Решение № 3802 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3802 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110207419 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЗД „***” АД срещу наказателно постановление/НП/ № Р-10-15/08.04.2026 г., издадено от заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро/равняващи се на 2000 лв./ на основание чл.

644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Налагането на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 КЗ за нарушение на чл. 108 КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл. 107 КЗ/отм./ според жалбоподателя представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е. налагане на санкция по аналогия, а съобразно ЗНА това било недопустимо в административнонаказателното производство. Преценява се като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че едва в НП, но не и в АУАН твърдяното нарушение е квалифицирано по по-тежкия състав на чл.

644, ал. 2 КЗ. Според жалбоподателя АУАН следва да съдържа пълното описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

1

Счита се, че повторността е елемент от обективната страна на състава на нарушението и предвид чл. 42, т. 4 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН повторността следва да бъде описана в АУАН. Наложената санкция е преценено, че не съответства на тежестта и характера на нарушението. Поддържа се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН и наказващият орган не е следвало да налага наказание. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. С., който моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Счита, че нарушението е безспорно доказано, както и че е извършено при условията на повторност.

Моли за присъждане на юрк. възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 91-02-1202/02.10.2025г. в КФН е постъпила жалба от С. Х. Н..

Жалбата съдържа оплакване относно произнасяне с отказ за изплащане на обезщетение по претенцията от страна на дружеството.

По жалбата на С. Н. от страна на КФН е извършена проверка, като с писмо с изх. № 91-02-1202/06.10.25 г. от ЗД „***” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени копия от всички документи по претенция № **********. Отговорът на застрахователя е постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-1202/15.10.25г.

От представените от застрахователя документи се установява, че на 22.07.2025г. в ЗД „***” АД е заведена претенция № ********** за заплащане на застрахователно обезщетение на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Преписката е образувана по повод настъпило на 20.07.2025г. пътнотранспортно произшествие/ПТП/, вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № КН 2453 ВК.

На 22.07.2025г. увреденото лице представя доказателства, необходими за 2 установяване на претенцията по основание и размер, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.

На 12.08.2025г. е извършен оглед на увредения лек автомобил, за който е съставен документ опис-заключение на щета на МПС.

На 12.09.2025г. ЗД „***“ се произнася по претенция № **********, като с писмо с изх. № ОК-746139/12.09.25г. отказва изплащане на застрахователно обезщетение.

При така установените факти на 29.10.2025г. св. В. Ш. съставил АУАН № Р-06-265/29.10.2025г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.

108, ал. 1 КЗ. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-15/08.04.2026г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро на основание чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Въз основа на заповед № З-266/17.10.2025 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят В. Ш., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5, чл. 638а и чл. 639 КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля В. Ш. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на 3 което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна разпоредба по чл. 108, ал. 1 КЗ. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН, респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е повторно не е елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да отрази в АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в съвкупност водят до извода, че е извършено административно нарушение, в случая по чл. 108, ал. 1 КЗ. Не е от компетенциите на актосъставителя, нито той обективно има възможност да изследва дали в едногодишен срок преди извършване на нарушението, което констатира с АУАН, по отношение на нарушителя има влязло в сила наказателно постановление, с което е бил наказан за същото по вид нарушение.

Повторността като факт се изследва от административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието, тъй като същата има отношение не към самото нарушение, а към индивидуализацията на наказанието.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, б. А от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или затрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

4

В процесния случай за застрахователя се е породило задължение, считано от 12.08.2025г., но не по-късно от 02.09.2025г. включително, да се произнесе по претенцията по един от двата законоустановени начина.

За ЗД „***“ АД е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ – от 12.08.2025г. до 02.09.2025г. включително, да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. ЗД „***“ АД се е произнесло по претенция № **********, като на 12.09.2025г. е отказало изплащането на застрахователно обезщетение извън законоустановения срок.

Извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1 КЗ е формално и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В случая на 03.09.2025г. застрахователното дружество е осъществило състава на вмененото му административно нарушение.

Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата предвижда повисоки размери на административното наказание, когато нарушението е повторно. С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН, като имуществената санкция е съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно. В съответствие с разбирането, че повторността не е елемент от фактическия състав на нарушението, а е обстоятелство, имащо значение за индивидуализация на наказанието, именно в санкционната част на

КЗ в административнонаказателните му разпоредби, са предвидени по-високи наказания глоба и имуществена санкция при повторност на нарушението.

Следва да се изтъкне, че видът и размерът на наказанието според чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.

Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като 5 отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер, а именно – имуществена санкция в размер от 2000 лева. В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10214/30.11.2023г., влязло в сила на 10.10.2024г., с което ЗД „***” АД е наказано за същото по вид нарушение.

Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Непроизнасянето в срок по предявена претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му. Предявената претенция не се е характеризирала с фактическа и правна сложност и липсва основание за непроизнасяне в срок.

Застрахователните дружества акумулират финансов ресурс, чрез който да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди. Неизпълнението на тази основна функция на застрахователите в законоустановените срокове засяга имуществената сфера на тези лица и в определена степен обезсмисля целта на застраховането. С оглед на това съдът не счита, че осъществяването на състав на административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ може да се квалифицира като маловажен случай.