Решение № 1214 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110128223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Ищецът „О. Ф. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., е предявил срещу ответника И. К. Д. осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за осъждане на ответника, да плати на ищеца, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на безсрочен трудов договор № 17 от 16.05.2017 г. при дисциплинарно уволнение, евентуално 1500 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, съединение по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК с насрещни искове за осъждане на първоначалния ищец „О. Ф. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на първоначалния ответник И. К. Д., сумите от 750 лева, представляваща незаплатено брутно основно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 15.09.2022 г., с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 75,72 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за основното възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до 11.09.2023 г., 772,02 лева, представляваща сбор от дължими допълнителни трудови възнаграждение за прослужено време съответно за август 2020 г. - 11,52 лева, септември 2020 г. до януари 2021 г. - 90 лева, февруари 2021 до април 2021 г. - 81 лева, май 2021 г. до април 2022 г. - 432 лева, от май 2022 г. до юли 2022 г. - 135 лева, както и за периода 01.09.2022 г. до 15.09.2022 г. 22,50 лева, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата сумата от 151,14 лева представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка месечна главница за периода от 31.08.2020 г. до 11.09.2023 г. и 2347,59 лева 1 представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г.) за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от 29.11.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор № 17 от 16.05.2017 г., по който ответникът бил назначен при ищеца на длъжност „експедитор стоки и товари“, която била материално[1]отчетническа. На 16.09.2022 г. работникът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по съгласие на страните, каквото не било дадено от работодателя, поради което същата се считала за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ с изтичане на уговореното предизвестие. Твърди, че срокът на предизвестието бил удължен по силата на чл. 326, ал. 2 от КТ до максималния срок от 2 месеца, за което работникът е уведомен. Сочи, че в срока на така удълженото предизвестие, на 10.11.2022 г. на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която е връчена лично, поради което трудовото правоотношение с ответника било прекратено на това основание. Ето защо ответникът му дължи сумата от 3000 лева за неспазено 2-месечно предизвестие, евентуално, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ – сумата от 1500 лева. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е незаконосъобразно, поради което за ищеца не е възникнало спорното право. Оспорва размер на вземанията. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

С насрещна искова молба твърди, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение, а именно допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, поради което същите му се дължат ведно с обезщетение за забава. Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договора, ищцата предоставила на работодателя си на 29.11.2022 г. трудовата си книжка, а работодателят незаконно я задържал за периода до 13.01.2023 г., поради което й се дължи обезщетение. С оглед изложеното прави искане да й бъдат заплатени описаните суми. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Не възразява за разноските на ищеца. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК излага доводи за неоснователност на предявените първоначални искове, като прави доказателствен анализ.

В срока за отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от дружеството, което не оспорва, че трудовата книжка му е предадена, но твърди, че след като е оформена надлежно и в срок, работникът не я е получил, независимо от отправната покана. По отношение на иска за заплащане на трудовото възнаграждение, сочи че всичко дължимо е платено в срок. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

2

С влязло в сила определение от 30.03.2024 г. исковата молба по предявения от И. К.

Д. инцидентен установителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието на уволнението, вписано в трудовата й книжка, е върната, а производството по него прекратено.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обстоятелството, че са били обвързани от трудово правоотношение по трудов договор № 17 от 16.05.2017 г., по силата на който И. К.

Д. е заемала длъжността „Експедитор стоки и товари“ при „О. Ф. Т.“ ЕООД, при 8 часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 1500 лева, считано от 01.02.2021 г., съгласно допълнително споразумение към трудовия договор № от 01.02.2021 г. и 06% ДТВТСПВ, по което работникът е постъпил на работа на 16.05.2017 г. Между страните не е спорно, че трудовото правоотношение е трансформирано в безсрочно на основание чл. 71, ал. 2 КТ. Според раздел II срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни за двете страни.

Съгласно представената и приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „Експедитор стоки и товари“, която е връчена на работника, основните задължения за длъжността включват: познаване на характеристиката на товарите в складана дружеството и осигуряване на подходящо опаковане на товара, съобразно вида на стоките и използвания превоз; оформяне на необходимите документи, свързани с превоза и товароразтоварната дейност; разделяне на подреждане артикулите на стоките в зависимост от всяка една заявка поотделно и определяне реда за товаренето им. В основните отговорности на работника е включено: да отговаря за експедицията на стоки от склада на дружеството до заявеното от клиента място; отговоря за безопасното подреждане и обезопасяване на стоките в превозното средство; отговоря за своевременното отчитане на съпътстващата документация за експедираните стоки в счетоводството и/или на ръководителя на склада.

Длъжността е подчинена на управителя на дружеството и в изпълнение на възложените задължения работникът взаимодейства с водачите на моторни превозни средства, началниците на складовете и складовите работници и служители.

От представената и приета по делото молба с вх. № 3 от 16.09.2022 г. от И. К. Д. до управителя на дружеството, се установява, че последната е отправила предложение за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по съгласие на страните, евентуално при липса на съгласие – на основание чл. 326, ал.

1 от КТ – едностранно с изтичане на уговореното предизвестие, което изявление е получено в дружеството на посочената дата 16.09.2022 г, срещу подпис на експерт ТРЗ. Между страните не е спорно и се установява, че предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. второ КТ не са налице, поради което предложението не е било прието.

От приетото по делото уведомление изх. № 42836 от 07.10.2022 г. на ЧСИ Галин 3

Костов, връчено на И. К. Д. на 09.10.2022 г., по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК чрез друго лице съгласно да приеме книжата (майка), се установява, че работодателят е отправил до работника искане за представяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ за описаните в поканата обстоятелства. В поканата е посочено, че длъжността на работника е материалноотчетническа, поради което и на основание чл. 326, ал. 3 от КТ, доколкото отчитането не е извършено, работодателят счита срокът на предизвестието за продължен на 2 месеца.

От приетото по делото уведомление изх. № 46175 от 07.11.2022 г. на ЧСИ Галин Костов, връчено на И. К. Д. на 10.11.2022 г., се установява, че работодателя е връчил на работника Заповед № 1 от 26.10.2022 г. по чл. 195, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и правоотношението е прекратено по чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, като на основание чл. 221, ал. 1 от КТ е начислено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието 1545 лева (л. 23).

От представеното и прието по делото копие от трудова книжка на И. К. Д. се установява, че работодателят е вписал като основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 11.11.2022 г., като уволнението не е оспорено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

От представената и приета по делото електронна кореспонденция между И. К. Д. и представител на специалист „труд и работна заплата“ при работодателя, възпроизведена на хартиен носител, авторството на която не е оспорено от страните (л. 178 гръб), както и от показанията на разпитания по делото свидетел К. Г. М., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е в правоотношения с работодателя, по силата на които изготвя документите във връзка с трудовите правоотношение, в които встъпва работодателят като страна), на които съдът дава вяра в тази част, тъй като са последователни и кореспондират с останалите приети по делото доказателства, както и при преценка по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК на обясненията на страната, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2024 г. (л. 250 гръб), които противоречат пряко на писмените доказателства, се установява, че трудовата книжка на Д. се е намирала в нейно държане до 06.12.2022 г.

(вторник), когато е предадена на работодателя, като същата е била оформена и И. К. Д. е била поканена да я получи на 12.12.2022 г. (понеделник) без положен печат. Както се установява от справка от „Еконт Експрес“ ООД (л. 147) трудовата книжка е била изпратена по куриер на И. К. Д. на 11.01.2023 г. и е получена лично от адресата на 13.01.2023 г.

Обстоятелството, че трудовата книжка е предадена за оформяне на 06.12.2022 г. се установява и пряко от показанията на свидетеля Н. Н. М., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е в правоотношения с работодателя, по силата на които изготвя документите във връзка с трудовите правоотношение, в които встъпва работодателят като страна), на които съдът дава вяра в тази част, тъй като са последователни, логични и кореспондират с писмената кореспонденция между страните.

Съдът не възприема показанията на останалите разпитани по делото свидетели П. К.

П. и Г. С. И., тъй като същите не са възприели пряко фактите, за установяване на които са допуснати, а пресъздават техни или възпроизвеждат чужди интерпретации на събитията. По 4 отношение на показанията на свидетеля П., същите са и непоследователни и нелогични, тъй като свидетелят заявява, че е получил информацията във връзка с трудовата книжка от И. К.