно чл. 19 от отм. СК 1985г. съществува оборима презумпция, че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. По делото липсват доказателства за прекратяване на брака и за избиран режим на разделност или брачен договор за имуществените отношения, съгласно чл.27, ал.1-3 СК.

Следователно всичко, което е придобито от И. Ф. И. е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

Между длъжникът, взискателят и ЧСИ не е спорно, че И. Ф. И. е придобил на 22.08.2008 г. жилище АПАРТАМЕНТ № 3 в гр. Плевен, ул.

„Вихър“ № 8 ведно с прилежащите към него части (л.154-155 от ИД).

Не е спорно между страните, че апартаментът е купен с помощта на банков заем от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, предоставен на купувача И. Ф. И. с цел именно закупуване на процесното жилище (л.4 от ИД). По делото липсват доказателства дали кредитът е теглен с цел задоволяване на семейно-жилищни нужди, поради което не е налице законовата презумпция, че задължението по кредита е задължение на двамата съпрузи за задоволяване на нуждите на семейството, на основание чл.36 СК. Следователно тегленият кредит е лично задължение на съпруга И. Ф. И. и същият следва да върне пълната сума по кредита. Съпругът - длъжник И. Ф. И. и съпругът – недлъжник А.Й. БОЕВА (И.А) не отговарят солидарно за поетия дълг.

На основание чл.60, ал.4 ЗКИ банката има право на законна ипотека, поради което същата е вписала в своя полза законна ипотека върху жилището на 22.08.2008г. (л. 6-7 от ИД). Ипотеката била подновена на 17.02.2018г. (л.

8-9 от ИД), чиито срок на основание чл.172 ЗЗД изтича на 17.02.2028г.

Не е спорно между страните, че на 05.04.2019г. е образувано изпълнително дело № 20197560400248 по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756, по молба от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу И. Ф. И., въз основа на издаден ИЛ по чл.417 ГПК, по получения банков заем за закупуване на жилището (л.1-2 от ИД).

4

Не е спорно между страните, а и от представените по изпълнителното дело материали се установи, че е насочен изпълнителен способ – публична продан върху процесното жилище, което съгласно протокол за обявяване на купувач, е възложено на трето лице Богдана Живкова Дунева (л.226-228 от ИД).

Съгласно чл.27, ал.4 СК – СИО се прекратява с изпълнение, насочено върху вещ в режим на СИО по реда на глава 44 ГПК. Следователно още с налагането на възбрана, осъществяването на публичната продан на процесното жилище, съпружеската имуществена общност досежно процесният апартамент, е прекратена и от особена бездялова съсобственост се е превърнала в обикновена дялова собственост, в която съпругът-длъжник И. Ф. И. има една втора (1/2) идеална част от жилището, а съпругата му А.Й.

И.А също една втора (1/2) идеална част от жилището. Следователно от този момент всяко едно от лицата има свой собствени права в размер на една втора (1/2) идеална част от обекта.

От този момент всеки един от съсобствениците има правото да получи по една втора идеална част от парите, получени чрез продажба на публичната продан. Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи, че от продажбата на процесния апартамент са получени 102 362 лева (л.254-255 от ИД).

След като кредитът е получен от И. Ф. И. за закупуване на апартамент и след като няма доказателства това да е семейно жилище, то няма основание да се прилага презумпцията на чл.36 СК, поради което дългът е поет за задоволяване на лични нужди, който длъжник по него И. Ф. И. следва да върне сумата на кредитодателя „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Съгласно чл. 500 ГПК при продажба на съсобствено вещ за дълг на някои от съсобствениците, вещта се продава само за съответната идеална част. Имотът може да бъде продаден изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това. Безспорно е между страните, че вещта е продадена цялата. По делото липсват доказателства съпругът – недлъжник да се е съгласил, както и че същата не е уведомена за насочване на изпълнението върху апартамента, който е СИО. В този смисъл ЧСИ неправилно е приложил закона на чл.500 ГПК и чл.503 ГПК, но срещу тези действия липсват жалби от страна на съпруга – недлъжник А.Й. И.А в хода на изпълнителното дело, а освен това те 5 не са предмет на обжалване и изследване в производството по чл.463 ГПК. В този смисъл възраженията на жалбоподателя длъжник И. Ф. И. са неоснователни.

Не е спорно между страните, че постъпилата от публичната продан сума е 102 362 лева. На основание чл.504 ГПК от една само една втора от нея следва да се разпредели, тъй като е вследствие от продажба на имущество на длъжника. Другата една втора, а именно 51 181 лева следва да бъде заделена за изплащане на съпруга-недлъжник А.Й. И.А. В процесния случай ЧСИ неправилно е приложил закона като е разпределил цялата сума от публичната продан за погасяване дължа на длъжника, а е следвало да я задели на две равни части, като едната част да я разпредели, а другата да я изплати на съпруга – недлъжник. В този смисъл изготвеното от ЧСИ разпределение е незаконосъобразно, тъй като предмет на разпределение е следвало да бъде не сумата от 102 362 лева, а 51 181 лева. Въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде изготвено ново разпределение.

По същността на разпределението

Постъпилата сума от изпълнение върху вещите на длъжника е в размер на 51 181 лева, която сума следва да бъде разпределена, съгласно чл.460 ЗЗД, като най-напред се отделят суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение (чл.136 ЗЗД), а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Първи ред вземания (чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД ) са вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение са вземания за разноските по обезпечението и принудителното изпълнение, както и за искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В този част разпределението не е обжалвано, поради което разноски по изпълнението в полза на взискателя са в размер на 777.00 лева, както следва: 300.00 лева, представляващи депозит за вещо лице и 477 лева, представляващи такси и разноски по изпълнителното производство. Към първи ред са разноските по изпълнението, а именно вземанията на ЧСИ по делото. В този част разпределението също не е жалено, поради което следва да останат разноските в размер на 285 лева, представляващи такси към ЧСИ на основание т.4,5,9,10 от ТТР към ЗЧСИ, 10 лева, представляващи неплатени 6 разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ. С оглед даденото в ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС, съдът служебно следва да измени разноските по изпълнението, начислени на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, т.нар. пропорционална такса, тъй като уважаването на жалбата в процесния случай на база по-малко получена сума за разпределение, води и до промяна на размера на дължимата пропорционална такса. Получената сума от изпълнението върху имущество на длъжника е 51 181 лева, поради което тя се определя на основание т.26, б. „д“ от ТТР към ЗЧСИ, а именно 3220 лева + 4 % за горницата над 50 000 лева. В случая горницата над 50 000 лева е 1 181 лева, които 4 % са 47.24 лева. Така общата дължима такса по т.26 от Тарифата е 3 267.24 лева (3220 + 47.24). следователно разноските дължими към ЧСИ, на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са в размер на 3 562.24 лева (285 + 10 + 3 267.24). В този смисъл от получената сума в размер на 51 181 лева, следва да се разпределят на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД следните суми: