Решение № 229 от 02.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. С.З., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500664 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от адв.И. Д. от АК С.З. - пълномощник на Е. Ж. против Решение № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 339/2024г. по описа на РС - Ч..

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с Решение с peг. № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 339/2024г. по описа на ЧРС е уважил иска с правно основание по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и е унищожил договора за покупко- продажба на недвижимите имоти /общо 5 на брой/, сключен между Г.П.Г. и Е. Ж. Ж., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8, дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № ** при Нотариалната камара, с район на действие районен съд Ч. като сключен от продавача поради крайна нужда, при явно неизгодни условия.

За да стигне до този извод, съдът е приел, че продавачът е бил в крайна нужда при сключването на договора и при явно неизгодни условия.

Считат изводите на съда за неправилни с оглед събраните по делото доказателства.

В ЗЗД няма легална дефиниция за „крайна нужда“. Съдебната практика обаче е последователна и приема, че „крайна нужда представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна - този недостиг 1 или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск, то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи, /така Решение № 87 от 10.07.2017г. по гр.д. № 3941/2016г. 3-то г о. на ВКС, Решение № 381 от 27.06.2025г. по гр.д. № 2000/2024г. 5 г.о. на ВКС/.

По делото по категоричен начин се установило, че продавачът е разполагал с парични средства към момента на сключване на сделката - влог във банка ЦКБ в размер на 11225,80 лв.; налични в брой - 5500 лв., както и 2427 долара.

Доказа се чрез предоставени данни от ЕКОНТ, че за периода от месец януари до месец декември 2023г. - годината на сключване на сделката продавачът е реализирал продажби на „билкови отвари“ в размер на 4195лв. В допълнение свидетелите Ж. и Г. посочиха, че много хора са го посещавали на място и са купували билките му за лечение на рак /страница 5-та, ред 6,7 и 8 и страница 6-та ред 2 и 3 от Протокола/. Получавал е месечна пенсия в размер на 554лв при линия на бедност за 2023г. - 504лв„ определена с Постановление № 286 от 21.09.2022г. обн. ДВ бр. 77 от 27.09.2022г./. Доказа се от извлечение от У.Б., че продавачът е получавал и 75,60 лв. месечно от Дирекция „Социално подпомагане“. Свидетелите Ж. и Г. заявиха, че знаят Г. да е давал дребни суми на заем на хора от селото, което потвърждава, че същият не е бил в лошо материално положение.

Доказало се, че е притежавал собствен лек автомобил, доказа се месечните му сметки за телефон са около 60лв.

От друга страна не се доказало продавачът да е трябвало да ползва някакви скъпи лекарства за себе си или свои близки - представено беше извлечение от неговата рецептурна книжа.

Съдът приема, че крайната нужда не е само състоянието на имуществено притеснение, а липсата на възможността от самообслужване /страница 1-та, абзац 2-ри от Решение/. Считам, че независимо от липсата на съдебна практика в тази насока, състоянието на крайна нужда наистина не може да се ограничава само и единствено до липсата или недостига на парични средства.

Преценката трябва да е комплексна. Но съдът е длъжен да отчете при наличието на доказателства за наличие на парични средства дали с тях не може да се набавят необходимите грижи. Т.е. дали с наличните си пари лицето не е в състояние да задоволи необходимостта от лични грижи.

Още по-важно е това състояние на крайна нужда да е към момента на сключване на договора.

Считат, че решението е неправилно и постановено в противоречие със закона и съдебната практика, като излага подробни съображения в тази насока във въззивната жалба. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице предпоставките на закона. за наличието на крайна нужда по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят моли съда да постанови Решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение с peг. № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 2

339/2024г. по описа на ЧРС в частта, с която е уважил иска и е унищожил договор за покупко-продажба на недвижими имоти /общо 5 на брой/ сключен между Г.П.Г. и Е. Ж. Ж., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8, дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № ** при Нотариалната камара и е осъдил ответницата да заплати разноските по делото.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция по първоинстанционното дело, както и възнаграждението за един адвокат.

Подробните съображения са изложени във въззивната жалба на въззивника.

Доказателствени искания не са направени. С въззивната жалба е направено само искането за спиране на производството по настоящото дело, тъй като е образувано пред ВКС на РБ тълк. дело с № 2/2022 год. за разрешаването на спорната съдебна практика относно личния характер на банковите сметки на съпрузите и придобИ.ето на имущества посредством разпореждането с тях /семейна трансформация/, поради което твърдят, че този въпрос е преюдициален по отношение на производството по настоящото дело, поради висящността на това тълк. дело и в тази връзка молят да бъде спряно производството по настоящото дело до приключването на горепосоченото тълк. Дело по описа на ВКС на РБ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите страни , Х. Т. Н., Г. Т. Н. и Л. Т. А., чрез адв. Петьр К. от АК - С.З., Тези ищци твърдят в отговора си, че Решение с рег. № 126/09.07.2025 г. постановено по ГД № 20245540100339 по описа за 2024 г . на PC Ч., в атакуваната му част, е законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да остане в сила.

Първоинстанционният съд правилно е намерил, че иска с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, е доказан и го е уважил, като е унищожил договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен на 18.07.2023 г. между Г.П.Г.. ЕГН ********** /починал на 21.04.2024 г./, като продавач и Е. Ж. Ж., ЕГН ********** купувач, обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023 г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8. дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № ** при Нотариалната камара, с район на действие, Районен съд Ч., като сключен от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл. 33 ал. 1 от ЗЗД.

Недоволна от това решение е останала въззивницата Е. Ж. Ж., която във въззивната си жалба навежда доводи за порочност на атакуваното решение, в частта касаеща уважаването на иска по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, които са неоснователни и не кореспондират със събраните доказателства пред първоинстанционния съд.

3

По делото се събраха писмени доказателства, че първоначалния ищец продавача Г.П.Г., към датата на атакуваната сделка е бил на 82 години, инвалид, с 80 % увреждания след прекаран мозъчен инсулт, имплантирани два стента и изкуствена клапа на сърцето (Експертно решение № 1773 от 18.09.2012 г.), в който изразяват становище подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди постановеното решение, като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Намират оплакванията на жалбоподателя за неоснователни, като излагат следните съображения.

С оглед на всичко гореизложено и на приложените доказателства по делото, моли да не се уважи въззивната жалба, подадена от въззивницата Е. Ж.

Ж., като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за втора инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна, от С. Г. Ж., в който взема становище, че след като се е запознала с обстоятелствата по делото заявява, че прави отказ от двата предявени иска по гр.д. № 339/2024г. на PC Ч., относно нейната идеална част от всичките недвижими имоти, предмет на гореописаното гр.д. с № 339/2024 год. на ЧРС.

Моли този й отказ да бъде зачетен, съгласно чл. 233 от ГПК, и решението обезсилено, относно нейната идеална част от недвижимите имоти.

По отношение на искането за отказа от иска на горепосочената ищца и въззиваема Ж. съдът намира същото искане по принцип за основателно, но по същото искане въззивният съд следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт по делото, а именно с настоящото въззивно съдебното Решение.

В настоящият случай следва да се има предвид, че делото има за предмет унищожаемост на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти и следва да бъдат отчетени правилно и точно всички трансформация и съответните идеални части по отношение на всички страни по делото, което следва да стане с Решението на настоящия въззивен съд.

Въззивникът Е. Ж. Ж., чрез пълномощника си адв. И. Д. от АК С.З., редовно и своевременно призована, не се явява явява се пълномощника адв.

Д., който моли съда да уважи въззивната им жалба, ведно с всички законни последици от това.

Въззиваемите С. Г. Ж. от гр.Я., С. Д. И. от гр.С.З., Х. Т. Н. от гр. П., Г. Т.

Н. от гр. П. и Л. Т. А. от гр. П. чрез пълномощника си адв. П. Т. от Ст.АК, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.26, 4 ал.2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ЗЗД.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

По допустимостта на исковете:

Съдът счита предявените искове за допустими. Същите са предявени от пряко заинтересованото лице – прехвърлителя по сделката за покупкопродажбата на процесния имот лицето Г.П.Г., което е починало на датата 21.04.2024 год. след завеждане на делото в съда. Като ищци по делото са конституирани неговите наследници по закон на съобразно чл.8, ал.4 от ЗН и съобразно представеното удостоверение за наследници на същия изх. № 81/07.11.2024 год. – листи 145 -156 от делото на ЧРС, в съответствие с процесното процесуално правоприемство по чл.227 от ГПК.

Новоконституираните ищци и въззивници С. Г. Ж. от гр.Я., С. Д. И. от гр.С.З., Х. Т. Н. от гр. П., Г. Т. Н. от гр. П. и Л. Т. А. от гр. П. се явяват в качеството си на универсални правоприемници на починалия ищец и наследодател Г. и имат активната процесуална легитимация да претендират както нищожността, така и унищожаване на процесната прехвърлителна сделка, извършена приживе от техния наследодател по реда на чл.26 и чл.33, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата С. Г. Ж. има и притежава също активна процесуална легитимация да води иск относно недействителността и унищожаемостта на процесния нотариален акт, но същата е заявила ясно и категорично, че прави отказ от двата предявени иска по гр.д. № 339/2024г. на PC Ч., относно нейната 1/5 идеална част от всичките недвижими имоти, предмет на гореописаното гр.д. с № 339/2024 год. на ЧРС.

По основателността на исковете:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните по делото, че Районен съд гр. Ч. е сезиран от първоначалния ищец с два обективно съединени иска, при условията на евентуалност, като първият е с правно основание - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации на Договора за покупко-продажба от 18.07.2023 г., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх.№ 2591 от 18.07.2023 г.. Дв. вх. № 2590, Акт № 103, том 8, дело № 1534/2023 г., с който Г.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., продава на Е. Ж. Ж.. ЕГН **********, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., правото на собственост върху процесиите имоти, а вторият иск е предявен при условията на евентуалност и е с правно основание — чл. 33, ал.

Разпечатката съдържа 52 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2223b33-a5e3-449f-a369-323a37c2b6de