Решение № 1120 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100506539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

Ц.З. срещу решение № 5401/26.03.2025 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 8 609/2024 г., с което е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл.

45 ал.1 от ЗЗД сумата от 769, 97 лв. – вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег.

№ ******** от ПТП, настъпило на 06.02.2023 г., поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „Климент Охридски“ № 128 в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 860 лв. – съдебни разноски като е отхвърлен заявения обратен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД срещу „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД за сумата от 769, 97 лв. – застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № ******** от 1

ПТП, настъпило на 06.02.2023 г., поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „Климент Охридски“ № 128 в гр. София, които следва да бъдат възстановени на СО.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че СО предприела всички необходими действия по привеждане на пътната настилка, съгласно чл. 77 от ЗУТ като в тази връзка бил сключен договор с третото лице – помагач, ответник по обратния иск. Твърди се, че не били установени при условията на пълно и главно доказване предпоставките на фактическия състав на чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Твърди се, че постановеното по делото съдебно решение не покривало изискванията на чл. 236 ал.1 т. 5 от ГПК и чл. 236 ал.2 от ГПК като в мотивите и диспозитива липсвали конкретни данни, чрез които да се индивидуализира спорното право. Не били обсъдени наведените доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Не били изложени мотиви, предвид противоречивите доказателства кои от тях се приемат и кои не и какви са причините за това.

Твърди се, че по никакъв начин не било доказано наличието на дупка и нейните размери. Неправилно било прието, че бил налице покрит застрахователен риск. Застрахователното обезщетение било платено от ищеца на собственика по непокрит риск. Твърди се, че неправилно СРС бил приел за неоснователно възражението на ответника за липса на протокол за ПТП. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което уважените искове бъдат отхвърлени респ. алтернативно присъденият размер да бъде намален, поради съпричиняване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв. М. В., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран и писмен отговор от третото лице – помагач на страната на ответника, ответник по обратния иск „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, чрез юрк. Никол Атанасова, в който са наведени съображения относно неоснователността на въззивната жалба в частта, касаеща обратния иск. Заявено е искане решението на СРС да бъде 2 потвърдено.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.

Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.А.Е.Х. С.. Несъставянето на протокол за ПТП, съответно оспорването на представен такъв протокол за ПТП, има отношение само за 3 доказателствената тежест на страните за установяване механизма на пътното произшествие. Във всички случаи за страната съществува възможност в рамките на съдебното производство да установи, съответно обори факта на настъпването на ПТП и неговия механизъм респ. причинените вреди с всички допустими доказателствени средства, включително гласни доказателства, авто-техническа експертиза, което в рамките на производството пред СРС е сторено. Съвсем отделен въпрос е, че предвид механизма на процесното пътно произшествие същото не попада в приложното поле на чл. 125 от ЗДвП, изискващ задължително посещение на службите за контрол на МВР. Поради което заявеното във въззивната жалба възражение в този смисъл се възприема като неоснователно от съда в неговия решаващ състав.

Не може да бъде споделено и възражението във въззивната жалба, че не е установено съществуването на процесната дупка по платното за движение на мястото на неговото настъпване. Наличието на такива се установява от доказателствата, представени от самия въззивник – количествена сметка № 8, в която на схема са посочени наличието на множество дупки на платното за движение респ. тяхното местоположение върху същото с конкретни размери.

С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че 4 в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Извод в желания от въззивника смисъл не може да бъде обоснован и предвид представения договор от 14.06.2019 г., сключен между него и третото лице помагач, ответник по обратния иск доколкото при ангажираните по делото доказателства, не е проведено доказване, установяващо, че процесната неравност на пътното платно е включена в предмета на този договор. Хипотетично дори да се приеме, че е била включена, както беше посочено отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна и се носи за чужди виновни действия т.е. възложителят – въззивник би носил същата.

Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ.

Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 21.02.2023 г.

Възражението, че застрахователят платил по непокрит от договора за застраховка риск е заявено за първи път в рамките на въззивната жалба и в този смисъл е преклудирано. Дори разгледано по същество е неоснователно предвид покритите рискове, визирани в представените ОУ към застрахователния договор.

Не може да бъде споделено и възражението, че не били обсъдени всички ангажирани от страните доказателства от страна на СРС. В рамките на решението си, съставът на първоинстанционния съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, поединично и в тяхната съвкупност.

Възражения относно частта на заявения иск във въззивната жалба не са заявени, въпреки посочването, че се обжалва решението и в тази му част.

Предвид тези съображения, жалбата се явява изцяло неоснователна, а поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е представил списък по 5 чл. 80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро.

Въззиваемата страна „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД не е заявила искане за разноски, поради което такива не се следват.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5401/26.03.2025 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 8 609/2024 г.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК000694286 сумата от 245, 42 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6