Решение № 4986 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330107286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на К. Т. Г., ЕГН **************, от гр. С., ул. „*************„ № ****, подадена против „Вива Кредит” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28. бл. АТЦ „Силвър Център” ет. 2, и с искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 , чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит, 146 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Според изложеното като факти в исковата молба, на ******** г. между страните бил сключен онлайн договор за паричен заем № **********, по силата на който на Г. му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 32%, годишен процент на разходите – 49.48 % . Съгласно чл.1, ал.3 от договора , ищецът се задължил да плати и такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 385.49 лв.

Г. усвоил отпусната му сума.

Изложени са обаче доводи , че клаузата , предвиждаща заплащането на таксата за експресно разглеждане е недължима, тъй като съставлява сума за усвояване и управление на кредита, каквато кредиторът нямал право да събира; че тази следвало да бъде включена при формиране на ГПР, който при включването щял да надвиши законоустановената горна граница. Клаузата била и неравноправна , тъй като не била индивидуално договорена; иска се от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожност на клаузата на чл. 1 ал.

3 от същия договор и да се присъдят разноските по спора , а на адвоката на ищеца – и 1 хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответника оспорва исковете като неоснователни , отрича пороци на договора или някоя от клаузите му. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът – по фактите - съобрази следното:

Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 5 от делото.

По правото :

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е и сега актуалната редакция на ЗПК , изм. и доп., бр.

104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. , като се има предвид , че договора е сключен на дата *********** г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за опре деляне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.) , в сила от 1 януари 2015 г. , според единствения член на което, „ годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при 2 погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.

Не се намериха основания за недействителност на целия договор според специалния закон , чл. 22 от ЗПК.

Недействителна е обаче - нищожна – клаузата на чл. 1 ал.3 от договора, която предвижда заплащане на сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така или иначе ще оцени кредитното досие на кредитоискателя безвъзмездно. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. Тъй като нито таксата „ експресно разглеждане „ , нито неустойката са включени в ГПР, което е и изрично отбелязано в самия договор, при евентуалното им включване , процента на общите разходи по кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на практика означава, че договорката за такса „ експресно разглеждане„ заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

Искът е основателен.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, по иска на К. Т. Г., ЕГН ***********, от гр. С., ул.

„*************„ № ****, че в отношенията й с ответното дружество „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул.

3

„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, е нищожна клаузата на чл. 1 ал. 3 от договор за паричен заем „**************„ № ********** от дата ************ г, която предвижда такса за експресно разглеждане на документи в размер от 385.49 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г да заплати на К. Т. Г., ЕГН ***************, от гр. С., ул. „*************„ № ****, сумата от 50 лева разноски по делото.

Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да заплати на адвокат С. К.

Н., ЕГН **********, адрес на дейност П., ул.”***********„№ ****, сума от 400 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4