Решение № 46 от 20.03.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Попово, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100387 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът- „****” ЕООД, гр. С., чрез ю.к. Б. Д. Т., твърди, че на 12.06.2019г, ответника сключил Договор за потребителски кредит № 325615 със „***“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да я върне на 6 вноски, в срок до 12.12.2019г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. „***“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за паричен заем на цесионера „****“ ЕООД. Вземането било индидуализирано в Приложение № 1, към договора

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента, станало чрез имейл. В случай, че се приеме, че уведомяването на ответника не било извършено надлежно, то към ИМ било приложено уведомление за извършената цесия, която следвало да се приеме, че бил надлежно уведомен.

1

Поради неплащане на задълженията ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н. Д. К., въз снова на което било образуваното ч.гр.д. № 606/2024г. по описа на ПпРС. По това дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 1000.00лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 325615 сключен на 12.06.2019г. със „***“ ООД; 151.56лв. – договорна лихва за периода от 12.06.2019г. до 12.12.2019г.; 239.76 лв. – лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 02.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.08.2024г.), до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№606/2024г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника Н. Д. К. -адв.Г.Д. от ТАК, в който оспорва предявения иск кат неоснователен и недоказан.

На първо място счита, че не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.

На второ място, договорът бил недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. В конкретния случай ГПР не отговаряло на законовите изисквания, защото било посочено единствено, че той бил във фиксиран размер от 49,11 %, а пък лихвата била 40,05%,, като така не ставало ясно какво представлявала разликата между горните проценти и кои разходи покривала. Всичко това поставяло потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи, и договора бил недействителен, поради неспазено изискване на посоченото основание.

На следващо място твърди, че в договора макар да била записана общата дължима сума в чл. 3.9. тя не била коректно посочена, тъй като не включвала допълнителното плащане, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 3.10, предвиждаща такса за експресно разглеждане. Тази клауза заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по облигационното отношение.

В чл. 31 от ОУ на договора било записано, че това била незадължителна услуга, която не е условие за сключване на кредита, а можела да бъде избрана от заемателя по негово желание. Кредиторът обаче не представял писмени доказателства, от които да било видно, че действително потребителят избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не ставало и ясно дали клиентът имал право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 3.10 от договора било посочено, че таксата за това бързо разглеждане била във фиксиран размер- около 1/3 от размера на получения заем. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Счита още, че тази клауза имала и неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и че същата противоречала на нормата на чл. 10а от ЗПК.

С предвиждането на тази такса се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото тя не била включена в ГПР. Според договора за кредит ГПР бил 49,11%, но това не бил размера на действителните разходи за длъжника, защото сумата била без тази за възнаграждението за таксата за експресно разглеждане, а с включването и на тази такса 2 кредитът щял да оскъпи допълнително- до 396.74 %. Затова и тази клауза била нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Във връзка с изложените подробни доводи, счита договора за недействителен, а предявения иск за неоснователен, и като такъв моли съда да го отхвърли.

Редовно призован за с.з. се явява особения представител на ответника, който поддържа депозирания от него отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 606/2024г. по описа на ПпРС, по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №323/22.11.2024г. за заплащане на следните суми:

1000.00лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 325615, сключен на 12.06.2019г. със „***“ ООД; 151.56лв. – договорна лихва за периода от 12.06.2019г. до 12.12.2019г.; 239.76 лв. – лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 02.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.08.2024г.), до окончателното изплащане на задължението.

В тази връзка след връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

По посоченото ч.гр.дело №606/2024г. е постановено и Разпореждане №517/22.11.2024г., с което е отхвърлено заявлението от кредитора-ищец в настоящото производство против ответника, в частта, с която се е претендирала сумата от 673.95лв. за такси, както и за сумата от 678.44лв. за неустойка. Така постановеното разпореждане не е обжалвано от заявителя, и същото е влязло в закона сила.

По настоящото дело е представен Договор за паричен заем *** №325615, между „***“ ООД и Н. Д. К., по силата на което дружеството предоставило на ответника парична сума в размер на 1000 лева, при годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 47,62 %. Заемът е следвало да бъде погасен на 6 месечни вноски. Видно от договора общата дължима сума по него е в размер на 1151.56лв., с дата на първо плащане 12.07.2019г. и дата на последно плащане-12.12.2019г. тъй като в представения договор липсват подписи както на заемодател, така и на заемополучател, са представени извадки от лот файл по посочения договор, от който се установява, че този договор е подписан по електронен път, на 12.06.2019г. Приложена е разписка за извършено плащане, на 12.06.2019г., от ищеца, към Изи пей, в полза на Н. К., за сумата от 1000.00лв.

Към договора са представени ОУ на „***“ ООД за заеми „***“, в сила от 08.03.2019г., както и Тарифа за таксите и разходите събирани от дружеството.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „***“ ООД (цедент) и „****“ ЕООД (цесионер), от който се установява, че цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с вземания, описани в Анекс 1, а цесионера купува и приема прехвърлените вземания, описани в Приложение 1, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора.

От приложеното по делото пълномощно се установява, че „***“ ООД е упълномощило „****“ ЕООД, да уведомява длъжниците посочени в Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 21.07.2021г., съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

По делото не е приложено уведомление до ответника за извършената цесия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 3 изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните съображения:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; валидно сключен договор за заем с цедента; че същия е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по договора, в т.ч. е предал и сумата предмет на договора; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилата изискуемост на кредита; забавата на длъжника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.

От събраните по делото доказателства се установи, че сключеният между „***“ ООД и Н. Д. К. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, включен в самия договор, възнаградителна лихва, ГПР и др. Т.е. договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства, съгл. чл. 3 от ЗКИ.

Безспорно се установява, че договорът е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПУФР). Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт.