Решение № 19 от 26.03.2024, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Административно наказателно дело 179/2023
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200179 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от И. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 23-0353-000114 от 02.06.2023 г., издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска то да бъде отменено. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адв. М.
П. от САК, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Отново се заявява искане НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното 1 наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани четирима свидетели – С. С. Я. – актосъставител, на длъжност „**“ към ОДМВР С., РУ С., Б. М. П., С. П. С. и П. М. С.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2023 г., около 12,00 часа, в общ. Своге, с. Ябланица, на път SFO2604, на моста преди хижа „Тихов дол“, разпитаните от съда свидетели очевидци С. С. Я. и Б. М. П. – полицейски служители при РУ С., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка мотоциклет „Ямаха ХТ600“, с рама № ***, без поставена регистрационна табела, който бил управляван (бутан) от жалбоподателя по път SFO2604 с посока на движение от път II-16 към хижа „Тихов дол“, където се провеждал мотосъбор. При проверката, след извършена справка, полицейските служители установили, че мотоциклетът не само е без регистрационна табела, но изобщо не е регистриран, което обстоятелство водачът не е оспорвал пред полицейските служители. Въз основа на тази фактология последните приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 172107 от 01.05.2023 г. от свидетеля Я. на жалбоподателя в присъствието на свидетеля П., който бил предявен за запознаване със съдържанието на жалбоподателя и същият го подписал без възражения.
Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 30.05.2023 г. по пр.пр. № 1055/2023 г. на РП Костинброд, ТО Своге, прокурор при същата прокуратура отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите за преценка дали същото представлява административно нарушение на Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН и постановление на РП Костинброд е издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, обжалваното НП, връчено редовно на жалбоподателя П. на 26.09.2023 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 04.10.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Я., П., С. и С., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха съществени противоречия относно релевантните обстоятелства, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН. Не е налице противоречие между изложеното от свидетелите по отношение на обстоятелството, дали мотоциклетът е управляван или не от жалбоподателя, доколкото данни за това излага единствено св. С., която заявява, че е видяла жалбоподателя да бута 2 мотоциклета през асфалтовия път. Св. Я. изрично заявява, че не е видял жалбоподателят да управлява мотоциклета, защото когато е погледнал към него, той вече е бил спрян на асфалтовия път от св. П.. Последният има спомен за провежданите проверки по време на мото-събора, но няма никакъв спомен за конкретния водач, мотоциклет и при какви обстоятелства го е спрял. Показанията на св. С. касаят последващ момент, когато мотоциклетът е бил спрян, при това вече в ливадата. Същият изрично заявява, че по принцип водачите на мотоциклети идват с тях по черните пътища, но не е видял жалбоподателя в движение, нито как е стигнал до мястото, където е видял спрения мотоциклет и където вече са били полицаите. От изложеното е очевидно, че в показанията на свидетелите се съдържат данни за факти, осъществили се последователно във времето, като отделните свидетели излагат възприятията си за събития, осъществили се в различни времеви моменти. Ето защо, свидетелските показания по делото не могат да бъдат определени като противоречиви помежду си, а като взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон.
Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.
Правилно и в пълнота е описано извършеното от жалбоподателя нарушение, а така също правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба определя, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 3 определените за това места. Правилно е определена и санкциониращата норма – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 лв. до 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото не е спорно, че към 01.05.2023 г. мотоциклетът „Ямаха ХТ600“, с рама № ***, не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото това обстоятелство жалбоподателят не е оспорвал пред полицейските служители, видно от заявеното от свидетеля Я., не го оспорва и в настоящото производство, а се установява по несъмнен начин и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, видно от които същите са извършили нарочна справка по номера на рамата на мотоциклета, при която е установено, че не просто не е поставена регистрационна табела, а мотоциклетът въобще не е бил регистриран.
От събраните по делото доказателства се установява също, че на 01.05.2023 г., около 12,00 часа, в общ. Своге, с. Ябланица, на път SFO2604, на моста преди хижа „Тихов дол“, жалбоподателят е бутал горепосочения мотоциклет през пътя (показанията на св. С.), който не е спорно по делото, че е път, отворен за обществено ползване, като в подкрепа на това са и показанията на свидетеля П., който заявява, че този път е общински, асфалтиран е, сигнализиран е с пътни знаци и е част от пътната мрежа.
При тези данни се налага изводът, че по същество жалбоподателя е осъществявал управление на посоченото превозно средство съгласно мотивите по т. 2, б. „а“ от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, с което е прието, че понятието „управление“ включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Бутането на мотоциклета е част от управлението му, като преместването му в пространството може да се извърши и с ходовата му част, посредством механично движение на гумите и когато водачът не се намира на мотоциклета, какъвто е настоящият случай, доколкото по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да е бил на мотоциклета, с оглед липсата на спомен у свидетеля П.. Изрично в този смисъл е и Решение № 157 от 29.03.2010 г. по н.д. № 37/2010 г. на II н.о. на ВКС. Ето защо, неоснователен е единственият довод на жалбоподателя, а именно, че не е управлявал мотоциклета по времето и на мястото, посочени в НП.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на наказаното лице е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат 4 минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Събраните в настоящото производство доказателства налагат единствен извод, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят, в нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащо, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, е управлявал в общ. Своге, с.
Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e21fbc4b-69f8-4114-bc48-6b1d6c587898