Решение № 125 от 12.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Първомай, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100524 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. Х. К. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Л. Ч. Х., че клаузата за дълимост на такса за разглеждане в размер на 252, 47 лева (двеста петдесет и два лева и четиридесети и седем стотинки) от сключения помежду им Договор за кредит № ******* г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за кредит № ******* г. ответникът предоставил заем от 1 500, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 12 месечни вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 161, 66 лева при годишен лихвен процент от 12, 00% и годишен процент на разходите от 48, 32% и да му заплати еднократна такса за разглеждане от 252, 47 лева.

Недействителността на оспорената уговорка е обоснована с доводи, че противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора. С уговарянето на такива 1 се заобикалял както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително възнаграждение, така и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 220/23.01.2023 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищцата.

Навежда, че таксата за разглеждане не попада в приложното поле на забраната по чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, фигурира в общата сума, дължима се от потребителя по кредита, не представлява неустойка, не е необосновано висока и за дължимостта й последният бил надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорната информация.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като със Становище вх. № 568/21.02.2023 г. и Молба вх. № 984/27.03.2023 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за кредит № ******* г. (л. 25 – л. 26) и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение за потребителски кредити № ******* г. (л. 29 – л. 34) ответникът отпуснал паричен заем от 1 500, 00 лева на ищеца. Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 26 – л. 28), следвало в срок до 05.06.2023 г. да възстанови на дружеството заемната сума и да му заплати лихва от 101, 66 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 12, 00% (1/365 х 12, 00% на ден) и такса за разглеждане от 252, 47 лева, или общо 1 854, 13 лева, при годишен процент на разходите от 48, 32% на 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 5-о число на месеца, първите единадесет от които от по 154, 32 лева и последната от 156, 61 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 26) към съглашението.

Според записаното в текста му и в общите клаузи по т. 8.4. и т. 8.5. таксата за разглеждане се дължи от клиента за преглед на искането му за кредит, сключване на договора и осигуряване на заетите средства, включително в случаите на: неусвояването им, отказ да му бъдат предоставени поради посочена от него значителна невярна информация, предсрочното им издължаване и предсрочното прекратяване на договорната връзка.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие 2 и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата за дължимост на такса за разглеждане от Договор за кредит № ******* г. (л. 25 – л. 26) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на закона и добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща закона. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията 3 с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Първият недостатък се състои в обективното противоречие със законови императиви.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор за кредит № ******* г. (л. 25 – л. 26), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по 4 предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при 5 неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т.