Решение № 1662 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110217892 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. Б. В. от гр. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332000967/04.02.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че използваното от него устройство не било мобилен телефон, а работен плот за получаване на адреси за таксиметрови услуги, като с налагане на наказанието му било нарушено правото да роботи.

В съдебно заседание, жалбоподателят – лично поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения. Допълва, че телефонът му бил на стойка и го взел в ръката си, за да го включи в зарядното, когато го спрели полицейските служители. Освен това, устройството представлявало радиостанция като мобилно устройство. Обезопасителен колен не бил си поставил, тъй като изпълнявал таксиметрова услуга и по закон когато бил с пътници в автомобила имал право да не поставя колан. Тогава току-що бил оставил клиенти и се отправял към нов адрес. Веднага след това го спрели и затова не могъл да си постави колана.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Юрк.

П. е депозирал писмени бележки вх.№56203/20.02.2026г., в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание по ЗАНН, а от събраните доказателства категорично се установявало извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското ако надвишава минималните размери и моли да бъде намалено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на Д. Б. В. са наложени две глоби в размер от по 50 лева, за това, че на 19.01.2025г., около 14:59ч. в гр. София, по ул. „Ген. Владимир Динчев“ управлявал лек автомобил *** с рег.№*********, посока на движение от ул. „Луи Пастьор“ към ул.

„Тома Давидов“, като на кръстовището с ул. „Момково се спрян за проверка и е установено, че управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван и ползва мобилен телефон без устройство позволяващо ползване без помощта на ръце – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.104а от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №1350921/19.01.2025г.

Приобщени материалите от административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП.

Разпитани по делото са свидетелите И. Б. П. – актосъставител и Н. З. И. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат конкретни спомени за фактическата обстановка, поради големия обем на работа и съставени актове за еднотипни случаи, а след предявяване на акта, разказват, че били на установъчен пункт за проверка на МПС и видели водача на автомобила, който разговарял по мобилен телефон. Когато го спрели и той отбивал в дясно, видели, че не бил поставил обезопасителния си колан. За тези нарушения му съставили АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че са спазени правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, т.2.1. АУАН е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН.

Съдът, при проверка на НП, установи, че е издадено от компетентен орган, съгласно №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6 и е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните 2 свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не ангажира доказателства, за да ги обори.

Самият той признава, че не е бил поставил обезопасителен колан, а в момент когато е бил спрян за проверка е бил оставил клиенти и не е изпълнявал таксиметрова поръчка. Така, категорично се доказа, че е извършил нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Касаещо ползването на мобилен телефон без устройство, позволяващо ползване без помощта на ръце самият, той стигна до вътрешно противоречие в твърденията си.

Първо, в жалбата сочи, че това е работен плот за получаване на поръчки, след това в пледоарията в началото каза, че държал телефона си в ръце, за да го зареди, а накрая отново в пледоарията посочи, че всъщност не държал мобилен телефон, а радиостанция като мобилно устройство за получавана на поръчки за таксиметрови услуги. При това положение, с оглед на еднопосочните показания на полицейските служители, че те са видели жалбоподателя да използва мобилен телефон по време на управление на МПС и това е бил повод за проверката, твърденията на В. останаха недоказани, поради което не се опровергаха показанията на свидетелите, а така също и не се доказа противното на констатациите в акта и НП за извършване на нарушение на чл.104 от ЗДвП.

Наложените наказания – две глоби от по 50 лева са в предвидения размер по чл.183, ал.4, т.7 и т.6 от ЗДвП, в редакция към датата на нарушенията, тъй като разпоредбата е по-благоприятна от настоящата, с оглед на предписаното в чл.3, ал.2 от ЗАНН.

При тези съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се присъди в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по чл.63д, ал.5 от ЗАНН, тъй като наказващият орган се защитава от юрк. П.. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършената работа от юрисконсулта, който не се явява в съдебни заседания, депозирал е схематични писмени бележки, а делото се е отлагало общо четири пъти не по вина на жалбоподателя, с оглед на разпоредбата н а чл.37 от Закона за правното помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, счита че следва да присъди под минималния размер юрисконсултско възнаграждение, а именно от 40.90 евро (80 лева), което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-000967/04.02.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Б. В. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро (80 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4