Решение № 56 от 16.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Провадия, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. Г.А като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101544 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Г., ЕГН ********** с адрес **** срещу П. С. Д., ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес ****, за делба на следния имот: ПИ с идентификатор № **** по КККР на ****, одобрени със заповед № РД-300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в ****, местност „****“, с площ от 8000кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, основан на твърдения за възникване на съсобствеността- 1/2ид.ч. за ищеца по договор за дарение от 2009г. и 1/2ид.ч. за ответниците в режим на СИО по договор за замяна от 2014г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата и уточняваща я молба:

С договор за дарение по НА № 59/28.12.2009г. В. Г. В., Г. П. Н. и Н. П. Н. са дарили на ищеца 1/2ид.ч. от процесния имот. Останалата 1/2ид.ч. от него момент е била собствена на дружеството ****, което с договор за замяна по НА № 172/27.06.2014г., я е прехвърлило на ответниците по време на брака им.

Доколкото се сочи имотът да се ползва еднолично от ответниците отправя се покана до тях за заплащане на обезщетение, вкл. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка се твърди, че ищецът е лишен от възможността да ползва имота и да получава дължимата му се рента, защото за периода 01.10.2018г. – 01.10.2030г. имало действащ сключен от ответниците 1 договор за аренда с **** и „****, като имотът понастоящем се ползвал от последното дружество. Този факт е препятствал вписването на сключен от ищеца договор за аренда на имота и възможността му да получава арендно плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Първо искът се оспорва като недопустим, защото ищецът не притежавал сочените права в имота. Придобивното основание на ищеца- договорът за дарение от 2009г. се оспорва като нищожен, с аргументи че с договор за дарение по НА 145/2005г. праводателите му- Н. Н., и Г. Н. вече са се били разпоредили в полза на **** с притежаваните от тях права.

Искането за присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК се оспорва като неоснователно. Твърди се, че ищецът никога не е търсил контакт с тях за доброволно извършване на делба, както и че никога не се е интересувал за имота си и не се е грижил за него, след изтичане срока на сключения от него договор за аренда с **** на 01.10.2017г.

Твърдят, че за имота има сключен договор за аренда с **** от 03.02.2016г. с уговорено рентно плащане от 17лева/дка. На 20.02.2018г. имотът е преарендуван от **** на „****. Оспорват да са получавали пълния размер на арендната цена като твърдят, че им е плащана през всичките години единствено припадащата им се рента за 1/2ид.ч. от имота.

Ищецът е имал знание кой е арендаторът и възможност да контактуват с него. За стопанските 2022/2023, 2023/2024 и 2024/2025г. се сочи арендното плащане да е било средно 39лева/дка, а за 2025/2026г. 40лева/дка. Затова и считат исканият размер на обезщетението да е завишен, вкл. като искан на месечна база, вместо на годишна.

Искането е за отхвърляне иска за делба, както и на искането за присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си молба.

Ответната страна поддържа отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.

Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Ищецът конкретно дължи доказване на твърденията си, че с договор за дарение по НА № 59/2009г. е придобил сочения обем права в имота, както и че праводателите му са били собственици на така прехвърления му обем права. Касателно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК- че ответникът е сключил договор за аренда на имота, размер на получавана по него арендна цена, както и че същата е получавана изцяло от ответника. Ответниците дължат доказване на фактите, че с договор за замяна по НА № 172/2014г. са придобили сочения обем права в имота.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

2

С договор за дарение по НА № 166, том ІХ, рег. № 5789, дело № 1654/16.12.2005г. на нотариус рег. № **** на НК, Г. П. Н. и Н. П. Н. даряват на **** 1/2ид.ч. от процесния имот № **** по КККР, находящ се в землището на ****, м- ст ****, цялото с площ от 8000кв.м. При изповядване на сделката са представени решение на ПК **** № 91/14.06.1999г. и удостоверения за наследници.

С договор за дарение по НА № 59, том VІ, рег. № 9256, дело № 985/28.12.2009г. на нотариус рег. № ** на НК, В. Г. В., Г. П. Н. и Н. П. Н., даряват на ищеца 1/2ид.ч. от процесния имот № **** по КККР, находящ се в землището на ****, м- ст ****, цялото с площ от 8000кв.м. При изповядване на сделката са представени решение на ПК **** № 91/14.06.1999г. и удостоверения за наследници.

С договор за замяна по НА № 172, том ІІІ, рег. № 3584, дело № 544/27.06.2014г. на нотариус рег. № ** на НК, ****, съгласно т. 97 от акта, прехвърля собствеността върху 1/2ид.ч. от имот № **** по КККР, находящ се в землището на ****, м-ст ****, цялото с площ от 8000кв.м. на ответниците по време на брака им сключен 2005г. При изповядване на сделката е представен НА № 166/16.12.2005г.

Между страните е нямало спор по факта, че процесният имот е имал наследствен характер- възстановен с решение на ПК **** № 91/14.06.1999г. на наследниците на Г. В. Д., видно и от записа в КР. Съгласно представеното удостоверение за наследници, Г. В. Д. е починал на 20.05.1981г. Оставил е лица призовани към наследяване съпруга- Н. Д.а, поч.

1984г. и деца- И. Г. А. и В. Г. В., дяловете на които са равни /чл. 5, ал. 1 ЗН/, т.е по 1/2ид.ч.

След смъртта на И. А., поч. на 03.05.2002г. притежаваната от нея 1/2ид.ч. е наследена от дъщерите й Н. П. Н. и Г. П. Н., т.е по 1/4ид.ч. за всяка.

В. Г. В. е поч. на 05.10.2010г.

Горното ще рече, че с договора за дарение по НА № 166 от 16.12.2005г. на нотариус рег. № **на НК, Г. П. Н. и Н. П. Н. са се разпоредили с притежаваната от тях общо 1/2ид.ч. от имота, поради което и вещно- прехвърлителния ефект на последващо сключения от тях договор за дарение по НА № 59/28.12.2009г. следва да се отрече, защото касае разпореждане с права, които те вече не са притежавали. Сделката обаче е валидно породила последици касателно разпореждането извършено от В. Г. В. с притежаваната от него 1/2ид.ч. от имота в полза на ищеца. Затова, ако и валидността на разпореждането с права от Г. П. Н. и Н. П. Н. да се отрече, то не го опорочава относно частта на разпореждането от В. Г. В..

В заключение, с договора за дарение от 28.12.2009г. ищецът е придобил частта на В.В. от наследството на Г. Д. възлизаща на 1/2ид.ч.

Ответниците в режим на СИО с договора за замяна са придобили от **** другата 1/2ид.ч. от имота, а то от другите наследници на Г. Д. от коляното на дъщеря му И. А..

Имотът следва да бъде допуснат при следните квоти: ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за ответниците в режим на семейна имуществена общност.

По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК

3

Касае се до привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация. Постановеният от съда акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните. Началният момент на заплащане на обезщетение е влизане в сила на решението за допускане на делбата, като сумите се определят по месеци.

Претенцията се заявява в размер на 12,33лева /6,30евро/ месечно или 75,60евро на стопанска година.

От събраните по искането доказателства се установява следното:

На 03.02.2016г. в **** е вписан сключен от ответника П. Д. с **** на 29.01.2016г. договор за аренда на процесния имот за срок от 15 стопански години за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2030г. при уговорена минимална арендна цена от 17лева на декар. На 21.02.2018г. за имота е вписан договор за преаренда сключен с ****.

От заключението на в.л. К. по изслушана съдебно- оценителна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от в.л. с нужната компетентност, след оглед на имота и на база протокол на комисия ГД Аграрно развитие от м.02.2025г., с който е определен размерът на средното годишно арендно плащане за ползване на земеделски земи за стопанската 2025/2026г. на земи в землището на гр. ****, се изяснява, че средната арендна вноска е 37лева на декар или 296лева за имота за стопанската 2025/2026г.

Съгласно ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, понятието лично ползване се свързва с всяко поведение фактически препятстващо възможността на съсобственик да ползва вещта, в т.ч. чрез предоставяйки я за ползване на трето лице, след като по този начин неговата възможност да ползва вещта е изключена- както фактически, така и в икономически смисъл/ не участва в ползите като вид гражданските плодове/.

Имотът е отдаден за ползване на трето лице по сключен на 29.01.2016г. договор за аренда за срок от 15 стопански години, вписан в Службата по вписванията. Към момента на сключването му действаща е разпоредбата на чл. 3 ЗАЗ (доп. ДВ, бр. 13/2007г.), поради което договорът за аренда обвързва неучаствалия съсобственик- ищеца, независимо от дела в съсобствеността на сключилия договора за аренда съсобственик. Затова и отношенията между съсобствениците в тази хипотеза по принцип следва да се уредят по чл. 30, ал. 3 ЗС – разпределяне на реално получените граждански плодове, съразмерно на дяловете, съотв. чл.

31, ал. 2 ЗС не се прилага, защото липсва „лично ползване“ по см. на ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС.

Доколкото претенцията е вид привременна мярка, т.е ще се дължи от влизане в сила на решението по допускане на делбата до извършването й, то припадащата се част от арендното плащане по сключения договор за аренда следва да се търси от арендополучателя, а не от договарялия с него съсобственик, защото както се каза този договор го обвързва. И само по изключение, какъвто настоящия случай не е, съгласно мотивите към ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, може да се търси разлика между уговорената арендна цена и средната пазарна такава. Затова и без значение за настоящото искане, като имащо за предмет периодично вземане за напред, е обстоятелството дали ответникът е получавал през 4 годините цялото арендно плащане дължимо по договора или само припадащата му се част.

Претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Ответниците са претендирали разноски за адв. възнаграждение от 350лева платено по договор за правна помощ и 50,68евро за транспортни разходи. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Липсващото разграничение каква част от адв. възнаграждение касае иска за делба и защитата по искането по чл. 344 ГПК, мотивира съда, разпределението да се извърши поравно за всяка, т.е по 175лева /89,48евро/ /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и цитираните в него/. Доколкото претенцията по чл. 344 ГПК е неоснователна, сторените по нея разходи за адв. възнаграждение и половината от тези за транспорт /25,34евро/ се следват на страната, или общо 114,82евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № **** по КККР на ****, одобрени със заповед № РД-300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в ****, местност „****“, с площ от 8000кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, между съсобствениците и при квоти, както следва: