Решение № 18825 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18825 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ББ В при участието на секретаря СИС В като разгледа докладваното от ББ В Гражданско дело № 20261110100061 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

З. И. М. е предявила срещу В. Д. А. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 4500 лв., представляваща главница по устен договор за паричен заем от 01.08.2024 г., ведно със законната лихва от 05.01.2026 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили устен договор за заем на 01.08.2024 г., по силата на който тя му превела сума в размер на 4500 лв., за да заплати първоначалната си вноска по сключен между него и „У..“ АД договор за обратен лизинг на МПС Т с рег. номер ... Ответникът се задължил да й върне заетата сума в срок до 01.10.2024 г., като казал, че ще продаде друг притежаван от него автомобил и ще й върне парите, но това така и не се случило. На 18.07.2025 г. ответникът прекратил контактите си с нея и спрял да вдига телефона си. Въпреки многократните опити за уреждане на отношенията им ответникът не върнал сумата. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да е бил сключван договор за заем.

Твърди, че в периода от 31.10.2021 г. до 19.07.2025 г. двамата са имали интимна връзка и са живеели във фактическо съпружеско съжителство, имали са общо домакинство и са споделяли общи битови разходи. В този период живеели заедно в къщата на ответника в кв.

„Д..“ и той поемал всички разходи по поддръжка на домакинството, като в имота живеел и дядо му. В течение на връзката им ищцата се стабилизирала финансово и също започнала да допринася за общото домакинство. По този начин в рамките на съжителството си страните многократно са си предоставяли един на друг парични средства в брой или чрез банкови преводи, които служели за покриване на текущи общи нужди, характерни за всяка двойка.

Сочи, че именно поради неформалния характер на преводите посочените в тях основания са също с неформален и понякога „закачлив“ характер, като не представляват договори за заем.

Впоследствие страните се разделили като в нито един момент между тях не е имало 1 уговорки за размяна и връщане на парични средства. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: сключен между страните неформален договор за заем от 01.08.2024 г., по силата на който ищцата е предоставила на ответника сума в размер на 4500 лв., а за ответника е възникнало задължение за връщането й в срока, уговорен между страните, както и настъпила изискуемост на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираното вземане.

От фактическа страна:

По делото е прието извлечение от банкова сметка „Б..“ АД с титуляр ищцата З. М., от което се установява, че на 14.08.2024 г. тя е превела на ответника В. А. сума в размер на 4500 лв. с посочено основание „за новата карета да не си търкам златните панто“.

Приети са и разпечатки на кореспонденция по вайбър с дати 18.07.2024 г. и 10.07.2024 г., в които се обсъжда връщане на парични средства. По делото е приложен и договор за потребителски кредит, сключен на 12.07.2024 г. между „О..“ АД и ищцата З. М. за сумата от 100 000 лв.

Приета е и разпечатка от банкова сметка с титуляр ответника В. А. за извършени общо 16 банкови преводи в полза на ищцата З. М. с посочени разнообразни основания: „светлина моя арка и бяла“, „нека има ток и вода за козунаци“, „захранване на сметка“, „с кеф да си купиш нещо“ и др. на обща стойност 6844, 21 лв.

Приет е договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, сключен на 12.09.2024 г., с лизингодател „УУ“ ЕАД и лизингополучател ответника В. А., с лизингов обект нов автомобил „Т M.”, заедно със справка за фактури и плащания по него.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В Ж, приятелка на ищцата от 6-7 години. Покрай познанството си със З. тя се запознала и с ответника и той станал клиент на правната кантора, в която тя работи. Тя заяви, че преди около две години ищцата е дала на ответника парични средства на няколко пъти. Първите няколко преведени суми били по около 5000 лв. - 4500 лв. Преводите били извършени в различен период с обща цел закупуването на автомобила „ТТ“. Помни случка от месец август 2024 г., когато се били събрали в къщата на В в Д.. и коментирали, че предстои закупуване на „ТТ“ и че добре, че е ищцата, че е предоставила сума. След това автомобилът бил закупен. Отново се събрали по приятелски като ответникът карал част от компанията с автомобила и вътре в колата коментирали, че ищцата е дала пари за закупуването й, а не може да кара кола. Свидетелката разказа, че в самото начало преди закупуването станало дума, че ответникът няма възможност да закупи автомобила, че е говорил с баща си за някакво старо Б, което трябва да бъде продадено и че ще върне парите в момента, в който се случат нещата с продажбата, но всичко се проточило във времето и той така и не върнал парите. След това се опитали да направят обща сделка, в която кантората, в която свидетелката работи, да бъде посредник при продажбата. Били в доста напреднал етап и свидетелката се обадила на ответника да му каже, че трябва да разпределят средствата, които ще бъдат комисионна по сделката. Казала му, че е редно да има дял и за него, защото той представлявал продавача, но ответникът и отговорил, че не иска дял и че понеже дължи пари на ищцата, всички пари от сделката трябва да отидат при нея. Впоследствие сделката не била сключена. След това ищцата и ответникът се разделили. Колега от кантората на свидетелката се обадила на ответника с идеята да се постигне някакво споразумение между тях и ищцата да получи обратно парите си. Първоначално ответникът бил в готовност да започне да плаща, но след това заявил, че не дължи парите.

2

Разпитана бе и свидетелката Д Г С, колега на ищцата. През лятото на 2024 г. тя е присъствала на телефонен разговор между ищцата и ответника. Двете с ищцата били на работа в офиса, седели близо една до друга. Свидетелката чула съдържанието на разговора и разбрала, че става дума за това ищцата да даде пари на ответника за закупуването на кола и по-специално за първа вноска с уговорката тези пари да й бъдат върнати, защото били част от кредит, изтеглен от ищцата. Уговорили се ответникът да върне парите, за да може ищцата навреме да завърши строежа на къщата на баба си. След като телефонният разговор приключил, свидетелката и още една колега попитали ищцата дали е сигурна в това, което прави, и дали парите за строежа ще й бъдат възстановени. Ищцата отвърнала, че ответникът имал Б, което щял да продаде и след това да й върне парите. Впоследствие свидетелката е чувала и други телефонни разговори на работа, в които ищцата и ответникът спорели, че се правят ремонти по колата, но тя не се продава, парите не са били върнати на ищцата, а тя искала да завърши строежа.

Разпитан бе и свидетелят Т МХ, който познава и двете страни и е излизал в обща компания с тях. Той разказа, че ответникът притежавал няколко автомобила – „П“, „Б“, два броя „О“ и още един автомобил, като според него автомобил „ТТ“ не бил в стила на ответника, но последният му споделил, че ищцата искала да закупят такъв автомобил, защото по това време това се считало за символ на престиж.

Разпитан бе и свидетелят М Д Д, общ приятел на страните. По негови наблюдения ответникът заплащал основните разходи в общото домакинство и не е имал финансови затруднения. Чувал е, че автомобилът „ТТ“ е бил избран като по-икономичен.

От правна страна:

На първо място, следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен с предаване на заемната сума на заемателя. В този смисъл съобразно твърденията в исковата молба и надлежно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест в тежест на ищцата е да установи, че на конкретно заявената от нея дата – 01.08.2024 г., е предала на ответника процесната сума в размер на 4500 лв. По делото не са ангажирани доказателства за предаването на сума в посочения размер на 01.08.2024 г.

От приложеното на л. 4 извлечение от банкова сметка се установява паричен превод на такава сума, но на различна дата – 14.08.2024 г., като с оглед посочения реален характер на договора за заем съдът приема, че по делото не е доказано изобщо сключването на договор за заем на стойност 4500 лв. на 01.08.2024 г. Сключването на такъв договор не може да се изведе и при анализ на показанията на разпитаните свидетели. Свидетелката Ж заяви, че ищцата на няколко пъти е превеждала парични суми на ответника без посочване на конкретни дати. В показанията на свидетелката С. се съдържа информация за уговорка между ищцата и ответника тя да му предостави парична сума за първа вноска за автомобил без конкретика относно дати и сума. При липса на каквито и да е писмени доказателства за предаване на процесната сума именно на 01.08.2024 г. не може да се направи еднозначен извод за това, че един от тези няколко превода е бил извършен точно на тази дата, още повече че видно от приложения на л. 102 по делото препис от искова молба, ищцата е завела и друго дело с подобни твърдения за предоставен заем два дни преди процесния, поради което при липса на конкретика в свидетелските показания и липса на други доказателства, твърденията на ищцата за сключен договор за заем от 01.08.2024 г. останаха напълно недоказани.

На следващо място, дори да се приеме, че по делото е установено предаване на парична сума в размер на 4500 лв. (което, както беше посочено по-горе, видно от писмените доказателства се е случило на различна от сочената от ищцата дата, а именно 14.08.2024 г. вместо 01.08.2024 г.), то не се установи по несъмнен начин наличието на уговорка между страните за връщане на тази сума, т.е. че сумата е била предадена от ищцата на ответника именно с уговорка последният да я върне. По делото е приет банков документ (л. 46), от който се установява, че ответникът е извършил общо 16 превода в полза на ищцата в периода от 04.04.2022 г. до 16.08.2024 г. на обща стойност 6844, 21 лв. с основания, които наподобяват основанието, посочено в приложения към исковата молба банков документ („за 3 новата карета да не си търкам златните панто“) – „светлина моя ярка и бяла“, „за шатото“, „с кеф да си купиш нещо“ и др. При съвкупна преценка на тези документи и събраните гласни доказателства от разпитите и на четиримата свидетели, съдът приема, че към м. август 2024 г. страните са живеели заедно и са имали интимна връзка, като по този повод всеки от тях е участвал в разходите за общото домакинство и двамата са си превеждали взаимно различни по размер суми. За да се приеме, че ответникът е следвало да върне процесната сума на ищцата, то ищцата следваше да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на такава уговорка между страните. Такъв извод не може да се изведе от събраните свидетелски показания на свидетелките Ж и С., тъй като в техните показания липсва конкретика относно точна дата и сума, а както беше посочено по-горе, предвид реалния характер на договора за заем и наличието и на друго висящо производство по предявен от ищцата иск с аналогични твърдения за предоставен заем два дни по-рано, то тези свидетелски показания не могат да обосноват еднозначен извод, че се отнасят именно до предоставен заем на 01.08.2024 г. в размер на 4500 лв. Такъв извод не може да се обоснове и от представените от ищцата разпечатки от вайбър кореспонденция (л. 26 и сл.), тъй като те предхождат датата, на която ищцата твърди, че е бил сключен процесният договор за заем и следователно няма как в тази кореспонденция да се обсъжда връщането именно на процесната сума.